Решение № 121 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 761/2011 г.

Решение № 121 от 5.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 761/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на НЧ Д-р П. Б. 1926-С. против решение № 1807/31.03.2011 г. по гр. д. № 6171/2009 г. на СГС, с което по същество се: 1. Осъжда М. И. Г. -Г. АД-С. да заплати на касатора сумата 1 000 лв. равностойност на движимите вещи, ведно със законната лихва и разноски., 2. Потвърждава решението по гр. д. № 5811/2004 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора за заплащане на сумите: 10 643.32 лв. на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и 122.23 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторът обжалва решението изцяло, но правния му интерес се свежда само до частта по т. 2, с която се потвърждава решението на СРС в частта, с която исковете са отхвърлени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че по въпросите: Приложим ли е чл. 236, ал. 2 ЗЗД само при срочните или и при безсрочните наемни договори, и дали обезщетението обхваща минимум договорения наем или следва да се определя от експертиза, като среден пазарен наем за този имот?, били налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Първият въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. Затова, касационната жалба е допусна до разглеждане по същество, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с определение № 374/14.05.2012 г. С обжалваното решение е прието, че обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се дължи само при срочен договор за наем, а касаторът твърди, че съдебната практика не прави разлика с безсрочен договор. Действително с представеното Р 701/12.11.2010 по гр. д. 219/2010 на IV г. о, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, когато ползването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок и наемателя дължи уговорения наем, а съгласно ал. 2, когато ползването продължи въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем за имот като процесния.