Решение № 571 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10756/2010 г.

Решение № 571 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10756/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез процесуалния и представител срещу решение № 10024 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 16402/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като иска отмяната му и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед на министъра на правосъдието. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа касационната жалба. Ответникът по делото - Олга Стойкова Юнакова-Маджарова, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира да им се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението като съответно на материалния закон. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, петчленен състав, намира за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-03-1081 от 20.11.2009 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 и чл. 108 ЗДСл. във вр. с § 6, ал. 3 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (ПР на ЗИДЗСРС) е било прекратено служебното правоотношение с ответницата по делото, считано от 9.11.2009 г. Съдът е приел, че с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) във връзка с чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България ЗИДЗСРС е влязъл в сила на 10.11.2009 г., поради което неправилно служебното правоотношение на Стойка Юнакова-Маджарова е било прекратено считано от деня, предхождащ влизането в сила на закона, когато не е било налице фактическото основание за издаването на заповедта - закриване на администрацията. Обжалваното решение е правилно. Тричленният състав на ВАС, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е направил верен извод за незаконосъобразност на оспорената с първоначалната жалба заповед. По делото не е било спорно, че съгласно § 6, ал. 1 от ПР на ЗИДЗСРС Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива. Законът не е породил правно действие към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ответницата по касация, в качеството й на служител в закритата администрация. Разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията повелява, че законите и другите нормативни актове "влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок". Съдът, при решаването на спора, правилно се е позовал на чл. 41, ал. 3 ЗНА. Според правилата, визирани в чл. 41 ЗНА, обнародването се смята направено в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой на Държавен вестник или на "Официален вестник" на Европейския съюз - в случаите по чл. 37, ал. 2. Като ден на издаване на Държавен вестник се сочи денят, в който неговото разпространяване може да започне (ал. 2). Когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок (ал. 3), като срокът изтича в 24.00 часа на последния ден (ал. 4). Дадената законова регламентация правилно е тълкувана от решаващия съд и направеният извод, че законът е влязъл в сила 10.11.2009 г. е в съответствие с принципа по чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ. При това положение, на първо място съдът правилно е счел, че меродавна за преценката дали законовите правила са породили правно действие е датата, считано от която се прекратява служебното правоотношение и на следващо - че към този момент не са били налице фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Неоснователни са доводите относно релевантността на датата на издаване на уволнителната заповед и тази на връчването й на служителката. Закриването на администрацията следва да е факт към момента, в който служебното правоотношение се счита прекратено, а не при издаването на акта, както и при уведомяването на служителя за същия. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства, че такива са реално направени. По делото пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие, в който няма данни нито за договорена, нито за внесена сума за процесуално представителство. Предвид предмета на спора, държавна такса не се е дължала от жалбоподателя в първоинстанционното производство, поради което липсва основание за присъждането й на ответника по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,