Решение № 4668 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2011 г.

Решение № 4668 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5790/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 122/23.03.2011 г., постановено по адм. дело № 726/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която по жалба на "Колор ИТИ" ЕООД гр. Враца е отменен ревизионен акт /РА/ № 1000372/10.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 308/15.07.2010 г. на Директор дирекция "ОУИ" Велико Търново, в частта, с която е доначислен данък добавена стойност /ДДС/ за данъчни периоди /д. п./ м. 03.2008 в размер на 1911,57 лв., м. 05.2008 г. в размер на 6482,90 лв., м. 07.2008 г. в размер на 1677,58 лв., м. 08.2008 г. в размер на 3732,22 лв. и м. 09.2008 г. в размер на 2406,25 лв. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в отменената част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Колор ИТИ" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Враца, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, но неоснователна. В обжалваната част на съдебното решение е отменен РА № 1000372/10.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново в частта, с която е доначислен данък добавена стойност /ДДС/ за данъчни периоди /д. п./ м. 03.2008 в размер на 1911,57 лв., м. 05.2008 г. в размер на 6482,90 лв., м. 07.2008 г. в размер на 1677,58 лв., м. 08.2008 г. в размер на 3732,22 лв. и м. 09.2008 г. в размер на 2406,25 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като приходните органи са приели наличие на данни за укрити приходи или доходи предвид непредставяне от ревизираното лице само на част от поисканите документи по ИТ от 20.11.2009 г. Решаващият орган е счел, че са налице и данни за по т. 4 на чл. 122, ал. 1 ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане. За доставките през 2008 г., извършени от ревизираното лице спрямо физически лица, с които не е "свързано лице" - на апартаменти в сгради в гр. Враца, приходните органи са определени основата за облагане с данък /ДДС/ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Декларираният размер на данъчните основи по подадени СД, съответстващи на цените по нотариални актове, които не са по-ниски от данъчните оценки на обектите, са увеличени с разликата до установената чрез експертна оценка пазарна цена на продадените от ревизираното лице имоти. За да постанови решението в обжалваната му част, административният съд е развил подборни съображения, че не са били налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи на ревизираното лице, а оттам и за определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 3 ДОПК, поради което фактическите констатации в РА не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Приел е също, че не са били налице предпоставки по чл. 27, ал. 3 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 108/2007 г./ - данъчната основа на доставките на недвижими имоти да е пазарната им цена, тъй като не са налице доставки между свързани лица, доставки на стоки или услуги по чл. 111 ЗДДС или безвъзмездни доставки. Касаторът излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част като твърди, че неправилно съдът е приел липса на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че щом липсват обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, то данъчни задължения изобщо не следва да бъдат определяни. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Правилно съдът е приел, че за да се премине към определяне на данъчната основа по особения ред, основанията по чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени, което е в тежест на органите по приходите, а не да почива на предположения, какъвто според съда е настоящият случай. В конкретния случай, съдът като е направил подробен анализ на фактите и доказателствата, е приел че това не е направено от приходните органи, като същите не се проявили никаква процесуална активност да изпълнят задълженията си по определяне на данъчната основа. Обосновано съдът е посочил, че нито в РД и РА, нито в решението на решаващия орган не е посочено кои именно приходи или доходи са укрити, какъв е източника и размера им. В тази връзка съдът е обсъдил насрещните проверки, извършени на лицата, закупили обекти - недвижими имоти в строеж в сграда в гр. Враца, както и получени данни от служба вписвания и нотариуси, въз основа на които не може да се направи извод, че имотите са закупени на цени, различни от декларираните от доставчика. Законосъобразен е изводът, че експертното заключение на приетата в хода на ревизионното производство експертиза на пазарната оценка на същите недвижими имоти не съставлява само по себе си данна за укрити приходи или доходи, а е относимо към определяне на данъчната основа обстоятелство. Такива данна не е и установеното и декларирано от данъчно-задълженото лице обстоятелство за продажба на три имота под себестойността им, тъй като с протоколи от 1.07.2008 г. и 31.01.2009 г. дължимият по доставките им данък е доначислен върху данъчна основа, която не е по-ниска от себестойността на обектите. Това обстоятелство не е укрито, а е предоставено на приходните органи и съответства на декларирания размер на ДДС. Правилно е прието от съда, че липсват кое да е от алтернативните основания за облагане по аналог и по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липсваща или непредставена счетоводна отчетност, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане за данъчно облагане. Установено е от съда, че ревизираното лице е представило в хода на ревизионното производство всички поискани му документи и обяснения. Според решаващия орган от представените главна книга, оборотни ведомости, хронологичен регистър не се установява по какъв начин е определена себестойността на построените и впоследствие продадени обекти в сградата в гр. Враца, липсвали данни тези обекти, заведени по сметка 203 в каква степен на завършеност са. Въз основа на събраните доказателства съдът е развил обратното становище, за което е изложил подробни съображения, включително е обосновал допуснатите процесуални и материално правни нарушения от решаващия орган. Изложените съображения на съда изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не се преповтарят понастоящем. Като цяло се възприема и извода на съда за липса на обстоятелства, даващи основание за облагане на ревизираното лице по аналог. Всяко лице се облага на база реализираните доходи и само при невъзможност за непосредствено определяне на данъчните му задължения поради наличие на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е допустимо да се извърши облагане по аналог. Следователно съдът е приел, че данните за цените, при които са сключени продажбите на недвижимите имоти, по нотариални актове, които цени не са по-ниски от данъчната оценка на имотите, са определящи за данъчното облагане. Тези доставки са декларирани по цените, по които са сключени сделките, поради което съдът правилно е приел, че щом не се променя данъчната основа на доставките, то не са налице основания за довнасяне на ДДС в размерите и периодите по РА. Що се отнася до три обекта /ап. 3,6 и 15/, продадени по нот. Актове № 37,30 и 149 по цени под себестойността, за тях данъчната основа е коригирана от доставчика в съответствие с чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС - до размера на себестойността им, съответно в този размер е подадена СД и е начислен ДДС. За тези имоти също липсва основание за корекция на данъка. Предвид изложеното решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. В останалата си част решението е влязло в сила като необжалвано. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като липсват данни за направени такива за касационната инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК