Решение № 5628 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2018 г.

Решение № 5628 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда а чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Маринов срещу решение № 3117 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 4688 по описа за 2017 г. на административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3 РД-341/3.06.2015 г. на началника на Военна академия "Г. С. Раковски", гр. София. С нея, на основание чл. 241, във връзка с чл. 242, т. 1, чл. 244, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ) и чл. 137, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) относно наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене" за срок от 6 месеца. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и отмяна на заповедта. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – началникът на Военна академия "Г. С. Раковски", гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Брънекова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 3 РД-341/3.06.2015 г. на началника на Военна академия "Г. С. Раковски", гр. София. С нея, на основание чл. 241, във връзка с чл. 242, т. 1, чл. 244, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ) и чл. 137, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) на И. Маринов е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене" за срок от 6 месеца. Деянието, за което е наложено то е затова, че той "не е изпълнил в пълен обем основните си задължения по длъжностна характеристика и по-специално по т. т. 1, 5, 8 и 13 от раздел "Функционални задължения за мирно и военно време", като е нарушил чл. 34, т. 3, чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 39, т. 9 от Правилника за учебната дейност на Военната академия, и чл. 114, т. т. 6, 12 и 13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, като с поведението си е нарушил военната служба по смисъла на чл. 241, във връзка с чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ". В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се дисциплинарно производство пред дисциплинарнонаказващия орган, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, включително тези от протокол № 3733/29.05.2015 г. на Комисията за извършване на проверка. При това съдът е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът не е издаден в нарушение на материалноправните норми и на целта на закона. При формиране на извода си за липса на нарушения на процесуални норми и правила, съдът се е позовал на конкретните разпоредби на чл. 246, ал. 1 и ал. 4 от ЗОВСРБ, според които норми дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници, както и да изслуша или да приеме писмените обяснения на военнослужащия. Позовал се е и на чл. 247 от с. закон, според която разпоредба при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на лицето до извършването на нарушението. Приел е, че са спазени сроковете по чл. 249 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание, както и че заповедта за това е връчена по съответния ред на И. Маринов, като не е нарушено правото му на защита в цялото дисциплинарно производство. Изрично е посочил, че въпреки констатирано предходно дисциплинарно наказание и направено предложение за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание от Комисията, дисциплинарнонаказващия орган е наложил по-леко наказание. Освен това съдът се е позовал на представената длъжностна характеристика, записана с № 943/28.02.2012 г. в заповедта и такава с № 2117/7.05.2012 г., с идентично съдържаните по спорните т. т. 1, 5, 8 и 13., както и на конкретни разпоредби от Раздел ХІІ Дисциплинарна отговорност на военнослужещите и Ред за за провеждане на дисциплинарното производство - чл. 141, 142-145, чл. 146 и чл. 147 и сл. от ППЗОВСРБ, както и на Правилника за устройството и дейността на Военната академия. В касационната жалба се излагат съображения за материална незаконосъобразност на оспорения акт, въпреки, че предмет на съдебен контрол е съдебният акт на АССГ, като доводите му затова съдържат твърдения и за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По тези възражения подробно се е произнесъл първоинстанционния съд и такива не се установяват от настоящия съдебен състав, още повече, че основният критерий е затова дали се явява нарушено правото на защита на наказаното лице. Неоснователно е твърдението, а по делото е установено, че действията, въз основа на които е осъществена текущата планова проверка на лекционния фонд на катедра "Оперативно изкуство", с оглед на План за методическа проверка от 29.04.2015 г., утвърден от декана на 30.04.2015 г. на катедрата, в изпълнение на чл. 55, ал. 3, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВА, не са нарочни и тенденциозни. Правилно съдът е установил, че жалбоподателят е отказал да изпълни дадената му устна заповед на 7.05.2015 г. от прекия му началник да предостави за проверка указаните му лекции, които е изнесъл и ще изнесе за периода 04. 03. -13.05.2015 г., като според него е налице пълно неизпълнение, поради осуетяване извършването на самата проверка. При анализ на поведението му с оглед формата на вината при извършване на нарушението, съдът се е позовал и на аналогично според него неизпълнение и на решение на Комисията при извършената проверка на 21.05.2015 г., когато И. Маринов отново е отказал да предостави лекциите. Отново е налице пълно неизпълнение на това решение, понеже такива, в различен вид и обем от първите лекции, предоставени на прекия началник, са дадени само, за да бъдат видяни, в рамките на 1. 5 ч. в присъствие на проверяваното лице. От фактическа страна съдът подробно е обсъдил кои и какви лекции са предоставяни от него в тези два случая, при съобразяване със становищата депозирани от самия жалбоподател в съдебното производство. Съдът е направил подробно изложение относно фактическите установявания на Комисията за извършените нарушения от И. Маринов, приел е, че е доказано неизпълнението на задълженията му по длъжностната характеристика в изискващия се обем и качество, включително изнасяне на лекции със съдържание, което се отклонява от регламентираното съдържание на учебния план за преподаване на студентите. Съответно на събраните по делото доказателства, е приетото от съда, че действително жалбоподателят не е изпълнил в пълен обем основните си задължения, и е осъществил нарушение по т. т. 1, 5, 8 и 13 от длъжностната му характеристика и чл. 34, т. 3, чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 39, т. 9 от Правилника за учебната дейност на Военната академия, и чл. 114, т. т. 6, 12 и 13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, като с поведението си е нарушил военната служба по смисъла на чл. 241, във връзка с чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ". При това с налагането на наказанието не е била нарушена целта на закона. Преценката на първоинстанционния съд за материалната законосъобразност на оспорената заповед съответства на данните и фактите по делото, като както беше посочено по-горе касационният жалбоподател се позовава изключително на фактите, тълкувани по начин, който съответства на защитната му теза. Следва да се посочи, че в касационното производство не се допуска събирането на доказателства, и същото като такова по съществото на спора се основава само на тези събрани в първоинстанционното производство. Съдът е преценил всички тях, разпределил е правилно доказателствената тежест и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,