Решение № 11481 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 1199/25.02.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 9449/2019 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22220218001162-091-001/25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, относно определените задължения за ДДС за внасяне в размер 12 000 лева и за лихви за забава в размер 2 148.32 за данъчен период м. 10.2016 г. /предметът на инстанционния контрол е концентриран с допълнение към касационната жалба/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите му са за допуснати от съда опущения при преценката на доказателствата, като в обхвата на познавателната му дейност са включени само представените от жалбоподателя доказателствени средства, а не и тези подкрепящи позицията на органите по приходите. Настоява на доказателственото значение на недоказания от прекия доставчик произход на стоката лек автомобил Мерцедес Бенц Г 63 АМГ и на факта на предходна регистрация на името на физическо лице, което е без идентификация за целите на ДДС и прекият доставчик не е декларирал покупка от него. Ревокира тезата си от извънсъдебната фаза на производството за дължимо познание у ревизираното лице, че издателят на фактурата, по която е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, не е действителен собственик на автомобила, което сочи на признаците на данъчна измама. Изразява убеждение, че ползващите се с формална доказателствена сила частни документи не установяват прехвърлянето на стоката. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация ВИП Транс С ООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на касационен съдебен контрол е решение 1199/25.02.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 9449/2019 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22220218001162-091-001/25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, относно допълнително определените задължения за ДДС и за лихви за забава за данъчен период м. 10.2016 г. в корелация с отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 12 000 лева. С първоинстанционното решение е разпоредена отмяна на РА за пълния размер на данъка за внасяне за д.п.м. 10.2016 г., който включва както декларирания от РЛ със СД за периода данък за внасяне в размер 14 202.74 лева, така и допълнително установения данък в размер 12 000 лева и не отчита приспаднатия данък за възстановяване от д.п.м. 09.2016 г. в размер 17 220.93 лева. Взета е предвид сумата в четвърта колона на ред 44 от Таблица 1 на РА. Не е било спорно съществуването на публичното задължение в размера по СД, както и наличието на предпоставките за приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС на данъка за възстановяване от д.п.м. 09.2016 г. Решението е поправено с решение 3131/14.05.2021 г., като отмяната на РА е ограничена до задължението за данък за внасяне в размер 12 000 лева и за лихва за забава 2 148.32 лева в д.п.м. 10.2016 г. Съдът е разрешил в полза на жалбоподателя спора за данъчното предимство по фактура 0 67/05.10.2016 г., издадена от Практикъл ресурси ЕООД с предмет на доставката стока - лек автомобил Мерцедес Бенц Г 63 АМГ, чието отричане от органите по приходите е основание за коригирането с РА на декларирания от РЛ резултат за периода и за установяване на допълнителни задължения за ДДС и за закъснителни лихви. По установяванията на съда между жалбоподателя и доставчика е сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил Мерцедес Бенц Г 63 АМГ от 05.10.2016 г. Продавачът е придобил вещта по фактура-договор за продажба 16/059 от 29.09.2016 г. с продавач Таурус аутомобила ГМБХ, като продавачът се легитимира за собственик с регистрационен талон на автомобила, издаден от ФРГ. Съдът е обсъдил фактите на предходна регистрация за движение на територията на РБ на същия автомобил на 29.09.2015 г. на името на Димитър Бориславов Малчев, който не е регистриран за целите на ДДС и последващото регистриране на превозното средство на 18.10.2016 г. от ВИП Транс С ООД. Съдът е заключил, че издателят на данъчния документ, по който е упражнено правото на данъчен кредит, е доставчикът на стоката. Зачел данъчното предимство като правна последица от настъпването на юридическия факт на доставката и на документирането ѝ от ДЗЛ. Оспореният съдебен акт е правилен. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката / действителното извършване на облагаемата сделка според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Субектът на доставката е от значение за възникването на правото на данъчен кредит. Дължимо е разграничаването на посочването на доставчика в данъчния документ, което е относимо към формалните предпоставки за правото на приспадане, от своенето от доставчика на качеството данъчно задължено лице като материалноправно условие за правото на приспадане. Осъществяването на доставката от лице различно от издателя на фактурата препятства установяването на особеното качество на доставчика, а тежестта за това е на получателя, който претендира правото на приспадане /в този смисъл вж. решението на Съда по дело С-281/20, т.т. 28 и 39/. Съдържанието на доставката на стоки е придобиването от получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик с материалната вещ и то като резултат от овластяване от друго ДЗЛ /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС, така и решението на Съда по дело С-78/12, т. 33/. Действителното осъществяване на доставката не е обвързано с формата на придобиване на правото на собственост върху стоката /така т. 43 от решението на Съда по дело С-78/12/. Органите по приходите твърдят, но не установяват овластяването на РЛ с правото да се разпорежда фактически като собственик със стоката, за чиято доставка е упражнил правото на приспадане, да е осъществено от регистриралото по-рано за движение в РБългария същия автомобил физическо лице. Легалната дефиниция на понятието регистрация по ЗДвП е приета след обсъждания период, но я определя като административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер /§ 6, т. 18а от ДР на ЗДвП/. Регистрацията на МПС, като предпоставка да се допусне движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е установена с приложимата по време редакция на чл. 140, ал. 1 ЗДвП /тази до новелата от ДВ бр. 11/2017 г./. При действието на чл. 4, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Наредба I-45/24.03.200 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е мислимо с акта на регистрацията да се свърже легитимиращо действие за правото на собственост върху МПС. Легитимиращото действие на извършената на 29.09.2015 г. регистрация на автомобила на името на Малчев и отсъствието на информационни следи за частно правоприемство към прекия доставчик не изключват своенето му от последния и съответно потенцията му да овласти получателя с правото на фактическо разпореждане, щом е установен предходния доставчик /Таурус аутомобила ГМБХ/ различен от конкретното физическо лице. Същината на доставката на стока в контекста на решението на Съда по дело С-78/12 не предполага по необходимост преминаване на собствеността за осъществяване на доставката. Полученото чрез акта на регистрация на 18.10.2016 г. на превозното средство административно разрешение от РЛ сочи на овластяването му с правото да се разпорежда фактически като собственик и е резултат от акт на разпореждане от издателя на данъчния документ. Основано на правилата на доказателствената тежест е решението на съда да приеме за осъществени правните последици на юридическите факти, за които ползващата се страна е провела несъмнено доказване. Затова и в съответствие с материалния закон е решен в полза на ДЗЛ спорът за съществуването и размера на установените с РА публични задължения и за законосъобразността на утежняващия административен акт. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционно решение в обжалваната част. При този изход спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 700 лева за касационното съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение