Решение № 5881 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2009 г.

Решение № 5881 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Лиляна Тодорова Николова против решение от 1.12.2008 г. по адм. дело № 685/2008 г. на административен съд - Монтана. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № 1800 от 8.07.2008 г. на кмета на община Монтана. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че ползвателката не разполага с документ, удостоверяващ надлежно предоставено право на ползване, поради което законосъобразно й е отказано право да придобие собствеността върху имота. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 2 от ПМС 456/1997 г. Образувано е по жалба от Лиляна Тодорова Николова против заповед № 1800 от 8.07.2008 г. на кмета на община Монтана. С нея й е отказано признаване право да придобие собствеността по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1699 с площ от 600 кв. м. в местността "Парта" в землището на същия град. Възразила е, че от дълги години обработва имота, който й е предоставен за лично ползване. Застроила го е със сграда и отговаря на законовите условия да придобие собствеността върху него. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че ползвателката е подала молба за трансформация още на 6.07.1992 г. Към нея е приложила удостоверение № 3791 от същата дата, подписано от неизвестно длъжностно лице за кмет. На 13.11.1992 г. е изготвен оценителен протокол. Оценката по него не е заплатена. След влизане в сила на ПМС 456/1997 г. комисията по § 62, ал. 1 е взела решение, че ползвателката не разполага с редовни документи, удостоверяващи право на ползване, тъй като представеното удостоверение е издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Становището на помощния орган е възприето от кмета и обективирано в оспорената заповед. От обясненията на жалбоподателката в съдебно заседание на 24.11.2008 г. е установено, че тя е била надлежно уведомена с писмо за изготвената оценка, но не я е заплатила. Платена е само дължимата такса за извършване на оценителната дейност. При тези данни по делото, съдът е приел, че с незаплащането на оценката в сроковете, уредени в § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползвателката да придобие собствеността върху имота е преклудирано. Поради това тя не може да се позовава на нововъведеното такова в § 61, ал. 1 ПМС 456/2997 г. На следващо място е приел за обосновани съображенията на административния орган, че тя не е установила надлежно предоставено право на ползване. В тази връзка е обсъдено обстоятелството, че представеното удостоверение от 6.07.1992 г. има характер само на косвено доказателство, което не е в състояние, нито да установи надлежно предоставяне право на ползване, нито на основание на кой акт, издаден от Министерския съвет е извършено то, нито дали са спазени съответните изисквания. По тези две категории съображения, съдът е приел обжалвания отказ за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Правото на ползвателите да придобият собствеността върху имотите, предоставени им за ползване бе уредено за първи път в разпоредбата на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбоподателката, твърдейки предоставено такова право е подала молба през 1992 г., с което е започнато административното производство и фактическият състав по преобразуването. Администрацията е изпълнила задълженията си, като е изготвила оценка на имота и сградата, построена върху него Ползвателката е била уведомена писмено за оценката, но не я е заплатила в удължените срокове по § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. По този начин правото й да придобие собствеността е преклудирано и съответно се е породила право на бившите собственици да възстановят имота си в съществуващи реални граници. Правната възможност по § 61, ал. 1 ПМС 456/2997 г. има за свои адресати ползвателите, които не са заявили до този момент искане за трансформация или онези от тях, които макар и да са го заявили, не са го приключили поради бездействието на администрацията. Жалбоподателката не попада сред тези две категории правоимащи, поради което не може да претендира признаване право към този момент да придобие собствеността върху имота. Отказът на кмета на община Монтана, макар и мотивиран с други правни съображения се явява законосъобразен, като краен резултат и жалбата срещу него е била неоснователна. Като я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. За настоящата хипотеза са без значение обстоятелствата дали и доколко удостоверението, на което се позовава жалбоподателката е издадено от компетентно длъжностно лице и установява надлежно предоставено право на ползване. Поради това и приложените писмени доказателства към касационната жалба не са относими към конкретния правен спор и не следва да се обсъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение