Решение № 16208 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2009 г.

Решение № 16208 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Стилян Косев, в качеството му на процесуален представител на Красимир Йорданов Вълчев, управител на "Булком маркет" ЕООД, срещу Решение № 710 от 27.04.2009 г. по адм. дело № 2522 по описа за 2007 г. на Административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна оспорва същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Колева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 0301434 от 26.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден в обжалваната част с Решение № 730 от 8.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество за определяне на задължения по ЗОДФЛ (отм.), по ЗКПО (отм.) и по ЗДДС (отм.), като ревизираният период по последния закон е 18.02.2005 г. - 31.12.2006 г. С него на същото е определено задължение за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки от "АМС (Азия моторс сервиз" ООД, "Крез-2000" ЕООД, "Кад строй" ЕООД, "Асеновец" ЕООД, "Кати" ЕООД, Кооперация за частни земеделци "Всестранка-98", от "Силк" ЕООД, "Енола" ЕООД, "Авокадо" ЕООД, "ПК Успех" ЕООД, "Бултехс" ЕООД. По административен ред РА е обжалван в тази му част относно определянето на задължения по ЗДДС (отм.). В мотивите на решението е изложена подробно фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза с основно и две допълнителни заключения, възраженията на жалбоподателя и е обоснована преценка за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е констатирал, че процесното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 161 от 11.01.2007 г., издадена от Тошко Янев, упълномощен с правата да възлага извършването на ревизии, съгласно Заповед № 2 от 3.01.2007 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна. Тази заповед е изменена с последваща ЗВР № 1049 от 14.03.2007 г., издадена от същото лице, както и с последваща ЗВР № 1434 от 12.04.2007 г., издадена от същото лице. Измененията са с цел удължаване на срока за извършване на ревизия. Поради посочване в тях на правно основание за издаването им на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, а не чл. 114 от ДОПК жалбоподателят е направил възражение, че съществуват три административни производства, като по последните две няма издадени ревизионни доклади и актове. Съдът го е обсъдил, като е приел, че няма процесуални нарушения при издаването на РА, което представлява възлагане на три ревизии, приключили с един ревизионен доклад и ревизионен акт. Същото възражение се съдържа и в касационната жалба. То е неоснователно, понеже макар и неточно да е посочено правното основание в последните две заповеди, то това не ги прави незаконосъобразни, вкл. и нищожни. В чл. 113, ал. 3 от ДОПК изрично е записано, че заповедта може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. В процесния случай това е направено по предвидения затова ред и от компетентния затова орган, поради което не може да се приеме за основателно възражението на касатора. При това събраните в хода на административното производство доказателства за годни и могат да бъдат преценявани във връзка с установяване на спорните правнорелевантни факти. Същите не са негодни по изложените съображения, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционния съд. Твърдението на касатора, че производството не е по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което констатациите на РА не се ползват с формална сила и органът по приходите носи доказателствената тежест, не намира фактическа опора в процесния спор. Действително производството не е по специалния ред, като при издаване на РА по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК органът по приходите е длъжен да обоснове фактическите и правните основания затова, което е и направено. След като ревизираното лице, жалбоподател го оспорва, то доказателствената тежест е в негово лице, а не каквато теза застъпва касатора в поредното си възражение за неправилна преценка от страна на съда относно носенето на същата тази тежест. Доказателствата се ползват с материална и формална доказателствена сила и същите се преценяват конкретно и според събраните доказателства и данни по делото. Същото е неоснователно. По повод възраженията относно некредитиране на заключенията по ССчЕ в тяхната цялост, то същите са насочени към обсъждането им, поради което не следва да се прави произнасяне по тях. По възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то същото не следва да се обсъжда, понеже предмет на касационен контрол е съдебния акт, а не ревизионния акт. Същото се преценява във връзка с обсъдените в тази насока аргументи на жалбоподателя от решаващия съд. Очевидно основният спорен момент се явява реалността на процесните доставки. Възражението в касационната жалба, че неправилно органът по приходите се позовава на липса на реалност на доставките, респ. на нищожност на сделките, понеже доставчиците (такива констатация няма за "Енола" ЕООД и за "Авокадо" ЕООД) нямат регистрация по Закона за съхранение и търговия със зърно, то съдът е обсъдил същото в първоинстанционното производство, респ. в акта си. Правилно е прието, че регистрацията на физическите лица като земеделски производители, както и регистрация на доставчиците като търговци на зърно или притежаването на лиценз за публичен склад на зърно, съгласно Закона за търговия и съхранение на зърно, не е предвидено като изискване за действителността на доставките на зърно, нито за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по такива доставки след като в ЗДДС (отм.) няма такива специални изисквания. Настоящият съдебен състав намира, че това възражение е основателно и е взето предвид при постановяване на обжалваното съдебно решение. По доставките от" АМС - Азия моторс сервиз" ООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 41 846.00 лв. по фактури за данъчен период м. 09.2006 г. и в размер на 97 500.00 лв. по фактури за данъчен период м. 10.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е царевица. В хода на административното обжалване са представени доказателства от търговеца. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото основанието за отказ е чл. 64 от ЗДДС (отм.). По доставките от "Крез-2000" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 324 237.18 лв. по фактури за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е царевица. При извършена насрещна проверка дружеството не е намерено на декларирания адрес. В хода на административното обжалване са представени доказателства от търговеца. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й, както и за материално техническата и кадрова обезпеченост на доставчика. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото основанието за отказ е чл. 64 от ЗДДС (отм.). По доставките от "Кад строй" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 583 854.35 лв. по фактури за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е царевица, пшеница, ечемик, царевица и др. При извършена насрещна проверка дружеството не е намерено на декларирания адрес. Констатирано е, че на дружеството е осъществена ревизия, която е определила данъчни задължения в голям размер, като РА е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК. То отчита големи обороти, а малък размер за внасяне или възстановяване на ДДС. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й, както и за материално техническата и кадрова обезпеченост на доставчика. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото основанието за отказ е чл. 64 от ЗДДС (отм.). По доставките от "Асеновец" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 219 290.00 лв. по фактури за данъчни периоди през 2005 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е пшеница, царевица. В хода на административното производство са представени доказателства от търговеца. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден РА по реда на чл. 122 от ДОПК, включваща процесните периоди, като му е отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) в качеството на получател по доставки, а в качеството му на изпълнител няма констатации. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставките от "Кати" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 87 730.95 лв. по фактури за данъчни периоди м. 11., м. 12.2005 г., м. 01, м. 02.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е зърно, царевица и др. В хода на административното производство не са представени доказателства от търговеца. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден РА по реда на чл. 122 от ДОПК, включваща процесните периоди, като му е отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) в качеството на получател по доставки, а в качеството му на изпълнител няма констатации. При тази ревизия дружеството не е намерено на адреса за кореспонденция. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставките от Кооперация за частни земеделци "Всестранка-98". Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 224 892.80 лв. по фактури за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 05, м. 06.2005 г., м. 01, м. 02.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5,чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е слънчоглед, пшеница и царевица. В хода на административното производство са представени доказателства от търговеца и са извършени насрещни проверки. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден ДРА и РА, включващи и процесните ревизирани периоди, като няма констатации в частта относно доставките, по които той е изпълнител. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставката от "Силк" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 3 665.66 лв. по фактура за данъчен период м. 07.2005 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е слънчоглед, пшеница и царевица. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден РА по реда на чл. 122 от ДОПК, включващ и процесния ревизиран период, като няма констатации в частта относно доставките, по които той е изпълнител. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставките от "Енола" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 19 772.55 лв. по фактури за данъчни периоди м. 03.2005 г. и м. 03.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е царевица. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден РА по реда на чл. 122 от ДОПК, включващ и процесните ревизирани периоди, като няма констатации в частта относно доставките, по които той е изпълнител. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставките от "Авокадо" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 23 540.00 лв. по фактури за данъчен период м. 08.2006 г., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките е пшеница В хода на административното производство е извършена насрещна проверка. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставките от "ПК Успех" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 264 224.75 лв. по фактурите, издадени от това дружество, с предмет стоки за продажба, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на административното производство е извършена насрещна проверка. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден РА по реда на чл. 122 от ДОПК, включващ и процесните ревизирани периоди, като няма констатации в частта относно доставките, по които той е изпълнител. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. По доставките от "Бултехс" ЕООД. Органът по приходите не е признал право на данъчен кредит в размер на 264 224.75 лв. по фактурите, издадени от това дружество, с предмет стоки за продажба, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 5, чл. 65, ал. 4, т. 4, ал. 5 и ал. 8, във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Предмет на доставките са пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка и са представени доказателства от този доставчик. Предходен доставчик е "Авокадо" ЕООД. В тази част на спора е установено, че ДДС е начислен в счетоводството на прекия доставчик, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъчната основа е платена в брой, както и ДДС е платен по "ДДС-сметката" на доставчика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в чието основно заключение се установяват тези обстоятелства. Вещото лице е установило придружителни документи към фактурите - договори за продажба, протоколи за изплатени суми по договор, приемо-предавателни протоколи и др. На този доставчик е издаден РА, с който са установени задължения в големи размери. Прието е, че няма представени доказателства относно реалността на доставките, понеже не са представени такива за транспортирането на стоката и за съхранението й. Според съда няма основание да се приложи чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), понеже доставките са нереални. При така изложената фактическа обстановка по спора е направен извод за нереалност на обсъжданите доставки. Според съда, за да бъде призната доставката за реална не е достатъчно само да бъдат издадени счетоводни документи, а и да има доказателства, че конкретният доставчик е извършил доставката. Това са такива за техническа, материална и кадрова обезпеченост на същия. В този смисъл съдът е обсъдил и заключението на експерта относно редовно воденото счетоводство на жалбоподателя, а именно че само този факт не може да обоснове реалността на доставките, по които той е получател. Във връзка с този основен спорен момент съдът е обсъдил и допълнителните заключения по ССчЕ относно доставките, по които жалбоподателят се явява изпълнител с предмет идентичен на тези процесни доставки, по които е получател. Това са "Кремер" ЕООД, "Булгаро зърнена компания" ЕООД", "Луи Драйфус-България" ЕООД, "Силк" ЕООД, "Евромилк" ООД, "Агросинхрон-В" ЕООД и "Папас-олио" АД. Във връзка с този факт е изложил подробни фактически доводи и аргументи. Съдът не е кредитирал заключенията на експерта, а относно представените частни документи е приел, че същите като такива няма обвързваща сила по спора спрямо него. Обсъдил е, че е неправилно позоваването на решението на Европейския съд по правата на човека по жалба № 3991/2003 (делото "Булвес" АД), като неотносимо към процесния спор. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като съответства на фактически установеното по спора направеният извод от съда за нереалност на процесните доставки. Очевидно с оглед заключението на експерта по ССчЕ счетоводството на касатора е водено редовно и доставките са правилно осчетоводени, като такова е преценката на същия и по отношение на доставчиците относно начисляване на ДДС. Констатирано е разплащане на данъчната основа, съответно и плащане на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчиците от негова страна. Счетоводното третиране на доставките при доставчиците и получателя по тях не може да обоснове реалност на същите, още повече че трима от доставчиците не са били намерени в хода на административното производство, като част от доказателствата са представени едва в съдебното производство. Освен това следва да се отчете и фактът, че част от доказателствата, на които се е позовало вещото лице не са събрани като доказателства по делото. Описаните в първото основно заключение доказателства са частни документи, като в част от тях се съдържа само подписа на ревизираното лице. От представената част от счетоводни регистри на същото, която не е представена в административното производство, не може да се установи кой и в какво качество ги е изготвил. С оглед спецификата на предмета на доставките и тяхното количество следва да бъда преценяван и факта, че търговците по доставките не са регистрирани по ЗСТЗ и то не с оглед на това обстоятелства, а поради неустановяване как и по какъв начин е съхраняван предмета на доставките. Не са ангажирани доказателства относно кадровото и материално-техническото състояние на доставчиците и на получателя. Представени са единствено доказателства само относно факта на транспортиране на стоката, което не се явява достатъчно именно с оглед количествата и спецификата на предмета на доставките. По повод реализирането на стоките от страна на задълженото лице не е осъществена проверка в счетоводството му относно начина на заприходяване на същите. Отразяването на фактурите, издадени от него в счетоводството на получателите по тези последващи доставки не се явява достатъчно за установяване реалността на процесните доставки, понеже не може да се установи твърдяната идентичност на полученото и продаденото от страна на задълженото лице, като е налице и количествено разминаване. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по спора, понеже такива са й присъдени в първоинстанционното производство. Това се обуславя от съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение