Решение № 5554 от 29.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Василев от гр. София, чрез адв. Георгиева, срещу решение 7196/28.11.2022 г., постановено по адм. дело 3113/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к-1596/11.03.2022 г., издадената от министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът министър на вътрешните работи, чрез юрк. Йовчева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост , правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 8121к-1596/11.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.206,ал.2 във вр. с чл.204,т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.3,чл.203,ал.1,т.7 и т.8 и чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение . За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание. От фактическа страна е прието за безспорно установено, че на 17.11.2018 г. в 12, 24 ч., в гр.Перник, по път 1-6, км. 84, на бензиностанция "ЕКО ", в посока към гр.Радомир, е заснет собствения на Василев лек автомобил да се движи с 48км/ч над разрешената скорост, за което е бил издаден електронен фиш серия К 2418311/17.11.2018 г. за глоба в размер на 400лв. на името на комисар Василев , който му е бил надлежно връчен на 10.12.2019 г. По незаконосъобразно разпореждане на Василев, отправено към служителите Лазов и Батева е била изготвена и заведена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от негово име и впоследствие издаден нов фиш на името на бащата на Василев, по който фиш е било прекратено административното производство на основание чл. 34, ал. 1 от ЗАНН без да е изтекъл давностния срок, отново по разпореждане на Василев. Пред дисциплинарната комисия бащата на Василев не е потвърдил, че е управлявал автомобила по описания маршрут. След подробен анализ на напълно изяснената фактическа обстановка е прието, че действията на Василев в качеството му на началник Отдел "Охранителна Полиция" при ОД на МВР Перник съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР "неспазване на служебните правомощия", представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 8, предл. първо от ЗМВР. Прието е също, че обжалваната заповед е подробно мотивирана, като са конкретизирани, както времето, така и мястото на извършване на нарушенията на служебната дисциплина, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на Василев при условията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, обсъдил ги е в заповедта и възприемайки ги като неоснователни и противоречащи на изяснената фактическа обстановка, в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, при условията на оперативна самостоятелност е наложил следващото се най-тежко наказание уволнение. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР , което законът определя като тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т.8 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 1, ал.2, ал.3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение чрез "използване на служебното положение за лична облага" и "злоупотреба с власт", като поведението му е било несъвместимо и Етичните правила и е уронващо престижа на службата. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т.8 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора, че дадените от него писмени обяснения не са приети по описания в чл.27 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015г. начин, което съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесната заповед само на това основание. Възраженията на Василев, залегнали в дадените от него писмени обяснения, са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган в заповедта, макар и да липсва изрична резолюция за приемането им и запознаване от органа, т.е. не е налице нарушение от категорията на съществените, тъй като правото на защита не е накърнено. Неоснователно се явява и възражението по касационната жалба за немотивираност на заповедта, което е било въведено пред първата инстанция и обосновано е оставено без уважение. В заповедта са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването й, като се съдържа подробно описание на фактическите действия на Василев, мястото на извършване на дисциплинарните нарушения и лицата към които са били насочени нерегламентираните нареждания за изготвяне на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от негово име, издаване на нов фиш на името на баща му и впоследствие прекратяване на производство на основание чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,