Решение № 1327 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2019 г.

Решение № 1327 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Овча купел", бул. "Цар Борис III", № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, подадена чрез юрк. А. Петков, против решение № 1474 от 15.07.2019 г., постановено по административно дело № 3374/2018 г. на Административен съд - Варна /АС - Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/2018 от 19.11.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" /БДЧР/ - гр. Варна към Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна към Министерство на околната среда и водите – не взема становище по жабата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Варна е бил АУПДВ № 23/2018 от 19.11.2018 г., издаден от директора на БДЧР. Със същия на "Напоителни системи" ЕАД на основание чл. 195б във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 2 и чл. 194а от Закона за водите (ЗВ) са установени дължими публични задължения в размер на 12 098, 94 лв., представляваща такса за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за правото на водовземане от подземни води посредством водовземно съоръжение Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на с. Гурково, община Балчик, област Добрич. Правото на водовземане е предоставено по силата на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 21510342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за цели: "питейно-битово водоснабдяване" и "напояване" на с. Гурково, община Балчик, област Добрич, изчислена съобразно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), при единичен размер на таксата от 0, 02 лв. /куб. м. (за "питейно-битово водоснабдяване"), за ползвани 604 947 куб. м. водни количества, от които 600 865 куб. м. отчетени по показания РУ и 4 082 куб. м., изчислени по разрешено количество за един ден водовземане без сертифицирано измервателно устройство. За да отхвърли жалбата против оспорения акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Решаващият състав е установил, че дружеството е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 21510342/29.05.2014 г., издадено от Директора на БДЧР, за водовземане от подземни води, посредством водовземно съоръжение - Сондаж Р-57 "Македонка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор № 18160.41.34 по КККР на с. Гурково, община Балчик, област Добрич, с цели и обекти на водовземането: за питейно-битово водоснабдяване (обществено) на с. Гурково, община Балчик, област Добрич и за напояване (обществено) на 300 дка земеделски земи в землището на с. Гурково, община Балчик, област Добрич. Разрешителното е с начален срок на действие 29.05.2014 г. и краен срок 30.05.2024 г., като разрешеният годишен воден обем по целите на ползване на водата към издаденото разрешително възлиза на 1 560 000 м3 годишно, от които за питейно - водоснабдяване - 1 494 000 м3 и напояване - 66 000 м3. На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", във връзка с ал. 2 и чл. 194а, ал. 1 ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, за предоставеното право за водовземане, титулярът на разрешителното дължи такса, която се определя на база отнетия обем вода по показания на монтирано, работещо и отговарящо на нормативните изисквания измерващо устройство, в зависимост от целта на водовземането. На 22.11.2016 г. е извършена проверка от служители на БДЧР, за което е съставен протокол № 721 в от 22.11.2016 г. С писмо вх. № 26-00-991(2)/20.01.2017 г., "Напоителни системи" ЕАД е представило на Директора на БДЧР 2 броя дневници за данните от замерванията на Сондаж Р-57 "Македонка", в изпълнение на условие по т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг" от Приложение към издаденото Разрешително, съдържащи показанията на разходомерните устройства (РУ), монтирани за измерване на ползваните водни количества по двете разрешени цели. Съгласно представената информация, през 2016 г., титулярът не е ползвал водни обеми от водоизточника за цел "напояване", а отнетите водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване", отчетни по РУ възлизат на 600 865 м3. На 19.09.2017 г. е била извършена проверка от служители на БДЧР на обекта, за което е бил съставен Констативен протокол. В хода й било установено, че няма промяна в титуляра на разрешителното, представени са били в БДЧР справка за ползвани водни количества за 2016 г. и за първото шестмесечие на 2017 г., декларация по чл. 194б от ЗВ, доклад и протокол от извършен химически анализ на водата за 2016 г. Посочено е, че няма данни за намаляване на черпения дебит и неизправност на разходомерното устройство. Посочено е също, че таксата за 2016 г. не е била заплатена. На 03.11.2017 г. на дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение. Предвид липсата на постъпило плащане за погасяване на задължението на 16.11.2017 г. е изпратено уведомление до "Напоителни системи" ЕАД за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 12 098, 94 лв. Извършена е проверка по документи на 11.12.2017 г., констатациите от която са отразени в Констативен протокол № 906/11.12.2017 г. Установено е, че "Напоителни системи" ЕАД има неизплатени задължения от такса водовземане от подземни води за 2016 г. по Разрешително № 21510342/29.05.2014 г. в размер на 12 098. 94 лв. за иззети водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване" 600 865 куб. м. по разходомерно устройство и 4 082 куб. м. по разрешено количество за 1 ден или общо 604 947 куб. м. Посочено е в протокола, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. "Напоителни системи" ЕАД е изпратило Декларация по чл. 194 б и копие от дневник за иззетите количества подземни води. Посочено е, че в декларацията е определена такса от 12 017, 30 лв. за иззето количество. Била е извършена проверка, от която се установява, че размера на дължимата такса е 12 098, 94 лв. Посочено е в протокола, че към датата на съставяне на констативния протокол няма извършено плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., дължимата такса е изчислена по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на таксата в лв., Е =0, 02 лв. - единичния размер на таксата по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Тарифата (отм.); , и W – размерът на ползвания годишен воден обем в куб. м. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че на дружеството е дадена възможност да предостави информация, която доказва правата му или удостоверява липсата на задължения, като в конкретния случай няма данни и доказателства такива да са били представени. Предвид изложеното е обоснован извод, че АУПДВ е издаден в съответствие с изискването на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ въз основа на писмени доказателства, а именно - въз основа на констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението № 1962/19.09.2017 г., както и протокол от 16.09.2016 г. (т. 4 от цитираната разпоредба), покана към "Напоителни системи" ЕАД за доброволно изпълнение (т. 3 от цитираната разпоредба), и Декларация от изпълнителния директор на дружеството от 25.01.2017 г. (т. 2 от цитираната разпоредба). Размерът на таксата за количеството потребена вода е определен на база представени данни – декларация от самите жалбоподатели "Напоителни системи" ЕАД. Административният орган единствено е определил размера на количеството ползвана вода за 1 ден, в който не е имало функциониращо разходомерно устройство, при това този размер е определен по реда на чл. 194а ал. 2 от ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води. Таксата се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а – чл. 194, ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай, решаващият състав е обосновал извод, че използваното водно количество е изчислено на база представените от "Напоителни системи" ЕАД справки, от които се установява, че за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г., годишното иззето водно количество от Сондаж Р-57 "Македонка" от "Напоителни системи" ЕАД е в размер на 604 947 куб. м. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); , единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя за питейно-битово водоснабдяване в размер на 0, 02 по формула, визирана в чл. 8 от Тарифата. С прилагането на този алгоритъм, съдът приема, че дължимата такса се получава от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на ползвания през годината воден обем, и е в размер на 12 098, 94 лв. (0, 02 лв. х 604 947 куб. м.), както правилно е приел и административният орган с оспорения си акт. С тези мотиви, съдът е приел, че така оспореният АУПДВ е издаден в съответствие със закона и жалбата се явява неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени законоустановените реквизити на писмената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На първо място следва да се посочи, че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, което трябва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, или ако не беше допуснато, би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай актът е издаден от компетентен орган – инж. Д. Консулова на длъжност директор Басейнова дирекция "Черноморски район" към МОСВ, като при издаването му административния орган се е позовал на изготвените и приобщени към административната преписка констативни протоколи, както и на подадените от дружеството декларации и дневници за данните от замерванията на обекта. Не може да бъде споделено оплакването, че органът не е извършил проверки по чл. 194б, ал. 3 ЗВ, доколкото по делото са приложени съответните констативни протоколи, които свидетелстват за спазване на процесуалните правила при издаването на акта. Правилно е посочил съдът, че в оспорения АУПДВ са изложени подробни фактически и правни основания, мотивирали издаването му, като е отразен и алгоритъмът, по който е определена таксата, както и правното основание за нейната дължимост. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са спазени и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. С оглед изложеното, възраженията на касатора за липса на мотиви в оспорения акт, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган, се явяват неоснователни. По отношение на оплакването за противоречие с материалния закон, следва да бъде изложено следното: На основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дружеството дължи такса за правото на ползване на подземни води. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Дължимите и незаплатени такси за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ, са изчислени на база декларирано годишно водно количество с декларации, подадени от дружеството – касатор по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Правилно и въз основа на събраните доказателства на основание чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и във връзка с чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване формулата, по която е изчислена таксата е приложена правилно и показателите са заместени правилно с конкретните стойности. Относно иззетите водни количества за цел "питейно-битово водоснабдяване" в размер на 4 082 куб. м., изчислени по разрешено количество за 1 ден водовземане без сертифицирано измервателно устройство, обосновано първоинстанционният съд е преценил същите за правилно определени. Видно от съдържанието на Констативен протокол № 721/22.11.2016 г. административният орган е извършил проверка и пломбиране на водомер № 15330907 на 22.11.2016 г., поради което правилно дължимата такса е изчислена по реда на чл. 6, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. При така установените обстоятелства и след оценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо. С оглед характера им, таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, като в настоящия случай размерът им е определен в съответствие с приложимата за съответния период Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Предвид липсата на доказателства за доброволно изпълнение на задължението, се налага изводът, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправните изисквания, при спазване на административнопроизводствените правила. Изразеното становище от касатора, че поради неплащане на такса за ползване на воден обект е налице възможност за отнемане на издаденото разрешително за водоползване, е неотносимо към настоящия правен спор за законосъобразността на издадения АУПДВ. По изложените съображение оспореното в настоящото касационно производство решение на АС – Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение