Решение № 9010 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14765/2012 г.

Решение № 9010 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14765/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, против решение № 1710/23.10.2012 г. по адм. д. № 1361/2012 г. на Административен съд-Бургас, с което е изменен Ревизионен акт № 200900010 от 27.02.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-101 от 30.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 328 356,68 лв. и лихви - 177 033,79 лв., като определя дължимия данък по ЗКПО (отм.) в размер на 206 113,13 лв. и лихви в размер на 111 085,69 лв., изчислена до датата на издаване на ревизионния акт. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 214 лв. Ответникът - "Автомобилен спортен клуб Унигруп" - гр. Сливен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 8397/11 г. на Върховния административен съд, по касационна жалба на ДД "ОУИ" - Бургас е отменил решение по адм. д. № 899/2009 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е бил изменен Ревизионен акт № 200900010 от 27.02.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-101 от 30.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП за установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 328 356,68 лв. и лихви - 177 033,79 лв., като е намален на 206 113,13 лв. и лихви - 111 085,69 лв. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд при новото разглеждане на делото е бил РА, в частта му, с която на дружеството е било определено задължение за корпоративен данък за отчетната 2004 г. в размер на 328 356,68 лв. и начислена лихва - 177 033,79 лв. За да измени процесния ревизионен акт съдът е изложил мотиви, че за целите на облагането по ЗКПО (отм.) финансовият резултат на дружеството не следва да бъде увеличаван за отчетната 2004 г. със сумата от 62 689 лв. по фактури, издадени от доставчика "Дани 2003" ЕООД за данъчни периоди, за които има издадени влезли в сила ДАПВ, с които е признат данъчен кредит. Решението е правилно. Съдът правилно е определил, че спорът в настоящото производство касае разходите, извършени от дружеството в данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2004 г. по фактурите, издадени от доставчика "Дани 2003" ЕООД. За процесните данъчни периоди ревизионният акт е прогласен за нищожен с решение на АС - Бургас, което е оставено в сила в тази част с решението по адм. д. № 8397/11 г. на Върховния административен съд, като в тях са издадени и спорните фактури от доставчика. Първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е констатирал и признал доставките на услуги, тъй като резултатът по тези доставки е включен в издадените ДАПВ. Според установената практика на ВАС, издадените и влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК ДАПВ се ползват със стабилитет и е недопустимо да се извършва ревизия по общия ред за същите данъчни периоди, което обосновава нищожност на издадения РА в тази част, както е потвърдено в решението по адм. д. № 8397/11 г. на Върховния административен съд, постановено в първоначалното касационно производство. В този смисъл, правилни са изводите на първоинстанционния административен съд, че разходите по фактури, издадени от "Дани 2003" ЕООД за доставки на услуги в данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2004 г., всички на обща стойност 62 689 лв., за които периоди РА е прогласен за нищожен в частта за установените задължения по ЗДДС, следва да бъдат признати и за данъчни цели по ЗКПО (отм.). Като ги е включил в увеличението на финансовия резултат на сдружението за отчетната 2004 г., органът по приходите е определил незаконосъобразно задължението за корпоративен данък за 2004 г. Като е изменил РА в тази част и е намалил задължението по ЗКПО (отм.) за 2004 г. от 328 356,68 лв. и лихви - 177 033,79 лв., на 206 113,13 лв. и лихви - 111 085,69 лв., съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение