Решение № 13574 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2010 г.

Решение № 13574 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14889/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Явор Николаев Костов, от гр. София, ж. к. "Сердика", бл. 7, вх. Б, ет. 4, ап. 32, е подал касационна жалба срещу решение № 3003/05.10.2010 г. по адм. дело № 8709/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 761/12.10.2009 г. на ВНД началника на Трето Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), обективираща отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие, постановен на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ (отм.). Направено е оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение. Ответникът - началник на Трето РУ - СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на просрочена жалба. Между страните няма спор, че Явор Костов е уведомен за постановяването на оспорената заповед № 761/12.10.2010 г. на ВНД началника на Трето РУ - СДВР, с която му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие. Фактът на узнаването е удостоверен със саморъчния му подпис на датата 22.10.2009 г. (л. 57), с жалба вх. № 34176/26.10.2009 г. на регистратурата на Трето РУ - СДВР Костов е оспорил акта по административен ред пред директора на СДВР (л. 31 - 33 от делото). Видно от цитираното в обстоятелствената част на решението на директора на СДВР, преписката е получена в СДВР на 29.10.2009 г. (заведена с № 30708 от същата дата), като на 11.11.2009 г. директорът се е произнесъл с решение (л. 144), с което е отхвърлил жалбата. На 30.11.2009 г. с жалба под № 39833 по входящата регистратура на Трето РУ- СДВР, касаторът Костов е оспорил по съдебен ред отказът на ВНД началника на Трето РУ - СДВР да удовлетвори искането му за издаване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. При тези данни жалбата пред компетентния съд е била процесуално недопустима като просрочена, поради което е следвало да се остави без разглеждане, т. к. касаторът е пропуснал законоустановения срок за атакуване на първоначалния индивидуален административен акт, с който е отказано удовлетворяване на искането му. Заповедта, с която се отказва издаване на разрешителен акт за упражняване на дейности под режима на ЗКВВООБ (отм.) съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган (по аргумент на противното от чл. 82 АПК). Независимо, че жалба срещу този акт може да бъде подадена и без да е изчерпана възможността за оспорване по административен ред (Сравн..: чл. 148 АПК), в хипотезата на надлежно упражнено право на административно обжалване по реда на Глава VI от дял Втори на АПК, при броенето на сроковете се прилагат правилата на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98 АПК. Ако първоначалният акт бъде отменен или изменен, на оспорване подлежи решението на горестоящия административен орган, с който въпросът е решен по същество или преписката е върната на долустоящия орган със задължителни указания (Арг.: чл. 145, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 1-во, вр. с чл. 97, ал. 1 и ал. 2 АПК). В този случай преките правни последици следват от акта на контролния (по-горестоящ) орган, а преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 АПК тече от съобщението за постановеното решение. Ако жалбата или протестът бъдат отхвърлени, на оспорване подлежи първоначалният административен акт, като сроковете за упражняване на процесуалното правомощие са уредени с разпоредбите на чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 97, ал. 1 АПК. При условие, че горестоящият административен орган не се произнесе по жалбата в двуседмичния, респ. - едномесечния срок по чл. 97, ал. 1 АПК, на оспорване отново подлежи първоначалният административен акт, а срокът за това тече от деня, следващ изтичането им (Арг.: чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 129 АПК). Т. е., в зависимост от характера на волеизявлението на по - горестоящия орган и спазването на установените в чл. 97, ал. 1 АПК срокове за произнасяне, различни са началните моменти, от които следва да се брои 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за подаване на жалбата пред съда. Отхвърлянето на жалбата не е равнозначно по характер и правни последици на потвърждаване на административния акт, в който случай решението на горестоящия орган е съставен елемент на крайния сложен юридически акт. При упражняване на контролна функция (какъвто е процесния казус) решението на горестоящия орган съставлява акт без самостоятелен материалноправен ефект и не може да бъде предмет на обжалване (ППВС № 4/22.09.1976 г., т. 11). На оспорване подлежи първоначалният акт, т. к. въз основа на него възникват съответните неблагоприятни правни последици, докато решението на по-горестоящия орган само санкционира тези последици. От друга страна - да се приеме, че в хипотезата на отхвърлена по административен ред жалба, срокът тече от датата на уведомяване за решението на горестоящия административен орган, означава да се даде възможност за новиране на изтекли преклузивни срокове, което е недопустимо. От данните по делото се установява, че касационният жалбоподател е пропуснал законовоустановения срок за оспорване на отказа за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Правилата относно течението на сроковете за административно и съдебно обжалване на административните актове се основават на чл. 149, ал. 3, вр. с чл. 98, ал. 2 АПК. Както бе отбелязано по-горе, ЗКВВООБ (отм.) не предвижда отклонение от тези правила, а дава възможност за прилагане на двата способа за обжалване на актовете. Преценката за допустимостта на оспорваното решение изисква да се установи момента, от който започват да текат сроковете за атакуване на заповедта на ВНД началника на Трето РУ - СДВР. По преписката е видно, че заповедта е съобщена на адресата на 22.10.2009 г., жалбата на Явор Костов по административен ред е подадена на 26.10.2009 г., в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. По аргумент на чл. 97, ал. 1 Кодекса, директорът на СДВР е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката (29.10.2009 г.), или до 12.11.2009 г. От тази дата е започнал да тече срокът за съдебно оспорване по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 АПК, който в случая изтича на 26.11.2009 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да атакува постановения административния акт. След като жалбата до съда е била подадена едва на 30.11.2009 г. (изготвена е на 27.11.2009 г. според отразеното в заключителната й част), правото на обжалване следва да се счете погасено, т. к. не е било упражнено в предвидения от закона срок. При условие, че по-горестоящият административен орган не е постановил ново правно решение по спора (т. е. не е отменил или изменил първоначалният административен акт), последвалото изрично произнасяне извън установения с чл. 97, ал. 1 АПК срок е ирелевантно за допустимостта на съдебния контрол. Жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а заявеният с нея правен спор не може да бъде разрешен по същество. Като е разгледал жалбата по същество, след като е била просрочена, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,