Решение № 4086 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2020 г.

Решение № 4086 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Национална агенция по приходите чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 947 от 08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 223/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което Национална Агенция по приходите е осъдена да заплати на "Д. Д." ЕООД, сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева за претърпени имуществени вреди, дължащи се на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 394904-F459983/07.01.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, ведно със законна лихва от датата на завеждане на молбата – 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и на разноски в размер на 385 лв., направени по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради несъобразяване с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска отмяната му и решаване на делото по същество. Претендира разноски. Ответната страна не се представлява в съдебно заседание и не е представила отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд при уважаване в пълен размер на иска за имуществени вреди. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от "Д. Д." ЕООД, гр. Пловдив против Национална Агенция по приходите – София за обезвреда за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1500 лева, дължащи се на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 394904-F459983/07.01.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, представляващи извършени разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното обжалване по образувани и водени дела, ведно със законна лихва от датата на завеждане на молбата до окончателното изплащане на обезщетението. Първоинстанционния съд е уважил исковите претенции в пълен размер, като осъдил НАП да ги заплати на ищеца. Предмет на касационна проверка е решение № 947 от 08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 223/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което Национална Агенция по приходите е осъдена да заплати на "Д. Д. " ЕООД, сумата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева за претърпени имуществени вреди - адвокатски възнаграждения, дължащи се на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 394904-F459983/07.01.2019 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, ведно със законна лихва от датата на завеждане на молбата – 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и на разноски в размер на 385 лв., направени по делото. За да уважи исковата претенция в пълен размер, Административният съд е приел изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено по съдебен ред Наказателно постановление, което е издадено в нарушение на закона. Установено е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Първоинстанционният съд приема за доказан и безспорен факта на настъпилата за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната дейност на административен орган по издаване на административен акт. При определяне размера на обезщетението за обезвреда, съдът законосъобразно обосновава съдебния си акт на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилни са правните изводи на съда, че страната следва да се обезщети за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, като същевременно не се облагодетелства която и да е от страните в производството. Правните изводи на съда при определяне размера на вредата са съобразени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е определена долната граница на възнагражденията за процесуално представителство пред съд. При разглеждане на исковата претенция за вреди, съдът е взел предвид възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но го отхвърлил с подробни мотиви относно тежестта на наложената санкция с отменения акт. В тази връзка правилни са изводите на административния съд, че по отношение на упражнената адвокатска защита за съответния вид наложени наказания, приложение намират съответно разпоредбите на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съгласно които минимално определения размер на адвокатско възнаграждение следва да се определи върху размера на санкцията. При заплатени в брой по представен договор за правна защита и съдействие пред РС-850 лв. и 650 лв. за касационна инстанция, обосновани са правните изводи на административния съд да не редуцира размера на договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, като съответно се е съобразил и с фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуалните дейности на защитника по делото. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение