Решение № 11530 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Катрин Макс ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [адрес], представлявано от управителите Д. Максимова Колева и Б. Колев, подадена чрез пълномощника адв. Б. Байкова, срещу Решение 411/07.01.2022 г., постановено по адм. дело 642/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 168-ФК/30.09.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че погрешно административният съд е приел, че процесната заповед е мотивирана в частта относно срока на мярката. Аргументира несъразмерност на наложената мярка спрямо извършеното нарушение. Излага твърдения, че наложената ПАМ не може да бъде налагана като санкция. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. И. Карауланова Тенджеркова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспорвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново е била ЗНПАМ 168-ФК/30.09.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Катрин Макс ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за хигиенни и санитарни стоки, находящ се в гр. Варна, ул. Петър Райчев 188, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. На 13.09.2021 г. е извършена проверка в търговския обект, при която приходните органи са направили контролна покупка на стойност 11,20 лв. (1 бр. препарат за ламинат), платена в брой, за която е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. Установено е, че фактическата касова наличност отговаря на тази според фискалното устройство. Съгласно разпечатани 2 бр. КЛЕН е установено, че на 30.10.2020 г. и на 23.11.2020 г. има продадена стока на стойност съответно 317,87 лв. и 471,20 лв., за която липсват издадени фискални касови бележки, както и ръчни такива от кочан, като единствено има съставени стокови разписки. При тази фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод законосъобразност на административния акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Изложени са мотиви, според които нарушенията са безспорно извършени, за което има издаден протокол по чл. 50 от ДОПК, поради което и на основание чл. 186 във вр. с чл. 187 от ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ. По отношение определения срок на мярката решаващата инстанция е постановила, че са изложени мотиви и същият е съобразен с принципа за съразмерност. Обоснован е краен извод за съответствие на наложената мярка с преследваната от закона цел. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но правилно, поради различни от изложените от касатора съображения. Принципно правилни се явяват съжденията на съда относно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, която има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. При налагане на ПАМ от процесния вид органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай, противно на оплакванията, изложени в касационната жалба, Заповедта съдържа конкретни и относими мотиви. Органът е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между всички нормативно предвидени възможности, като са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и тежестта на установеното нарушение. Въпреки това обаче настоящият касационен състав счита, че наложената ПАМ противоречи на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК, както и че мярката не е в състояние да постигне регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели. Мярката не съответства на чл. 22 от ЗАНН, който предвижда, че ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай проверката е извършена на 13.09.2021 г., а установените нарушения са от дати 30.10.2020 г. и на 23.11.2020 г., т.е. е изминала близо година. Това обстоятелство изключва възможността наложената ПАМ да съответства на предвидените цели поради голямата отдалеченост на извършените нарушения във времето. Нещо повече при проверката не са установени отклонения на дейността на търговеца спрямо приложимия закон, като същият показва добра фискална дисциплина и зачитане на установения ред. Няма данни за задължения към бюджета или повторност на деянието, което обосновава извод за добросъвестност на търговеца спрямо изпълнението на задълженията му към бюджета. Всичко това обосновава краен извод, че не е налице необходимост от промяна в начина на извършване на дейността, като с налагане на ПАМ за срок от 14 дни правата и законните интереси на търговеца биха били засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта, противно на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Следва да се посочи също, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на касатора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,