Решение № 5910 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 202/2017 г.

Решение № 5910 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 202/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против решение № 7367 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7868/2016 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по молба на Е. Х. А. от [населено място], с вх. № 94-Е-110/07.06.2016 г. за възстановяване на заеманата до отстраняването й на осн. чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ длъжност "инспектор по приходите" в ЦУ на НАП, дирекция "фискален контрол", отдел "Оперативни дейности". Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Е. Х. А., в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по подадената молба от Е. Х. А. вх. № 94-Е-110/07.06.2016 г. за възстановяване на заеманата до отстраняването й длъжност е налице непроизнасяне в срок, формирало мълчалив отказ на органа по назначаване, който е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и с целта на закона. Съдът е счел, че с решение № 5 на КС а РБ от 12.05.2016 г., обн. ДВ, бр. 38/20.05.2016 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. С отпадане действието на обявената за противоконституционна норма на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл отпада и основанието за отстраняване от длъжност, мотивирало издаването на административния акт-заповед №ЗЦУ-1637/19.12.2014 г. на ИД на НАП за отстраняване А. от длъжност, възниква правото на отстранения от длъжност държавен служител да бъде възстановен на заеманата преди длъжност, а за съответния орган- в случая ИД на НАП, съществува задължение да възстанови жалбоподателката на длъжност "инспектор по приходите" в ЦУ на НАП. Решението на Административен съд София-град е правилно. Правилно административния съд е приел, че с решение № 5 на КС а РБ от 12.05.2016 г., основанието за издаване заповедта за временно отстраняване от длъжност на осн. чл. 100, ал. 2 от ЗДСЛ е отпаднало, като решението на конституционния съд има действие занапред/чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ/, но действието му се разпростира и върху заварените правоотношения, възникнали при прилагане на обявената за противоконституционна норма. В процесния случай Е. А. е сезирала органа по назначаване с изрично искане за възстановяване на заеманата преди отстраняването и длъжност, като е посочила за основание решение № 5 на КС а РБ от 12.05.2016 г., по конституционно дело № 2/2016 г., обн. ДВ, бр. 38/20.05.2016 г. В хипотезата на отпаднало основание за издаване заповед №ЗЦУ-1637/19.12.2014 г. на ИД на НАП за временно отстраняване на молителката от длъжност, фактическия състав за възстановяване на служебното и правоотношение включва искане на лицето и насрещно изрично волеизявление на органа по назначаване. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в този случай сезирането и съответно непроизнасянето в срок на компетентния орган формира мълчалив отказ по см. на чл. 58, ал. 1 от АПК, като ИД на НАП предвид изложеното по-горе дължи изрично произнасяне по молбата на Е. А., с което да възстанови същата на заеманата преди временното и отстраняване длъжност "инспектор по приходите" в ЦУ на НАП. Предвид характера на оспорения акт правилно съдът е изпратил преписката по делото на компетентния административен орган за произнасяне по молбата на А. за възстановяване на заеманата преди временното и отстраняване длъжност. Не се кредитират доводите в касационната жалба. В процесния случай не е налице производство по чл. 99 от АПК, а по отношение действието на решение № 5 на КС а РБ от 12.05.2016 г. по-горе са изложени съображения, които не следва да се приповтарят. Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Е. Х. А. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.12.2016 г. с адвокат И. Х.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение