Решение № 1297 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2011 г.

Решение № 1297 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Павел Борисов Тютюков от гр. Пловдив против заповед № К-2249 от 9.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която в качеството му на служител в МВР, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - при изпълнение на професионалните си задължения е толерирал неправомерното използване на физическа сила от страна на главен полицай Добрин Йорданов Дренски спрямо лицето Стефан Антонов Бофиров - доведен като заподозрян в извършване на кражба на пари (1060 лева) от хотел "Новиз" в гр. Пловдив, довело до травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, станало известно на обществото чрез средствата за масова информация, с което нарушил т. т. 7 и 22 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи с рег. № Iз-2013 от 8.11.2006 г., на основание чл. 228, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година". Оспорва се по същество извършването на вмененото нарушение, като се твърди, че извършената проверка не е обективна и всестранна и установените факти не са безспорни. Моли съда да отмени заповедта. Ответникът по жалбата - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Тютюков започва със заповед рег. № К 13703 от 3.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за това, че главен инспектор Павел Борисов Тютюков - началник на група при ОДМВР - Пловдив на 6.11.2010 г. в сградата на 02 РПУ влиза в стаята на полицай Дренски, в която се намира Бофиров при извършване на проверката. Същият стои известно време, след което излиза, като Бофиров твърди, че в негово присъствие са му нанасяни удари от други двама служители на 02 РПУ Пловдив, като нито един от присъстващите полицаи не реагира негативно на това поведение на колегите си. Жалбоподателят не отрича факта на посещение на стаята на Дренски за няколко минути, докато там е бил Бофиров, но в негово присъствие на последния не са нанасяни удари. Побоят, нанесен на Стефан Антонов Бофиров води до множество рани, белези, кръвонасядания и спукване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, за което в Окръжна прокуратура Пловдив е образувано досъдебно производство № 134/2010 г. и случаят е отразен в средствата за масово осведомяване, с което деяние полицаят допуска нарушение на т. т. 4, 7, 8 и 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Със същата заповед е определен поименно състава на дисциплинарно разследващия орган. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 9.12.2010 г. В хода на дисциплинарното производство са извършени административнопроизводствени действия по събиране на писмени доказателства, като жалбоподателят дава писмени обяснения по случая. Дисциплинарното производство приключва с изготвяне на обобщена справка, с рег. № ИЯ/РЗП-796 от 19.01.2011 г., с която Тютюков се запознава на 20.01.2011 г. В нея е отразено, че служителят няма да дава нови писмени обяснения и няма да представя писмени доказателства. Въз основа на изготвената обобщена справка е дадено становище с рег. № ИЯ/РЗП-969 от 21.01.2011 г. по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР за приключване на дисциплинарното производство с налагане на дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". В хода на дисциплинарното производство въз основа на събраните писмени доказателства - медицински документи и писмени обяснения на пострадалия, негови близки и служители във 02 РПУ е установено, че при извършване на проверка относно извършена кражба от клиенти на хотел "Новиз" гр. Пловдив в сградата 02 РПУ - Пловдив на лицето Стефан Бофиров е нанесен побой от полицейските служители, извършващи проверката, което се установява от съвкупната преценка на доказателствата - дадените писмени обяснения и представените медицински документи. От доказателствата по делото е установено, че Тютюков присъства, но не реагира на нанасянето на побой, с което толерира неправомерното използване на физическа сила от страна на свои колеги. Оспорва като цяло на Бофиров да са нанасяни удари, но предвид безспорно установения факт на присъствието на Бофиров в 02 РПУ и установеното с медицински преглед 1-2 часа след инцидента, настоящият състав намира, че фактът на нанесен побой над Бофиров от служители на 02 РПУ Пловдив е безспорно установен. Този извод е базиран върху писмени документи, издадени от компетентни органи - лекари, които безсъмнено установяват телесни увреждания, които по начин и механизъм на възникване, съответстват на механизма, описан от Бофиров за получаването им. Доколкото в помещението присъстват единствено полицаи и пострадалия Бофиров, като последният е пострадал именно от техните действия, при безспорно установения факт на нанесените му телесни увреждания, настоящият състав намира, че изложеното в обясненията на Тютюков е негова защитна позиция, която обаче не се подкрепя от останалите събрани доказателства в хода дисциплинарното производство. Съдът намира, че в случая следва да бъдат кредитирани единствено установеното в тази насока от Бофиров, доколкото неговите обяснения са последователни, логични и напълно кореспондират с останалите събрани доказателства по случая. Ето защо съдът намира, че по делото е установен фактът на толериране, съгласяване с морално укоримото поведение на своите колеги в побоя над задържаното лице, което безспорно е унизително отношение и акт на изтезание. Тези факти не са опровергани и в хода на съдебното производство. Безспорно е установен и фактът, че случилото се става достояние на обществеността чрез медиите (приложеното копие от печатна медия). Последното безспорно уврежда авторитета и доброто име на институцията, в която жалбоподателят работи. Обжалваната заповед на Министъра на вътрешните работи е издадена на 9.03.2011 г. Посочените в нея нарушения на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като на основание чл. 228, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 246 от ППЗМВР и в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган извършва правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти прилага съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Установено по безспорен начин е извършеното дисциплинарно нарушение- толериране на неправомерно използване на физическа сила от страна на главен инспектор Тютюков спрямо лицето Стефан Антонов Бофиров, довело до травматично увреждане - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което става известно на обществото чрез средствата за масово осведомяване. Съгласно разпоредбата т. 22 от Етичния кодекс за поведение на служителите на МВР държавният служител, при изпълнение на професионалните си задължения, зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойнство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение. По т. 7 от същия Кодекс държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Като нарушава тези правила, държавният служител уронва доброто име на институцията, в която същият е на служба. Посоченото обосновава материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,