Решение № 8474 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2012 г.

Решение № 8474 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 1719/17.07.2012 г., постановено по адм. д. 1689/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 241105990 от 01.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 442 от 23.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за установен дължим данък по повод извършена корекция на данъчен кредит в размер на 84675,14 лв. в това число и прилежащи лихви в размер на 26590,53 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде решен спора по същество, като подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "МОБИЛ ТРЕЙД ГРУП" ООД в съдебно заседание оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение е отменен РА № 241105990 от 01.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 442 от 23.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта за установен дължим данък по повод извършена корекция на данъчен кредит в размер на 84675,14 лв. в това число и прилежащи лихви в размер на 26590,53 лв., както и са присъдени разноски в размер на 2622,20 лв. в полза на дружеството. За да достигне до този правен резултат Административният съд е приел от фактическа страна, че с Нотариален акт № 162 от 24.07.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот /л. 110 от първоинстанционното дело/, том IV, рег. № 8043, дело № 696 от 2009 г. по описа на Нотариус Ивайло Николов, с район на действие - Софийски Районен съд, "Мобил Трейд Груп" ООД е продало на "Аптеки Ремедиум" ЕООД, недвижим имот представляващ - Магазин, със застроена площ от 308,81 кв. метра, заедно с прилежащ Сутерен с площ от 198,77 кв. метра, на административен адрес - гр. София, ул. "Гео Милев" № 34/74, за сумата от 750000 лв., а на основание чл. 45, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 от ЗДДС доставката е декларирана като освободена и не е начислен ДДС, като по повод извършената продажба, от страна на ревизираното лице е издадена фактура № 827/23.07.2009 г. /л. 109/ и няма спор, че плащането е извършено по банков път. Установено е също така, че жалбоподателят е закупил имота от предходен доставчик - Министерство на отбраната, издадена е фактура с № 31523/22.03.2006 г. на стойност 363700 лв. с начислен ДДС в размер на 72740 лв. и ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Констатирано е също така, че през 2008 г. и 2009 г. дружеството - жалбоподател е извършило ремонт на посочения по-горе имот, като закупува материали и конкретните СМР възлага на изпълнители, като за осъществените СМР, изпълнителите издават 12 - броя данъчни фактури. Дружеството е заплатило цената на услугите /по този факт няма спор между страните/, включително и размера на начисления ДДС, а за тези доставки на услуги е ползван данъчен кредит в размера на платения ДДС - 26483,14 лв. При така установената безспорна фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил, че неправилно с РА е извършена корекция на ползван данъчен кредит, тъй като в случая намира приложение разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС, според която корекция не се извършва ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице ползва стоките, бъде променен със закон. Приел е, че в случая доставките на стари сгради са били облагаеми преди влизане в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г., а след това са станали необлагаеми, поради което е налице хипотезата на посочената норма. Спорът е свързан с отговора на въпроса дали правилно с РА е направена корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Органът по приходите е дал неправилен отговор на този въпрос, тъй като не е съобразил ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Административен съд Пловдив е мотивирал подробно в решението си това си становище. Така постановеното съдебно решение е частично правилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум по отношение на отменените лихви в размер на 26 590 лв. Действително жалбата пред първоинстанционния съд не касае непризнато ДДС в размер на 13 231 лв., съответно не са обжалвани и съответните лихви към тази сума. Като е отменил и тези лихви, първоинстанционният съд се е произнесъл, без да е бил сезиран за това, поради което решението на същия следва да бъде обезсилено относно прилежащите лихви за разликата над 21 917,13 лв. По отношение останалите оплаквания в касационната жалба, настоящата инстанция съобрази следното: Фактите са установени в първоинстанционното решение, описани са по - горе и не е необходимо новото им възпроизвеждане. Не е налице нарушение на материалния закон. В подробните мотиви на обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил приложението на всички относими законови текстове, касаещи процесните доставки и в съответствие със събраните доказателства е стигнал до крайния извод, който се споделя от настоящата инстанция. Спорът е правен и е във връзка с корекцията по чл. 79 ЗДДС. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена доставка. По силата на чл. 45, ал. 7 ЗДДС в случаите на доставки по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере доставката да бъде облагаема. По делото е установено, че доставчикът не е избрал процесната доставка да е облагаема, не е начислил ДДС по нея. Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно нормата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Налице е промяна в режима на доставката със закон, независимо от възможността по чл. 45, ал. 7 ЗДДС. Съобразно тези мотиви и предвид ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС законосъобразно е прието, че не следва да се извършват корекции на ползваното право на данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 ЗДДС във връзка с последващата освободена доставка. Това е така, защото данъчният режим на доставката на сграда и части от нея е променен със закон. В този смисъл настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение споделя мотивите на съставите на ВАС, съдържащи се в решенията по дела, цитирани от пълномощника на дружеството. По отношение възраженията в касационната жалба, че правните норми на чл. 79, ал. 3 и ал. 6, чл. 80, ал. 1, т. 2 и чл. 45 от ЗДДС не следва да бъдат тълкувани буквално, а в съответствие с основните принципи на общностното право, настоящият съдебен състав намира, че не е налице противоречие между буквалното и принципното тълкуване на относимите правни норми. Цитираните разпоредби на ЗДДС са в съответствие с принципите на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Неоснователно е позоваването на практика на Съда на Европейската общност (с ново наименование Съд на Европейския съюз), доколкото цитираното в касационната жалба Решение от 30 март 2006 г. по дело С-184/04 на СЕО, Korkein hallinto-oikeus - Финландия, е постановено по повод преюдициално запитване в главно производство, чийто факти са коренно различни от тези в настоящото производство. С това решение СЕО е имал повод да подложи на тълкуване разпоредба на чл. 20 от Директива 77/388 на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота (Шеста директива), който изисква държавите-членки да предвидят възможност за коригиране на приспаднатия данъчен кредит за придобиване на стоки (каквато възможност е регламентирана и в ЗДДС), както и правното положение на субекти, на които е предоставено правото на избор по отношение данъчното облагане на определени извършвани от тях доставки и свързаната с това ограничаване на държавите-членки, предоставили такова право на избор, да ограничат съответстващото право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл в обжалваното съдебно решение не е налице тълкуване на чл. 80 от ЗДДС в противоречие с установени от практиката на СЕС принципи на общностното право, защото националната разпоредба не ограничава упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит при промяна на режима на облагане на извършени доставки, за които е допуснала право на избор от страна на данъчните субекти относно начина им на облагане. Допълнително касаторът не е съобразил и обстоятелството, че директивата би създала възможност за пряко позоваване на нея само за частните субекти, но не и за държавата, ако не е налице точното й транспониране, за разлика от регламентите, които имат пряко приложение за всички субекти. Следва изрично да бъде посочено, че тълкуването, направено от Административен съд-Пловдив е съобразено и с трайната практика на Върховния административен съд. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение