Решение № 14635 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2012 г.

Решение № 14635 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез процесуален представител Василева, против решение № 235/06.02.2012 г. по адм. д. № 874/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 480 от 10.03.2011 г. на началника на Митница Пловдив. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено, с произтичащите от това законови последици. Ответната страна - "САДАТ" ООД, чрез пълномощника си адв. Василев, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение 480/2011 г. на началника на митница Пловдив, с което на "САДАТ" ООД е определено да доплати ДДС в размер на 456, 58 лв. по ЕАД № 10BG003000H0117385/02.08.2010г, ведно с прилежащите лихви за забава. За да отмени решението на началника на Митница Пловдив за определена нова митническа стойност в размер на 5650.54 лв. лв. вместо заявената от "Садат" ООД при вноса на стоките 3357.14 лв., представляваща левовата равностойност на 1716,48 евро, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност, и че цената на сходни стоки е по-висока. С първоинстанционното решение, АС Пловдив е установил незаконосъобразност на така постановеното решение, поради липса на правно основание за приложение на чл. 36 ЗМ, тъй като същата норма има евентуално приложение, при невъзможно да се приложи разпоредбата на чл. 35 ЗМ. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства безспорно е установена подлежащата на плащане, а и реално платената цена на внесените стоки и не са налице основания за определянето й по чл. 36 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 г. на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Както отбелязва СЕС в т. 55 от Решение С-263/06, разпоредбата на чл. 181а от Регламент 3254/94, допуска изключение от метода на договорната стойност, без обаче да уточнява с коя друга стойност следва да се замени договорната, поради което се налага извода, че митническия орган остава длъжен при условията на приложимото общностно право да докаже разликите в стойността, което да обоснове извършеното от него увеличаване на митническата стойност на вносни стоки. В настоящия случай митническия орган се позовава на съпоставка при внос на сходни стоки, установявайки различия в цената. При проверката на изложеното в акта обстоятелство, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е установил, че в преписката липсват доказателства въз основа на които органа е направил посочения извод за занижаване на декларирана митническа стойност и, че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата. Необходимо е да се подчертае, че чл. 181а от Регламент № 2454/93, предвижда, че когато имат основание да се съмняват, че декларираната стойност представлява цялата платена или платима сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност въз основа на метода за договорната стойност и могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. /в този смисъл виж Решение № С-263/06 от 28.02.2008 г. на СЕС/ Видно от цитирания общностен акт и практиката на СЕС, в случай на съмнение относно съответствието на действителната с декларираната стойност, митническите органи следва да проведат едно специфично производство, с цел преодоляване наличието на съмнение относно стойността на внасяната стока, като съобразно възприетия от общностния законодател подход - тежестта на доказване в такава ситуация е върху органа установяващ несъответствието между декларирана и действителна стойност. Видно от данните по делото, тази специфична процедура не е осъществена, поради което следва да се приеме, че административния акт е издаден при липса на правно основание поради неприложимост на разпоредбата на чл. 181а от Регламент 2454/93 /ЕИО/ към конкретния казус. На следващо място, правилно АС е приел, че митническият орган не е установил по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Във връзка с направеното от ответника искане за присъждане на направените по делото разноски и възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора в молба от 06.11.2012 г., съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото, разноските не следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер. Между същите страни вече са разглеждани аналогични дела по повод различни доставки, като има влезли в сила редица решения, което дава пълното основание на настоящия състав да заключи, че е налице въпрос ясно разрешаван в практиката и добре известен на страните. По делото не е осъществявано процесуално представителство пред съд, налице е изготвен от пълномощника отговор на касационна жалба, поради което и в съответствие с чл. 9 от Наредбата за за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претенцията на ответника следва да бъде уважено в минималния съобразно цитираната разпоредба размер. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд - VIII отделение,