Решение № 1092 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2011 г.

Решение № 1092 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Козлодуй против решение № 10 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 145/2011 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед № 69/11.02.2011 г. на кмета на Община - Козлодуй, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и е осъдена Община Козлодуй да заплати на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 150.00 лева. Излага, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не е съобразил договор за наем за ползване на земеделски земи от "Дубъл Ве" ЕООД, както и че са били налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени решението. Ответникът - "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, чрез пълномощника си юриск. Драган Цветанов с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Дубъл Ве" ЕООД, с. Михайлово, Община - Хайредин, чрез пълномощника си адв. Савина Големинова, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Смята за законосъобразен извода на съда, че процесната заповед на кмета на Община Козлодуй с правно основание чл. 34 ЗСПЗЗ, е издадена в нарушение на материалния закон, защото не са били налице материалноправните предпоставки за нейното издаване, а именно земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, а не на земеделските земи изобщо, като законодателят е предвидил бързата административна защита по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. Излага, че в случая е разпоредено имотите да бъдат предадени на лице, което основава правото си на ползване върху договори за аренда, но тези договори не обосновават неговата активна легитимация да изисква изземване на имота по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, защото не е възстановен собственик или ползвател по смисъла на същия закон. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 10 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 145/2011 г. на Административен съд - Враца, е отменена заповед № 69/11.02.2011 г. на кмета на Община - Козлодуй, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която е разпоредено изземване на: масив № 37-130 дка; масив № 38-50 дка; масив № 43- 59 дка и масив № 44-161 дка - всички в землището на с. Крива бара, Община - Козлодуй от "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, като ползващо ги без правно основание, арендувани от "Дубъл Ве" ЕООД, както и е осъдена Община Козлодуй да заплати на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 150.00 лева. Административният съд е приел, че не са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно, че процесния имот се ползва без правно основание от "Спринк" ЕООД, както и че административният орган следва служебно да изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър относно имотите, които са предмет на изземване. Приел е също, че органа не е установил правата на субектите, ползващи земеделските земи, предмет на оспорената заповед, правното основание за това, както и активната легитимация на заявителя, дали е от кръга на лицата имащи право да искат издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приел е, че заявителят с подаване на заявлението не се е легитимирал като лице имащо право да иска издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не са представени доказателства към заявлението и в хода на съдебното производство, поради което е отменил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като първоинстанционният съд е преценил доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния съд е започнало по жалба на "Спринк" ЕООД против заповед № 69/11.02.2011 г. на кмета на Община - Козлодуй, издадена по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от имоти -земеделски земи, ползвани без правно основание. Заповедта е издадена по искане на "Дубъл Ве" ЕООД, като арендатор на земеделски земи и подписано споразумение от 16.07.2010 г. за разпределение на масивите за ползване в землището на с. Крива бара. При напълно изяснени фактически обстоятелства съдът е извел законосъобразен и обоснован извод, че заповед № 69/11.02.2011 г. на кмета на Община - Козлодуй, е издадена при липса на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно: административният орган не е изискал служебно информация от общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър относно имотите, които са предмет на изземване; не е установил характера им на земеделски земи, за които е възстановена собствеността; не е установил правата на субектите, ползващи земеделските земи, предмет на оспорената заповед, както и правното основание за това, както и активната легитимация на заявителя, дали е от кръга на лицата имащи право да искат издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По отношение на подписано споразумение от 16.07.2010 г. за разпределение на масивите за ползване в землището на с. Крива бара, правилно съдът е съобразил, че при наличие на редовно подписано споразумение, защитата на правата по него е следвало да се реализират по реда на чл. 37в, ал. 8 от ЗСПЗЗ чрез искане за въвод на земеделските земи по споразумението, като компетентния орган за издаване на заповед на това основание е не кмета на общината, а директорът на областна дирекция "Земеделие". Неоснователни са възраженията на касатора, че не са съобразени от съда доказателствата по делото и не е преценено наличието на споразумение за ползване. Административният орган е следвало да изследва предпоставките за издаване на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и да съобрази дали процесните земи са с възстановена собственост, да събере информация за неправомерното ползване от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър и при наличие на правно основание за ползване, да откаже издаването на заповед. Наличието на споразумение за ползване на земеделски земи не е предпоставка - наличие на правно основание за ползване по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а предполага защита на ползвателите по споразумението по реда на чл. 37в, ал. 8 от ЗСПЗЗ чрез искане за въвод на земеделските земи по споразумението, като компетентния орган за издаване на заповед на това основание е не кмета на общината, а директорът на областна дирекция "Земеделие". Нормативно са уредени два способа за защита: 1. правата на собствениците и ползвателите на земеделски земи с възстановено право на собственост, спрямо лица, които ползват тези земи без правно основание - чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като компетентен орган е кметът на общината и 2. защита правата на ползвателите по споразумение за разпределение ползването на земеделските земи по реда на чл. 37в, ал. 8 от ЗСПЗЗ, при който компетентен орган е директорът на областна дирекция "Земеделие". В случая административният съд обективно е съобразил фактическите обстоятелства по делото и е извел законосъобразен извод, че не са налице предпоставките за изземване на процесните земеделски земи по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради и което правилно е отменил заповедта на кмета на Община - Козлодуй. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, съобразено с изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение