Решение № 7218 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2018 г.

Решение № 7218 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Атанасов от [населено място], против Решение № 1564/4.07.2018 г., постановено по административно дело № 2637/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение е отхвърлен като неоснователен предявения отрицателен установителен иск от П. Атанасов, да се приеме за установено спрямо Кмета на Район "Тракия" гр. Пловдив, че ищецът не дължи изпълнение на Заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че съдът неправилно е квалифицирал повдигнатия спор. Касационната жалба се поддържа от адвокат Р. Исов, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба, Кмет на Район "Тракия" при Община Пловдив, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Действително, съдът не е квалифицирал правилно повдигнатия пред него спор. Приел е, че е сезиран с иск с правно основание чл. 292 АПК, предвиждащ защита за длъжника, когато последният оспорва задължението - предмет на изпълнение. В този случай, длъжникът може да оспори задължението чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В конкретния случай обаче, ищецът не е оспорвал възникналото по влязлата в сила заповед задължение за премахване на незаконен строеж, въз основа на нови факти, а е твърдял, че за него изобщо не съществува изпълняемо задължение по Заповед № 6-Z13-570/12.11.2013 г. на Кмета на Район "Тракия" при Община Пловдив, тъй като не е адресат на същата. С оглед на тези твърдения и предвид спецификите на конкретния случай, действително претенцията на ищеца следва да се квалифицира като иск по чл. 128, ал. 2 АПК, съгласно който всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Именно по този ред, ищецът може да получи търсената защита, посредством която да установи, че за него не съществува задължение по възникналото изпълнително производство. Неправилната квалификация на правния спор обуславя неправилност на съдебното решение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Пловдив. При новото разглеждане на делото, съдът следва да разгледа претенцията на П. Атанасов по реда на чл. 128, ал. 2 АПК, като се произнесе и по въпроса дали с оглед особеностите на конкретния случай, ищецът се явява правоприемник на СД "Сингър – 90 Гърневски и сие" по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК. Предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,