Решение № 5954 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е съответно по реда на чл. 208-228 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по 1) касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение 3646/04.06.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 3538/2020 г., с което е а) обявена за нищожна негова Заповед РА50-219/19.03.2020 г. в частта, с която са отменени всички одобрени и съгласувани инвестиционни проекти за обект: Сграда с обществено-обслужваща функция и подземен гараж в УПИ VI-322 за общ. обсл., кв. 23, м. Младост I, район Младост СО, идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.4082.6066 по кадастралната карта и кадастралните регистри на района, по заявление от 25.04.2019 г., б) отменена като незаконосъобразна заповедта в частта, с която е отказано издаване на разрешение за строеж за обекта по същото заявление, в) върната преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебното решение и 2) частна жалба на гл. архитект на СО против Определение 5043/08.07.2021 г., с което в производството по чл. 248 ГПК е изменено Решение 3646/04.06.2021 г. в частта за разноските и Столична община е осъдена да заплати на Бокал Инженеринг ООД сумата от 2200 лв., от които 1800 лв. възнаграждение за адвокатска защита.

Ответниците Р. Натова, Г. Натов, С. Атанасов, М. Атанасова и Бокал Инженеринг ООД са на становище за неоснователност и на двете жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Решаващият извод на първостепенния съд за нищожност на заповедта в частта, с която са отменени одобрените на 09.04.2019 г. инвестиционни проекти за обекта, се споделя и от касационната инстанция.

а. Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж чл. 148, ал. 8, изр. 1 ЗУТ. Доколкото ИП представлява съдържателната част на РС, той няма самостоятелно битие извън това на заключителния акт в процедурата по разрешаване на строителството. Съответно проверката на проекта е допустима единствено в производството по съдебно оспорване на РС от заинтересованите по чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 лица по реда на чл. 215 ЗУТ или служебно от органите на Дирекцията за национален строителен контрол по реда и на основанията по чл. 156, ал. 1-5 ЗУТ.

б. Извън горните хипотези, на този етап от инвестиционния процес на контрол и то съдебен, по жалба на възложителя, подлежи само отказът да се одобри ИП, който се прави по законосъобразност чл. 146 ЗУТ. Логиката на правилото се корени в резултата, породен от отказа с него се осуетява възможността за реализиране на инвестиционното намерение с издаването на акт за разрешаване на строителството.

в. Следователно, гл. архитект не разполага с предоставено му от материалния закон правомощие да ревизира собствената си преценка относно правомерността на предвижданията по ИП, нито пък тя е по целесъобразност. Обявяването на нищожността на заповедта в тази й част отговаря на вида на констатирания порок на волеизявлението чл. 146, т. 1 АПК.

1. Правилно е съдебното решение и в останалата му част, с която е отменен отказът за издаване на РС, основан на твърдяно нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ противоречие на проекта с подробния устройствен план, в частност на предназначението на УПИ VI-322 за обществено обслужване поради предвиждането в доклада за оценка на съответствието и ИП на ателиета за индивидуална творческа дейност, респ. на ателиета за обществени услуги. В тази й част заповедта е материално незаконосъобразна чл. 146, т. 4 АПК, на каквото основание е отменена от съда.

а. Съдебно-техническата експертиза, приета от първата инстанция, е установила, че ателиетата, предвидени в ИП, не съдържат жилищни помещения, вкл. за домакински дейности; имат обзавеждане за сервизен тракт със съответно оборудване, което според заданието на възложителя не препятства ползването на ателиетата по предназначението, предвидено в проекта. Част от тях са със северозападно изложение, недопустимо за жилища по чл. 114 вр. чл. 77, ал. 1 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Уточнена е и разликата в кадастралните кодове за жилище и ателие.

б. По предназначението си ателиетата са нежилищни обекти. В противен случай възможността за изграждането им в надземните етажи на жилищна сграда не би била предмет на изрична регламентация вж. чл. 38, ал. 1 ЗУТ, тъй като биха били допустими по хипотеза в сграда, реализирана за задоволяване на жилищна нужда. При липсата на дефинирано общо понятие ателие и видове за индивидуална творческа дейност или за обществено обслужване, яснота относно съдържанието му може да бъде постигната от казуистичната му нормативна употреба.

Ателиетата са уредени в една група с кабинетите за индивидуална творческа дейност по ал. 1 на чл. 38 ЗУТ и с офисите при преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище по ал. 3 на текста. Т.е. функцията на ателието е свързана с обслужваща (професионална, работна) дейност и разграничена от жилищната, най-малкото поради имплицитно уредената необходимост от нарочно преустройство и промяна на предназначението. Допълнителен аргумент в тази насока са разпоредбите на § 5, т. 29 и т. 29а, дефиниращи съответно жилищна сграда и "сграда със смесено предназначение" ателиетата се считат за жилища само при определянето на предназначението на сградата, с други думи фикцията осигурява приложимостта на изискванията към жилищните сгради и в случаите, когато в тях има ателиета.

в. С оглед на очертания характер (нежилищен) на ателиетата и отсъствието на забрана те да бъдат разполагани в сгради с обществено-обслужваща функции, предвиждането им в ИП не влиза в противоречие с предназначението на УПИ по устройствения план. Противно на стоящото зад основанието на отказа опасение на административния орган, ателиетата по проекта не са приравними на жилища СТЕ обосновано е отрекла статуса им на жилище по смисъла на § 5, т. 30 ДР ЗУТ с изискванията към помещенията по чл. 40 от закона, както и относно специалните правила за изложение. Евентуалното ползване на ателиетата за обществени услуги не според тяхното предназначение е фактически въпрос, неотносим към законосъобразността на РС, и може да бъде предмет на разглеждане в отделно производство чл. 178 ЗУТ.

г. Без значение за допустимостта на ателиетата в ИП е тяхното конкретно наименование или констатираната в заповедта разлика в употребената терминология. Определящи са проектираните и проверени от експертизата технически параметри, обуславящи действителната категоризация на обектите по вид.

1. При съобразената със закона проверка на съда за осъществяването на отделните елементи от фактическия състав по чл. 148, ал. 4 ЗУТ, гл. архитект е дължал издаването на РС. Образуването на административното производство по искане на заинтересованите страни и естеството на поставения за разрешаване въпрос предопределят и изпълненото от първоинстанционния съд правомощие по чл. 173, ал. 2 АПК да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

II. Допустима, но неоснователна е и жалбата против определението по разноските.

1. Адвокатските възнаграждения за дела по ЗУТ в релевантната редакция към 09.03.2021 г. в размер на 900 лв. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, са минимални вж. чл. 1 от наредбата, а не абсолютно определени. Присъждането им от съда в полза на страната, за която спорът е приключил благоприятно чл. 143, ал. 1 АПК, в по-голям размер не сочи по презумпция на прекомерност. За да е налице тя, хонорарът трябва да не съответства на фактическата и правната сложност на делото чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

1. В случая делото се отличава със сложност, надвишаваща минимално предявимите изисквания към хонорара. Тя е последица от делимия предмет на административния акт, нуждата от изграждане на позиция по отделните разпоредителни части на заповедта, както и оспорването на първоначален мълчалив отказ и последващ изричен акт по отправеното до административния орган искане. Процесуалната активност на адвоката е тъждествена на критериите за адекватна на неблагоприятните последици от волеизявленията защита на представляваните страни. Затова възнаграждението в двоен на минималния размер 1800 лв. (понастоящем минималният размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата е 1250 лв.), касационната инстанция приема за определено при правилно приложение на цитираната разпоредба на ГПК.

Изменящото решението по делото определение по разноските следва да бъде оставено в сила.

III. Предвид изхода на спора, в полза на ответниците по касация ще бъде присъдено своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение общо в размер на 1344 лв. Бланкетното възражение на касатора за прекомерност е неоснователно по съображенията, изложени по повод на съдебния акт по чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, още повече, че възнаграждението коректно е съобразено с инстанционния характер на настоящото производство и значително редуцирано в сравнение със защитата пред АССГ.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение