Решение № 14087 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2012 г.

Решение № 14087 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София, против решение № 1941 от 09.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11341/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Н2-999 от 01.11.2011 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" (СП) - Сердика, потвърдена с решение № РД 01-614 от 12.12.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град за отказ за предоставяне на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. В с. з. жалбоподателката поддържа касационната си жалба. Допълнителни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, чрез надлежно упълномощен процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град, чрез надлежно упълномощен процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София против заповед № Н2-999 от 01.11.2011 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" (СП) - Сердика, потвърдена с решение № РД 01-614 от 12.12.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град за отказ за предоставяне на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012 г. За да постанови този акт съдът е приел, че законосъобразно е отказано предоставянето на исканата целева помощ за отопление, тъй като е установено, че Димитър Димитров Хаджиев - съпруг на Румяна Цветанова Хаджиева притежава в собственост недвижим имот, находящ се в с. Мостово, община Асеновград, както и притежава в съсобственост с други лица земеделски имоти, находящи се в землището на същото село. Прието е също, че Димитър Димитров Хаджиев е извършил и продажба на недвижим имот направена през последните 5 години. При тези съображения е прието че жалбоподателката Румяна Цветанова Хаджиева, сега касатор по делото не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В тази връзка съдът е приел, че жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, а именно да са изпълнени условията по ППЗСП, сред които и тези по чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ППЗСП. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно, че Румяна Цветанова Хаджиева е подала молба-декларация с вх. № А2-999-Ц от 04.10.2011 г. до дирекция "СП" - Сердика, с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012 г. Въз основа на тази молба и изготвения социален доклад от 24.10.2011 г. е издадена обжалваната заповед № Н2-999 от 01.11.2011 г., издадена от директора на дирекция "СП" - Сердика, с която й е отказано отпускане на целева помощ. Мотивите за този отказ са следните: че има извършена продажба на недвижим имот през последните 5 години - не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП и не представя документ за размера на получения дял при продажбата с оглед приложението на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП. Другото основание за отказ е, че не е представила документ за доход от трудова дейност и невярно деклариране на заетост и доходи - представляващо неизпълнение на изискването на чл. 26, ал. 4, т. 1 от ППЗСП. По реда на обжалването пред горестоящия административен орган е издадено решение № РД 01-614 от 12.12.2011 г. на директора на РДСП - София-град, с което е потвърден отказът. При обжалването обаче, горестоящият административен орган, освен посочените основания за отказ, приети от директора на дирекция СП - Сердика, въвел и ново такова, а именно - притежаване на недвижими имоти на собственост на съпруга на жалбоподателката, представляващо пречка за отпускане на помощта и на основание чл. 10, ал. 4 от ППЗСП. Решението е неправилно. В случая по силата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП е предвиден задължителен контрол на отказа, издаден от директора на дирекция "СП" - Сердика от горестоящия административен орган, в случая директора на РДСП - София град. Този контрол се осъществява по реда на АПК. В случаите, в които горестоящият административен орган не се е произнесъл в определения срок, както и в случаите, в които се е произнесъл, но е потвърдил обжалвания административен акт (какъвто е и настоящия), на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 98, ал. 2, изречение второ от АПК, който е приложимият процесуален закон към момента на развитие на обсъжданите процесуални правоотношения. С оглед изложеното, предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповедта на директора на "СП" - Сердика и изложените в нея правни основание за постановения отказ. Първото основание, посочено в заповедта, е извършена продажба на недвижим имот от съпругата на заявителката в рамките на пет години, считано от датата на направеното искане - основание за отказ, визирано в нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Не се спори по делото, че такава сделка има извършена. При тези безспорни факти, административният орган е бил длъжен служебно да се снабди от Служба по вписване при РС гр. Асеновград с препис от нотариалния акт, обективиращ тази продажба. След снабдяване с този нотариален акт, е следвало да се съобрази, с оглед посочената в него продажна цена, респективно припадащата се част от нея на Димитър Димитров Ханджиев, дали същата надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, с оглед приложението на чл. 10, ал. 11, т. 2 от ППЗСП. Вместо това, директорът на дирекция "СП" - Сердика е приел, че заявителката не е представила този документ. Ето защо, отказът за отпускане на исканата социална помощ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в неизясняване на релевантните факти в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК, както и неприлагане на служебното начало при събирането на доказателства с оглед чл. 36 от АПК. Това е довело и до неправилно приложение на материалния закон от административния орган. Второто основание, мотивирало директора на дирекция "СП" - Сердика да издаде процесния отказ, е, че заявителката не е представила документ за доходите от трудова дейност, както и че е налице в тази връзка невярно деклариране. Социалните помощи се отпускат въз основа на молба-декларация по образец съгласно приложение № 1, подадена от пълнолетно лице до дирекция "Социално подпомагане" и след представяне на лична карта или личен паспорт на всеки член от семейството - чл. 26, ал. 1 от ППЗСП. Към молбата се прилагат документи за брутните трудови доходи - чл. 26, ал. 4, т. 1 от ППЗСП. Нито в тази правилник, обаче, нито в Закона за социално подпомагане, е уреден въпросът как следва да се постъпи, когато заявителят не е представил такива доказателства. Затова в тези случаи следва да бъде приложено правилото на чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 2, изр. последно от АПК, според което заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в подаденото от него заявление в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Това правило не е изпълнило в случая от длъжностното лице, приело заявлението на жалбоподателката Румяна Цветанова Хаджиева. Чак след изчерпване на тази процедура може да се прави извод, че заявителката не е изпълнила задължението си да представи тези доказателства, респективно да се констатира евентуално невярно деклариране. Това представлява допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което е довело и до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Що се касае до допълнително въведеното основание за отказ в решението на горестоящия административен орган - наличие на имоти собственост на съпруга на заявителката, съдът намира, че не следва да се произнася по него. Тук първоинстанционният съд неправилно е коментирал и обсъждал това основание, тъй като същото не е въведено като основание за отказ при издаване на първоначалния административен акт, който е предмет на съдебен контрол за законосъобразност. След като първоинстанционният съд не е констатирал така допуснатите от административния орган процесуални нарушения и е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен е постановил неправилно решение. Ето защо, решението на Административен съд София - град следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено решение по същество от настоящата инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да се отмени заповедта на директора на дирекция "СП" - Сердика, и потвърдителното решение на директора на РДСП - София град с която е отказано отпускане на Румяна Цветанова Хаджиева целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2011/2012 г. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искането след като събере служебно и обсъди всички обстоятелства, съобразно мотивите към настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: