Решение № 14650 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8638/2010 г.

Решение № 14650 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8638/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Дим" ООД, гр. В. Търново, бул. "България" № 21Г, представлявано от Милена Андреева Вачева, против Решение № 100 от 24.03.2010 г. на Великотърновски административен съд, по адм. д. № 776 по описа за 2009 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 900253/07.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 437/01.10.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 01 и 02.2009 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 30 726,66 лв. и са начислени лихви в размер на 1 929,99 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури, не посочване на правно основание за отказ на данъчен кредит. Доказан е произходът на стоките, както и прехвърлянето им от прекия доставчик на РЛ. Без основание е посочено, че не са представени доказателства за транспорт при липса на искане за представяне на такива. На прекия доставчик е съставен РА, в който не е коригиран декларирания ДДС за внасяне по същите доставки, съдът не го е взел предвид. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Василева, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на плодове и зеленчуци в големи количества, фактурирани на ревизираното лице от "Лъч 78" ЕООД и по една доставка на "Agro Euro" за процесните данъчни периоди. За да потвърди РА в оспорваната част, първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на всички представени по делото доказателства, е приел, че реалността на доставките не е доказана, тъй като са констатирани противоречия относно това за чия сметка е транспортирането на стоките, както и за извършването на такова транспортиране при липса на отразени в счетоводството разходи за транспорт както в това на ревизираното лице, така и в това на прекия доставчик. Съдът е приел, че приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза е изготвено въз основа на извлечения от счетоводството на доставчика без заключение за редовност на това счетоводство. Относно отказа на данъчен кредит в размер на 1 936,66 лв. по доставка на "Agro Euro" няма конкретни оплаквания в касационната жалба и решението в тази част е постановено при спазване на материалния закон. Не е било спорно, че посоченият доставчик е с невалиден идентификационен номер за целите на ДДС, което означава че не регистриран в друга държава-членка и това е достатъчно основание за отказ на данъчен кредит на получателя. При ревизията, при насрещна проверка на прекия доставчик, не е намерен представител на декларирания данъчен адрес. На връчено искане за представяне на доказателства, първоначално е постъпила молба, че по обективни причини-заболяване на представляващия, доказателства не могат да бъдат представени, а в същото време са представени извлечения от счетоводни регистри за отразяване на доставките в счетоводството на прекия доставчик и опростена фактура за продажба на идентични по рода си зеленчуци от земеделски производител Ангел Сидеров, с. Страхилово на прекия доставчик, представен е и протокол за предаване на стока от същия вид, но различна по количество /относно доставката през м. 12.2008 г./ и данъчна и опростени фактури съответно от "Диемви" ЕООД и "Чорела 09" ЕООД. Установено е, че опростената фактура на предходния доставчик не е отразена в дневници за покупки на прекия доставчик. Представени са банкови извлечения за плащане по пряката доставка от м. 12.2008 г. Събрани са противоречиви данни относно транспорта на стоката-според договора между прекия доставчик и ревизираното лице, транспортът е за сметка на купувача, а според обясненията на представител на доставчика - транспортът е за негова сметка или е извършен от предходен доставчик. Представени са пътни листи и товарителници без индивидуализация на началната и крайна точка на превоза и опростени фактури от м. 02.2009 г. с издател "Строубери" ЕООД с предмет "превоз на плодове и зеленчуци София-В. Търново"; липсват данни за осчетоводяване на разходи за гориво от страна на РЛ, както и за плащане на такова като част от цената на доставките. Всички представени след насрещната проверка доказателства са били оспорени от представител на ответника с изрична молба пред първоинстанционния съд. По делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след проверка на представените по делото доказателства и преглед на счетоводството на ревизираното лице. Съгласно това заключение по счетоводни данни процесните стоки са били налични при прекия доставчик, отразен е приход от продажбата им в неговото счетоводство, стоките са счетоводно заприходени в счетоводството на ревизираното лице, където е осчетоводен и разходът по фактурите. С РА № 1109000255/17.09.2009 г. на прекия доставчик е отказан данъчен кредит по доставката на "Диемви" ЕООД в размер на 2 660 лв. за м. 01.2009 г. поради липса на реална доставка. Решението е правилно. След подробно и задълбочено обсъждане на многобройните събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически и правни изводи. Заключението му за недоказана редовност на счетоводството на прекия доставчик се споделя напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Представените извлечения от счетоводни регистри, представени като такива от счетоводството на прекия доставчик по никакъв начин не са свързани с това счетоводство. Вещото лице не е проверявало счетоводството на прекия доставчик и е изготвило заключението си само след проверка на счетоводството на ревизираното лице. Съгласно чл. 51 и 52 от ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната нарушението, същото е подведено под нормата на редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират. Доказването на реалните доставки на тонове плодове и зеленчуци изисква убедителни доказателства за транспортиране на стоките, каквито в настоящия случай не са представени. Най-напред, противоречиви са данните за чия сметка е следвало да се извърши транспортирането на стоката. Представените товарителници и пътни листи не са конкретизирани относно начина, времето и началната и крайна точка на превоза. Липсват всякакви доказателства за направени разходи за този транспорт. Обоснован, при това, е фактическият извод на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките като предпоставка за признаване на данъчен кредит. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение