Решение № 1628 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Е. П. Д. от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адв. Ташев, срещу решение 4160 от 16.10.2024г., постановено по адм. дело 1081/2023г. по описа на Административният съд гр. Хасково/, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед УТ 440 от 17.08.2023г. на кмета на община Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "плътна ограда", намираща се между ПИ идентификатор 77195.741.81 и ПИ идентификатор 77195.741.82 по кадастралната карта /КК/ на гр. Хасково, с административен адрес гр. Хасково, [улица]. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена без допуснати нарушения на административно производствените правила, като напротив сочи такива, а именно, че не е отчел и разграничил, че строежът представлява до 0,60м. подпорна стена, която не следва да се премахва, а със заповедта е наредено премахване на целия строеж, а не на надграждащата част над подпорната стена. Твърди в тази връзка, че неправилно съдът не е отчел в тази връзка, че със заповедта е наредено премахването на цялата ограда, като посочва, че е недопустимо административният акт да се допълва в съдебното производство. Навежда и съображения, че в заповедта липсва яснота как ще бъде премахнат строежа , при положение, че част от оградата се намира в съседен имот, собственост на община Хасково. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Хасково, чрез процесуалния си представител юрк. Ванчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС гр. Хасково е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в съответствие с изискванията за форма, съдържание и реквизити, като строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, а именно само новата част от съществуваща ограда, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, като се е основа на събраните в хода на производството доказателства, включително приетата съдебно техническа експертиза и събраните гласни доказателства. Приел е, че наредения за премахване строеж е незаконен, тъй като е установено, че е изграден без строителни книжа, като същият представлява вторият сегмент от съществуващата ограда на място, който е новоизграден върху стара каменна основа, представляваща част от каменна стена на стара къща и представлява ограда с височина от 2,07м. от страната на ПИ идентификатор 77195.741.81 и с 1,80 откъм ПИ идентификатор 77195.741.82 в северния сегмент, а в южния съответно с височини от 1,99м. и 1,72м.. Достигнал е и до извод, че нареденият за премахване строеж не е търпим такъв, тъй като от събраните доказателства безспорно е установено, че е изграден след 2016г., когато е била съборена, поради недоброжелателни действия, старата ограда и е изградена процесната нова, съответно не попада във времевите период, очертан в § 127, ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, без нарушение на формата с посочени правни основания, които съответстват на изложените фактически такива, и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Неоснователно е възражението на касатора, че нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран, тъй като е не е направено разграничение между съществуваща подпорна стена до 0,60м. и надградената над нея ограда. Напротив настоящият състав счита, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в административния акт, която да не създава съмнение досежно това коя съществуваща ограда е наредена за премахване. В оспорената заповед наредената за премахване ограда е индивидуализиран с оглед материалите, от които е направена, а именно тухлена зидария и бетонни елементи, с размери и с местоположение, включително със съставената в констативния акт окомерна скица, както и с приблизителните размери, които не се различават съществено от установените на място от вещото лице. Т. е. описанието на обекта е достатъчно ясно, за да бъде той индивидуализиран и съобразно неговите размери, местоположение и характеристики и материалите, от които е изградена оградата, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е налице част от строежа, който не е следвало да бъде обект на заповедта, а именно стара част от зидария, която е използвана за фундамент, върху който е надградена плътната ограда, което не е съобразено от съда. Нареденият за премахване строеж е единно цяло "плътна ограда", като фундамента е част от него, а не следва да се разглеждат като самостоятелен обект. Дори и в предишния си вид като фундамент на съществувалата до 2016г. стара ограда, разрушена поради недоброжелателни действия /което се установява от свидетелските показания/, той не е самостоятелен обект, а е част от същата тази ограда. Така описаният обект в заповедта представлява строеж в неговата цялост, поради и което е правилно е нареден за премахване с диспозитива на заповедта /в този смисъл решение по адм. д. 3500/2021г. на ВАС/. Правилен в тази връзка и съответен на събраните в хода на производството доказателства е изводът на АС гр. Хасково, че нареденият за премахване строеж не е търпим нито по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като се установява, че е изграден извън времевите периоди по посочените разпоредби, а именно след 2016г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски и като такова не следва да бъде уважено, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде присъдено в минимален размер на 100 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,