Решение № 6603 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. К., подадена чрез адв. Стефанова срещу решение 2270/28.11.2024г. по адм.дело 581 по описа на Административен съд гр.Добрич за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. В. К. срещу ревизионен акт (РА) Р-03000320003459-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Варна, в частта, потвърдена с решение 180/11.09.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП и Б. В. К. е осъден да заплати на НАП разноски по делото в размер на 8 946.86 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел за доказани предпоставките за провеждане на ревизионното производство по особения ред. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като ревизираното лице няма задължение да води счетоводство. В уведомлението по чл.124, ал.1 ДОПК е посочено, че е осъществена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т.7, тъй като разходите на ревизираното лице надвишавали приходите, но този извод е неправилен, тъй като не отчита твърдението, което самите органи по приходите са направили в ревизионния акт, че ревизираното лице е получило доходи от дивиденти в размер на 180 319.50 лв. от Агрогруп 78 ЕООД. Твърди, че в уведомлението до ревизираното лице, по чл. 124 ДОПК, липсва посочено основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити доходи, поради което според касатора, извършването на ревизионно производство по особения ред е недопустимо и ревизионния акт, издаден при облагане по този ред не се ползва с доказателствена стойност. Твърди, че съдът е подходил формално при преценката си за прилагането на чл. 122 от ДОПК, като не е обсъдил възраженията на ревизираното лице и не е анализирал посочените в уведомленията до ревизираното лице факти и обстоятелства, както и доколко те са подкрепени от събраните доказателства. В касационната жалба са изложени съображения, че направените от съда изводи относно счетоводната отчетност на Агрогруп 78 ЕООД са неправилни и несъответни на събраните по делото доказателства. Според дадените от П. К. Г. обяснения пред органите по приходите, той е наредил да не се осчетоводяват документите относно дивидентите в полза на задълженото лице при последващо счетоводно приключване на дейността на Агрогруп 78 ЕООД от счетоводител Д. И.. От една страна ревизиращите приемат, че изплатените на ревизираното лице с РКО до размера на 180 319.50 лв. представляват за него доходи от дивиденти, като кредитират съставените в тази връзка документи, от което следва, че органите по приходите приемат, че изтеглените от банковата сметка суми са постъпили в касата, от където са били изплатени, а от друга страна приемат, че останалите средства до 885 900 лв. не са внесени в касата на дружеството. Въз основа на това твърди, че едни и същи факти се тълкуват различно от приходните органи. Според касатора административният съд не е изложил никакво становище по това възражение, а се е фокусирал върху въпроса доколко е допустимо лицето да си изплаща дивидент в период, в който вече не е бил собственик на капитала на дружеството. Неправилен е изводът, че тази сума представлява доход за ревизираното лице, след като дружеството е осчетоводило същата в сч. сметка 498 - Други кредитори, като вземане на дружеството от ревизираното лице. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр.Варна, чрез гл. юрк. Колева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 946.46 лв. за касационна инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1от АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което се дължи разглеждането й по същество. С ревизионен акт Р-03000320003459-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна, в частта, потвърдена с решение 180/11.09.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.Варна на ревизираното лице са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. в размер на главница 70 558 лв. и лихва в размер на 36 863.62 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. По същество на спора съдът е приел за неоснователни възраженията на ревизираното лице за липсата на законовите предпоставки за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил изпратеното по реда на чл.124 ал.1 от ДОПК до задълженото лице уведомление Р-03000320003459-113-001/09.02.2023 г., в което изрично е отбелязано, че са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Съдът е обсъдил наличните по делото доказателства и възраженията на страните и е приел, че Б. В. К. не е успял да опровергае изложените в ревизионния акт фактически констатации. Въз основа на събраните доказателства е направил извод, че законосъобразно на ревизираното лице е формирана данъчна основа в размер на 705 580.50 лв., върху която правилно е начислен данък по реда на чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г. По делото е било спорно, че тази сума се явява разликата между изтеглените от него на 15.11.2017 г. и на 22.11.2017 г. от банковите сметки на управляваното от него дружество Агрогруп 78ЕООД (на което той е бил и едноличен собственик на капитала) суми в общ размер на 885 900 лв. и признатите като получен от него дивидент от дружеството суми в общ размер на 180 319.50 лв., за което са издадени 19 броя разходни касови ордери (въз основа на решения на едноличния собственик на капитала) през периода от 31.10.2017 г. до 23.11.2017 г. (всеки от тях за сумата от 9490.50 лв.). По делото не е било спорно обстоятелството, че дружествените дялове в Агрогруп 78 ЕООД са прехвърлени от ревизираното лице на третото лице В. А. А. на 23.11.2017 г., поради което според съда подписаните от него като едноличен собственик на капитала други 6 броя решения за изплащане на дивиденти в същите размери през периода от 24.11.2017 г. до 29.11.2017 г. нямат юридическо и счетоводно значение, независимо от по-късното вписване (на 29.11.2017 г.) в Търговския регистър на станалото прехвърляне. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, като обективно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства и въз основа на него е приел, че процесната сума въобще не е постъпвала в касата на дружеството и такава стопанска операция не е била обезпечавана със съответен първичен счетоводен документ, удостоверяващ нейното съставяне. Според АС гр. Добрич от многобройните приети по делото писмени доказателства, включително материалите по досъдебно производство 70/2018 г. по описа на сектор Противодействие на икономическата престъпност при ОД на МВР Добрич, не се опровергава направената фактическа констатация за непредаването на изтеглената сума в касата на дружеството. Съдът е обсъдил представения ППП от 23.11.2017 г. (л. 218 от ревизионната преписка) за предаването на сумата на новия управител, но е приел, че в точка 6 - предаването на касова наличност, не са дадени никакви подробни данни и не кореспондира с намиращия се на л. 343 от тази преписка ППП от 23.11.2017 г. между същите лица, който е представен по досъдебното производство и в който такава точка 6 не съществува. Според съда предаване на касова наличност не се установява и от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели. В този смисъл са показанията и на самия В. А. А., който е следващият управител дружеството. АС гр. Добрич е направил извод, че не е налице скрито разпределение на печалбата, тъй като нейният размер е бил значително по-нисък. Поради изложеното е направен извод, че ревизираното лице е усвоило процесната сума и се е обогатило с нейната стойност, като същата представлява доход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане по установения ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил пълно и точно относимите факти, обсъдил ги е заедно и поотделно и въз основа на тях е формирал изводите си. Към така установените факти е приложил правилно материалния закон относно установеното задължение за данък по чл.17 от ЗДДФЛ, както и дължимата лихва за него. Неоснователни са оплакванията на касатора, че ревизията неправилно е проведена по особения ред. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е било уведомено надлежно, съобразно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ДОПК, че ревизията ще бъде извършена по особения ред. По делото са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което ревизията правилно е проведена по този ред. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като касаторът не е опровергал констатациите направени в ревизионния акт. При това положение, намира приложение презумпцията установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК за вярност на фактическите констатации направени в хода на ревизионното производство. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Последното не е направено, като съдът подробно е изложил мотиви, защо не дава вяра на изложените твърдения за получени изплатени суми съгласно решение на собственика на капитала и защо не приема, че това са разпределени дивиденти. В случая не е установено разходите на ревизираното лице да надвишават приходите му, поради което са неправилни оплакванията на ревизираното лице, че неправилно е приета за установена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Административния съд изрично е посочил, че в случая не е налице превишаване на разходите над приходите, което е посочено и от решаващия административен орган. Действително ревизираното лице няма задължение да води счетоводство, поради което е неприложима нормата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, но установяването на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е достатъчно ревизията да бъде проведена по особения ред. Не е необходимо да бъдат осъществени всички хипотези предвидени в чл.122, ал.1, т. 1-8 ДОПК, за да се формира данъчната основа за облагане по аналог. Съдът е изложил конкретни мотиви защо приема, че изплатените на ревизираното лице с РКО до размера на 180 319.50 лв. представляват за него доходи от дивиденти. За да достигне до този извод АС гр.Добрич е кредитирал съставените в тази връзка документи и е приел, че органите по приходите правилно са посочили, че изтеглените от банковата сметка суми са постъпили в касата на дружеството, от където са били изплатени. По отношение на останалите средства в размер 705 580.50 лв. (сумата от 885 900 лв., намалена с признатия дивидент в размер на 180 319.50 лв.) съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и е изложил подробни мотиви, че по делото не е установено, че посочената сума е била налична в касата на дружеството, за да бъде изплатена на задълженото лице. Правилно е прието от административния съд за релевантно и обстоятелството, че към дата на съставяне на документите, във връзка с процесната сума, Б. В. К. вече не е бил едноличен собственик на дружеството, поради което подписаните от него документи не доказват прехвърляне на сумите. По изложените съображения е неоснователно оплакването на касатора, че едни и същи факти са тълкувани различно. Годишната данъчна основа е определена въз основа на укритите доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т.6 от ДОПК. Така възприетият подход е относим в производство по особения ред, регламентиран с чл. 122, ал.2 от ДОПК за определяне на данъчната основа. В случая са налице установени облагаеми доходи, визирани в разпоредбите на ЗДДФЛ.Разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, освен наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен от други източници, а от събраните по делото доказателства и заключението по ССЕ се установява, че спорната сума не е била налична в касата на дружеството, поради което е правилен извода, че ревизираното лице я е получило от други източници. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, АС гр.Добрич е постановил правилен съдебен акт, който поради липса на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 8 946.46 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,