Решение № 1199 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4997/2007 г.

Решение № 1199 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4997/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). С решение от 15.06.2007 г. по гр. д. № 63/2007 г. на Б. апелативен съд, с което след като частично е отменено осъдителното решение от 28.12.2006 г. по гр. д. № 163/2006 г. на Б. окръжен съд, са отхвърлени предявените от Т. С. М. от гр. Б., срещу Прокуратура на Р България и О. д. Полиция - гр. Б. д. на М. - гр. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди - изцяло и на обезщетение за неимуществени вреди - за размера над 10 000 лв. до присъдения размер 20 000 лв. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която иска за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера 10 000 лв. и е отхвърлен за размера над 20 000 лв. до претендирания размер 50 000 лв. Решението е обжалвано от Т. С. М. в частите, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете му за обезщетение за имуществени вреди - изцяло и на обезщетение за неимуществени вреди - за размера над 10 000 лв. до присъдения размер 20 000 лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което иска за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 20 000 лв. до претендирания размер 50 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено в обжалваните части. Оспорва жалбите на другите страни като неоснователни и моли въззивното решение в обжалваните от тях части да бъде потвърдено. Претендира разноски. Решението е обжалвано от О. д. Полиция - гр. Б. д. на М. - гр. Б. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по иска за обезщетение на неимуществени вреди. Решението е обжалвано в тази част и от контролиращата страна по чл. 10, ал. от ЗОДОВ А. прокуратура-Б., чиято жалба се поддържа от Върховна касационна п., без частта срещу решението в частта за държавната част, т.к. в тази част въпросът е пререшен от въззивния съд. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД и по съображения в жалбите се иска да бъде отменено в обжалваната част. Оспорват жалбата на другата страна като неоснователна и молят въззивното решение в обжалваните от тях части да бъде потвърдено. Прокуратура на Р България взема становище за неоснователност на жалбата на ищеца и за основателност на жалбите на другите стани. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и са процесуално допустими. С обжалваното решение въззивният Б. апелативен съд след като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Т. С. М. от гр. Б. срещу Прокуратура на Р България и О. д. полиция искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 12 776,15 лв. за имуществени вреди и за обезщетение за неимуществени вреди за размера на 10 000 лв., претърпени в резултат от образувано дознание и от обвинение в престъпление по чл. 172а, ал. 2 от НК за това, че на 17.10.2001 г. при условията на продължавано престъпление е разпространявал като е отдавал под наем в компютърна зала, находяща се в гр. Б., к-с "С", чрез технически средства - три броя компютърни системи, развлекателен софтуер без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда по внохд№ 1481/2003 г. на Б. районен съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответниците на основание чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. първо от ЗОДВПГ, за установените неимуществени вреди, претърпени в резултат от обвинението, по което е оправдан. По отношение на неимуществените вреди е приел, че не е налице засягане на имуществената сфера на ищеца. Решението е правилно в частта по иска за обезщетение на имуществени вреди и частично неправилно в частта по иска за неимуществени вреди. Установено е, че с постановление от 31.10.2001 г. по дознание ЗМ - 278/18.10.2001 г. на РДВР Б. - ИП (дознанието е образувано на 18.10.2001 г.), Т. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 2 от НК за това, че на 17.10.2001 г. при условията на продължавано престъпление е разпространявал като е отдавал под наем в компютърна зала, находяща се в гр. Б., к-с "С", чрез технически средства - три броя компютърни системи, развлекателен софтуер без необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право. Оправдан е по обвинението с присъда по нохд№ 1481/2003 г. на Б. районен съд, постановена на 7.07.2005 г., която не е протестирана и с изтичане на 15-дневния срок за протестиране от тази дата, е влязла в законна сила. С исковата молба ищецът е претендирал репариране на имуществени вреди, които се изразяват в загуба на финансовите средства, които вложил в дружеството, които на практика загубил, тъй като преустановил дейността на компютърния клуб поради отлив на клиенти, разбрали за проблемите му във връзка с наказателното преследване. Финансовата загуба е еквивалент на онзи финансови резултат, който съдружникът, респ. едноличният собственик на капитала на дружеството с ограничена отговорност, очаква да получи от търговската дейност на дружеството. Ищецът не е установил в инстанциите по съществото на спора очаквания финансов резултат от дейността на дружеството, който със сигурност би реализирало, а също и това, че не е реализиран поради наказателното преследване срещу него. Не са установени от ищеца вредата и причинната връзка, като елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, а данните по делото за разкрити в близост два компютърни клуба не подкрепят тезата на ищеца. При учредяването на "А" ЕООД, както и през време на осъществяване на дейността му, ищецът - едноличен собственик на капитала на дружеството, е изразходвал лични средства - за обособяване капитала на дружеството - 5000 лв., за закупуване на ДМА - компютри 12бр., сателитни чинии и др., необходими за функционирането на компютърния клуб. Правилни са изводите на въззивния съд, че тези средства са изразходвани за обособяване имуществото на юридическото лице, което е правен субект, различен от физическото лице, което го учредява, поради което са станали част от имуществото на юридическото лице. С оглед разделността на имуществата на двата правни субекта, правилно въззивният съд е приел, че обстоятелството, че дружеството не е реализирало печалба през съответен период от време не е установено да е в причинно-следствена връзка със загуба на вложени лични средства на физическото лице, независимо, че с учредяването на търговско дружество физическото лице възнамерява да извършва търговска дейност именно с цел печалба. Правилни и съответни на доказателствата са изводите на въззивния съд, че не са установени преки вреди за ищеца от преустановяване дейността на дружеството през 2003 г., които да са настъпили в резултат на наказателното преследване срещу него. По иска за обезщетение на неимуществени вреди е установено, че М. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него по обвинение в престъпление, за което е предвиденото наказание до 3 години лишаване от свобода. От правно значение за ангажиране отговорността на Държавата на основание чл. 2, ал. 2, т. 2, предл.първо от ЗОДВПГ е обвинение, по което ищецът е оправдан и принципно търпените (респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен) неудобства в резултат на това обвинение. Правилни и съответни на доказателствата са изводите на въззивния съд, че ищецът, въпреки страховете си от уволнение, които е имал, с оглед изискването за изпълнението на длъжността срещу него да няма заведени наказателни дела от общ характер, не е бил уволнен, а е продължил да работи на летището в Б. като ръководител полети - ръководител на смяна в ДП"Р", изискваща максимална концентрация по време на работа. Тези изисквания на работата ищецът постигал с големи усилия на волята поради воденото наказателното производство срещу него. Не са установени твърдените в исковата молба получена от него хипертонична криза и поставянето му в изолация от колеги и познати поради наказателното преследване. Неоснователни са доводите на касатора за претърпени от него вреди от влошено здравословно състояние на съпругата му. Въззивният съд правилно е отговорил на тези доводи в решението си. По делото не е било установено от ищеца, чиято е тежестта на доказване, съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), че здравето на съпругата му е било увредено в резултат на воденото наказателно производство срещу него и претърпените от него вреди от това увреждане. Отделно това обстоятелство не е релевирано в исковата молба. Въззивният съд е съобразил отрицателните последици в емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие неправилното му привличане под наказателна отговорност. В тази насока, са обсъдени показанията на свидетелите Т. иН., които са установили как ищецът е изживял случилото се с него. Неправилно обаче е приложен от въззивния съд критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и определеният размер от 10 000 лв. е завишен за размера над 3 000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществени-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите-ответници основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 3 000 лв., а поддържаните от касатора-ищец основания за неправилност на въззивното решение не са налице. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да се отмени в частта поиска за неимуществени вреди за присъдения размер над 3 000 лв. до 10 000 лв. и вместо него да се постанови решение, с което в тази част искът да се отхвърли, а в останалите части въззивното решение се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение