Решение № 6799 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2014 г.

Решение № 6799 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от Богомил Сашов Богомилов от с. Дивотино, обл. Перник и от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС), против решение № 198 от 18.10.2013 г. по адм. дело № 350 по описа за 2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена точка 2056 от Приложение № 1, т. 53б, към решение № 1 от 11.02.2013 г. на МКВПМС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба на Богомил Сашов Богомилов от с. Дивотино, обл. Перник, са изложени доводи против мотивите на съдебното решение и дадените с него указания за ново решаване на въпроса с оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В касационната жалба на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет са изложени оплаквания за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС във вр. с § 1 от ДР на ПОДМКВПМС като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на МКВПМС и неоснователност на касационната жалба на Богомил Сашов Богомилов.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По касационната жалба на Богомил Сашов Богомилов от с. Дивотино, обл. Перник:

С обжалваното решение подадената от Богомил Сашов Богомилов жалба е изцяло уважена, като оспореният административен акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания за изясняване на всички относими факти и обстоятелства.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК правото на касационно обжалване принадлежи на страните, за които съдебното решение е неблагоприятно. За касатора Богомил Сашов Богомилов не е налице правен интерес да обжалва решението, с което подадената от него жалба е уважена изцяло. Преценени в съвкупност, приетите за установени обстоятелства по спора и постановеното съдебно решение не засягат по неблагоприятен начин правата и интересите на касатора. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на обжалване отделно от диспозитива.

По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство - да се прекрати.

1. По касационната жалба на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване.

С оспорения административен акт е отпусната възстановителна помощ в размер на 1028 лв. при дадена оценка на щетите 1535 лв. съгласно доклада на Денка Николова - оценител на недвижими имоти.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС - редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.), към който препраща чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Размерът на предоставената за всеки обект помощ се определя по правилото на ал. 2 на чл. 29 (ДВ, бр. 75 от 2012 г.): в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 29 възстановителната помощ не се предоставя за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Предоставената от закона възможност за свободна преценка при определяне на размера на помощта е следвало да бъде упражнена от МКВПМС в рамките, очертани в чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС, като се вземат предвид претърпените вреди и необходимите средства за отстраняването им чрез закупуване на строителни материали и извършване на строителни услуги, за да се осигурят на живеещите в сградата минимално необходимите битови условия по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1 - жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня - тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите.

В разглеждания случай административният орган не е изложил приетите за установени от него правно относими факти и не е обосновал избора си на решение в обхвата на действие и целта на приложимия материален закон. В изготвеното конструктивно становище от инж. Пешевски е направено заключение за необходимост от ремонт на мазилки, комини и керемиди и е дадена препоръка за укрепването на сградата с външни колони и пояси на две нива, но липсват данни за причинено от земетресението увреждане на конструкцията на сградата и възможността да бъде обитавана без опасност за здравето и живота на гражданите. Не са приложени снимки на увредения имот съгласно изискването на чл. 27, ал. 3, изр. 2 от ПОДМКВПМС (ДВ, бр. 32 от 2012 г.).

При извършената преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че от приложеното конструктивно становище не е ясно дали има изменения в конструкцията на сградата и дали е опасна за живеене; не е направено заключение относно издръжливостта на сградата. Препоръчано е укрепване на сградата с външни колони и пояси на две нива, но не е ясно дали тази препоръка е свързана със сигурността на сградата с оглед земетресението от 22.05.2013 г. или е в следствие на експлоатационно изхабяване и нови изисквания към строителството. Въз основа на експертните мнения комисията е следвало да извърши преценка каква е необходимата помощ, която да осигури минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 от ПОДМКВП.

След като е обосновал извод за основателност на оспорването, съдът законосъобразно е приел, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, поради което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на МКВПМС със задължителни указания процедурата да започне от изготвяне на нови становища от комисия, назначена от кмета на община Перник, с цел да се изяснят посочените обстоятелства във връзка с годността на конструкцията на сградата и наложителни ли са дейности за гарантиране безопасността на живущите в нея, като при преценка за необходимост се извърши нов оглед.

Така постановеното решение е правилно и обосновано. Не се установяват посочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,