Решение № 12041 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7379/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Шкодров, подадена чрез пълномощника адвокат Ч. Чавдаров. Жалбата е против решение 311 от 16.04.2021г., постановено по адм. д. 1352/2020г. по описа на Административен съд Пазарджик. С него е отхвърлена жалбата на Д. Шкодров срещу заповед 03-160-РД/240/09.10.2020г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде прогласена нищожността на оспорения административен акт, евентуално същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Според него решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано, тъй като оспореният административен акт е издаден при липса на материална компетентност на директора на ОД на ДФ Земеделие. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по същество, с което да се прогласи нищожност на оспорената заповед. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение 311 от 16.04.2021г., постановено по адм. д. 1352/2020г. по описа на Административен съд Пазарджик е отхвърлена жалбата на Д. Шкодров срещу заповед 03-160-РД/240/09.10.2020г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив. Заповедта е издадена след отмяната на решение за налагане на финансова корекция 13/112/07014/3/04/01 от 07.11.2017г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив с решение 507/03.08.2018г. по адм.д. 933/2017г. по описа на Административен съд Пазарджик, потвърдено с решение 1906/12.02.2019г. по адм.д. 1136/2018г. по описа на Върховния административен съд четвърто отделение. С процесната заповед е изискано възстановяването на цялата сума на полученото първо и второ плащане по договор 13/112/07014 от 26.10.2012г. в общ размер от 48892,00 лева по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. и договорът е прекратен едностранно. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган директорът на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив, надлежно упълномощен със заповед 05-РД/286/01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на ползвателите на финансова помощ по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери, както и със заповед 03-РД/1404 от 23.07.2015г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" (раздел II, т.1) да прекратява сключени договори при наличие на основанията за това. Съдът е изложил е мотиви, че макар и наименуван заповед, с административния акт се установява публично държавно вземане в размер на 48892,00 лева, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по сключения договор за подпомагане. Заповедта била издадена и при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и постановените съдебни решения. Обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган. Видно от основанията за издаването на оспорения административен акт компетентността на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив е обосновава със заповед 03-РД/1404 от 23.07.2015г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С последната, макар да е издадена на основание чл.20а, ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.43 и 44 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани правомощия на директорите на ОД на ДФ Земеделие да вземат решения и да издават заповеди за отказ от финансиране, както и да прекратяват/развалят договори при наличието на основанията, предвидени в Наредба 14 от 28 май 2015г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. (Наредба 14), само по отношение на тази подмярка. В случая процесната заповед 03-160-РД/240/09.10.2020г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив касае правоотношения във връзка с подпомагане по Мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. по реда на Наредба 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба 9). Макар подмярка 6.1 по Наредба 14 да е продължение на мярка 112 по Наредба 9 (§2 от Наредба 14 във вр. с чл.3 от Регламент (ЕС) 1310/2013г.), касае се за различни мерки по различни програмни периоди. Затова приобщената по делото заповед 03-РД/1404 от 23.07.2015г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, не удостоверява надлежно делегиране на властнически правомощия по издаване на актове от категорията на процесния. Материалната компетентност на издателя на акта не може да бъде обоснована и с представената заповед 05-РД/286/01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, съгласно която директорът на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив е оправомощен да издава решения за налагане на финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и АУПДВ включително по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 Създаване на стопанства на млади фермери от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Според мотивите на решение 1906/12.02.2019г. по адм.д. 1136/2018г. по описа на Върховния административен съд четвърто отделение, с което е оставено в сила решение 507/03.08.2018г. по адм.д. 933/2017г. по описа на Административен съд Пазарджик, административната процедура в настоящия случай е по реда на Наредба 9, издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Акцентирано е на това, че по реда на ЗУСЕСИФ се разглеждат дела с друга материя верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. Процесната заповед 03-160-РД/240/09.10.2020г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив е издадена при съобразяване на посочените мотиви и не обективира решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Същевременно оспореният административен акт не представлява и АУПДВ. Прекратяването на поетия ангажимент по мярка 212 "Създаване на стопанства на млади фермери" има за правна последица възстановяване на полученото подпомагане в определения от административния орган размер, при приложението на чл.8, ал.1, т.2 и чл.33, ал.1 от Наредба 9. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съответно според чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК установените по предвидения в закона ред задължения са публични държавни вземания. Тяхното установяване става по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК с отделен акт за установяване за публично вземане (АУПДВ), каквито са делегираните правомощия със заповед 05-РД/286/01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Касае се за процедура и респективно административен акт, различен от заповедта, с която се изисква възстановяване на получени суми по сключен договор и съшият се прекратява. От изложеното се налага извода, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Независимо дали са налице материалноправните предпоставки, предвидени в Наредба 9 и клаузите на сключения договор, директорът на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив може да вземе решение, с което да изиска възстановяването на цялата сума на полученото първо и второ плащане по договор 13/112/07014 от 26.10.2012г. и да го прекрати, само след изрично и надлежно оправомощаване от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие (чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП). Такова изрично оправомощаване в случая не е налице, поради което оспорения акт е издаден от материално некомпетентен орган и на това основание е нищожен. При извод за нищожност на оспорената заповед, възраженията за материална незаконосъобразност, респ. изложените в тази насока мотиви в обжалваното решение, не следва да се разглеждат. По тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което оспорената заповед, като издадена от материално некомпетентен орган, следва да бъде обявена за нищожна. Няма искане от касатора за присъждане на разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,