Решение № 120 от 19.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 303/2013 г.

Решение № 120 от 19.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 303/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение, постановено на 16.10.12 г. от РС-Търговище по Н. Ч. Д. 703/12 г., на осъдения Ю. С. Я. е определено общо наказание измежду наложените такива по Н. О. Х. Д. 1159/12 г. по описа на РС-Плевен и по Н. О. Х. Д. 602/12 г. по описа на РС-Търговище, в размер на най-тежкото- една година и четири месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК с осем месеца, като финалното наказание е две години. Постановено е същото да се изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. Приспаднато е и времето на изтърпяване на наказанието по посочените дела. С решение № 131/17.12.12 г., постановено от Търговищки окръжен съд по В. Н. Ч. Д. 252/12 г., цитираното определение е потвърдено. В съответния шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила, на 28.01.13 г. е постъпило искане /озаглавено касационна жалба/ за възобновяване на производството, в което се посочват пороци на определяне на общото наказание и се атакува приложението на чл. 24 НК въобще. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Назначеният му служебен защитник поддържа искането, акцентирайки върху приложението на чл. 24 НК, с молба за негова отмяна. Представителят на ВКП не намира основания за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в настоящото производство, намира за установено следното: Принципната претенция на осъдения е свързана с приложението на чл. 24 НК и е изводима в две насоки. Първо се твърди незаконосъобразие на размера на увеличеното с осем месеца наказание лишаване от свобода. Видно е по атакуваните съдебни актове, че са групирани две наказания - лишаване от свобода за срок от една година и от една година и четири месеца, като по-тежкото измежду двете наказания е определено като общо такова. Технологията на увеличаване на наказанието по чл. 24 НК е законосъобразно приложена от решаващите съдилища. Увеличението до една втора, допустимо по нормата на чл. 24 НК, визира размера на наложеното общо наказание, не на друго такова. В конкретния случай при една година и четири месеца лишаване от свобода то е осем месеца. В този смисъл общо търпимото наказание става две години. Второ, поначало правилно РС-Търговище е приложил разпоредбата на чл. 24 НК. Очевиден е демонстрираният динамичен престъпен стереотип от страна на осъдения и необходимостта от по-дълъг престой в пенитенциарно заведение с цел негово поправяне и превъзпитание. В тази връзка следва да се споделят доводите на въззивната инстанция за незабавна престъпна деятелност след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, вече увеличено на основание чл. 24 НК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение