Решение № 6358 от 14.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от В. Динчич, гражданин на Република Сърбия, чрез процесуалния му представител адвокат О. Бързаков, срещу решение 1978/27.03.2023 г., постановено по адм. дело 1299/2023 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на съдебния акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, по приложен списък. Ответникът - директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Пенева, в депозирана по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Динчич, срещу отказ рег. 5364р-2206/26.01.2023 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция" да му бъде предоставено право на постоянно пребиваване в Република България. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, при което и в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, от съда е приета за установена следната, възприета и от настоящия състав, неоспорена от страните, фактическа обстановка, а именно: Със заявление от 28.09.2022 г. до директора на Дирекция "Миграция" сръбският гражданин от български произход е заявил желанието си да му бъде предоставено право за постоянно пребиваване в Р България, към което е приложил всички изискуеми съобразно чл. 34, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/, документи, в т.ч. нотариално заверена декларация от В. Мирков от 28.09.2022 г., че ще му осигури жилище и ще го регистрира адресно в собствения му апартамент, находящ се в [населено място], община Столична, [улица], както и трудов договор 007/28.09.2022 г., сключен за неопределен срок между "Ауто Трейдинг" ЕООД, в качеството му на работодател и В. Динчич, като служител, за заемане на длъжността продавач на автомобили, съобразно длъжностна характеристика и с месторабота в гр. София, на осемчасово работно време. Във връзка с докладна записка рег. 5364р-25441/16.11.2022 г., /съгласно която при посещение на посочения от чужденеца адрес в [населено място] последният не е намерен на адреса, а според получени от съседи данни в т.ч. от зет на В. Мирков, в къщата, находяща се на посочения от чуждия гражданин адрес за пребиваване, не живеят и не са живели чужденци/, са направени четири броя справки за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна работодателя във водения за тази цел от Националната агенция по приходите /НАП/, регистър /последната от които, от 23.12.2022 г., сочи, че трудовият договор с "Ауто Трейдинг" ЕООД не е изменен/ и справка за пътуване на В. Динчич, изпълнена от служител от Дирекция "Миграция" на 23.01.2023 г., /установяваща в периода от 01.01.2022 г. до 23.01.2023 г. едно влизане в Р България на 28.09.2022 г., в 11:14ч и излизане от РБългария на същия ден, в 18:20ч/, е издаден атакуваният пред първостепенния съд отказ, с който на чужденеца е отказано правото за постоянно пребиваване в Р България на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Според посочените в акта мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на сръбския гражданин е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Р България и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се ползва от чужденеца, а представеният трудов договор, макар и съобразно справките в регистъра на уведомленията да е действащ, е невъзможно да бъде фактически изпълняван, предвид уговорените в него условия на трудовото правоотношение и отсъствието на чужденеца от територията на Р България. Обосновано, предвид фактическата установеност по делото, посочените мотиви на органа са възприети изцяло от административния съд в мотивите на атакуваното решение и преценени като законосъобразни, при което е прието, че за директора на Дирекция "Миграция" са били налице материалноправните предпоставки по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ за постановяване на отказа. По тези съображения, при липсата на установени от първостепенния съд отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи незаконосъобразността на оспорения административен акт, е постановен атакуваният пред настоящия състав съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата срещу отказа жалба и В. Динчич е осъден да заплати на Дирекция "Миграция" сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. При напълно изяснена фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакувания пред него отказ. По аргумент от чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказване издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, а според чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Р България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Трудовият договор по ал. 5 не се изисква от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори или уведомления за промяна на работодател. По делото липсва спор, включително и според изтъкнатите в касационната жалба доводи в този смисъл, че подаденото от сръбския гражданин заявление е именно за предоставяне на право за постоянно пребиваване в Р България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ поради българския му произход, при условията на чл. 11, ал. 5, последна хипотеза ППЗЧРБ - при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. При тези данни и безспорната установеност по делото, че в периода от 01.01.2022 г. до 23.01.2023 г. чужденецът не е пребивавал на територията на Р България, като за този период има само едно регистрирано влизане в деня на подаване на заявлението - 28.09.2022 г., за няколко часа, обосновани и правилни са изводите на първостепенния съд за фиктивност на представения към заявлението по чл. 34, ал. 1 ППЗЧРБ трудов договор, както и за това, че чужденецът не пребивава и не е имал намерение да пребивава на посочения със заявлението адрес в страната. Но след като безспорно установените по делото факти опровергават писмените изявления на чужденеца от представеното на 28.09.2022 г. пред Дирекция "Миграция" заявление, ведно с приложените към него документи за адрес и наличие на трудово правоотношение, настоящият състав преценява като правилни крайните изводи на съда, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ ЗЧРБ, а именно - че чужденецът е заявил неверни данни, че има осигурено жилище и работи по трудов договор, обуславящи постановяването на отказ от предоставянето на право за постоянно пребиваване. Данните по делото действително сочат на извод за привидност на трудовия договор на чужденеца, както и на представената декларация за осигуряване на адрес в Р България, които видно от фактическите установявания по делото, са съставени единствено за да получи чужденецът право на постоянно пребиваване в страната, като формално отговори на всички изисквания за представяне на документи в тази насока, предвидени в чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ. Неоснователно е възражението на касатора, че липсата на ясна правна квалификация на процесния акт поради непосочването в акта на коя от двете хипотези по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ той е издаден, влече незаконосъобразността му, а оттам и неговата отмяна, само на това основание. Непосочването на коректно правно основание в административния акт при наличието, както в случая, на две алтернативни /общо визирани от органа/ законови хипотези, не е основание за отмяната му като незаконосъобразен, след като изложените в него фактически основания могат да бъдат подведени под една от тези две хипотези. Предвид изложените в отказа и установени факти, в т.ч. относно еднократното влизане на чужденеца в Р България само в деня на подаване на заявлението му за пребиваване, съдът може да осъществи контрол за законосъобразността на акта, тъй като не е обвързан от дадената от органа обща правна квалификация и винаги може да я поправи, съответно - допълни. Само за изчерпателност следва да се посочи, че по аргумент от чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /сочещ, че привидните договори са нищожни/ и установената по делото фиктивност на трудовия договор, постановеният от административния орган отказ е законосъобразен и поради това, че чрез представянето на привиден трудов договор не се удовлетворяват кумулативните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, сред които задължително и тази - за действащ трудов договор, обуславящи правото на чужденеца от български произход да му бъде предоставено право на постоянно пребиваване в Р България. По изложените съображения като е достигнал до извод за законосъобразност на атакувания отказ, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени пороци, съставляващи касационни отменителни основания, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрсконсутско възнаграждение, заявена в депозираната преди открито съдебно заседание по делото писмена защита - основателна. Предвид това, В. Динчич следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от състава размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,