Решение № 1387 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2012 г.

Решение № 1387 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/, против решение № 2231от 24.04.2012 г. по адм. д. № 7133/2011 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на прокуратурата против решение № 11456/21.07.2011 г. на Комисията за защита на личните данни. Посочените пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се състоят в нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, София - редовно призован, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ, е отхвърлил жалбата на Прокуратура на Република България, против № 11456/21.07.2011 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на жалбоподателят ПРБ е наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни. Прокуратурата е санкционирана за това, че в качеството на администратор на лични данни е нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и не е упражнила контрол при обработването на личните данни на Йорданка Василева Боянова и Захари Василев Кайков, както и контрол при осъществяване на достъпа до тях в НБД "Население"от страна на оторизираните за целта служители, поради което са разкрити личните данни на Боянова и Кайков, пред трети лица без тяхно знание. За да постанови този резултат съдът е приел, че КЗЛД е констатирала нарушение на чл. 23 от ЗЗЛД от страна на прокуратурата, поради което законосъобразно същата е санкционирана. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Не се спори между страните за установеното от първоинстанционния съд, че Кайков е получил по пощата писмо, съдържащо пълните лични данни, разпечатани от системата на НБД "Население", носещи индекс, дата и час на съответната разпечатка. Писмото е изпратено от лицето Николай Иванов Гълов от село Голяновци, което не е било упълномощено да получава данни за лицата. Установено е за безспорно, че достъпът до базата данни в НБД "Население" е осъществен от Стефка Василева - служител в Софийска градска прокуратура и този достъп е неправомерен - искането за достъп не е санкционирано по съответния ред. Спора, който е следвало да бъде разрешен от съда е- налице ли е нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, респективно предприети ли са от страна на ПРБ, всички необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Неоснователно е възражението на прокуратурата, че с издаването на Заповед № ЛС-2445/2.08.2006 г. от Главния прокурор на РБ, за назначаване на лице по защита на личните данни и Заповед № ЛС 3829/7.12.2009 г. на зам.- главен прокурор на РБ, с която са регламентирани права и задължения на длъжностни лица, имащи достъп до НБД "Население" - е постигната целта на закона и защитата на личните данни е осигурена в максимална степен. И настоящата съдебна инстанция споделя извода на решаващия съд, че за да е налице ефективна защита на личните данни- не е достатъчно администратора да "вземе всички необходими технически и организационни мерки", но и да осъществява периодичен контрол по изпълнението им. Сам, законодателят в същия чл. 23 от ЗЗЛД - задължава администратора да определя срокове за провеждане на периодични прегледи от необходимостта от обработване на данните. А доказателства за предприети такива действия от страна на прокуратурата, в тази насока липсват. И само ако администратор на лични данни не само предприеме нужните технически и организационни мерки за защита, но и извършва периодичен контрол по прилагането им, включително и преглед от необходимостта от обработване на данни, в случая такива от НБД "Население"- то само тогава ще налице изпълнение на задълженията си по закон и не следва да бъде санкциониран. На тази плоскост - не може да бъде споделено твърдението на касатора, че нормата на чл. 23 ЗЗЛД - следва да бъде тълкувана стеснително и в предприеманите мерки по защита на личните данни не следва да бъде включван "последващ контрол", чието неизвършване да е основание за санкциониране. Ирелавантно с оглед естеството на спора и наложената имуществена санкция на администратора на лични данни, е че същия е упражнил дисциплинарна отговорност по отношение на длъжностното лице, извършило неправомерен достъп до НБД "Население". Предвид изложените безспорни обстоятелства по казуса, оплакванията в касационната жалба за нарушение на материалния закон от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт са неоснователни. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати изложените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,