Решение № 10629 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2018 г.

Решение № 10629 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Детска градина № 171 "Свобода", подадена чрез упълномощен адв. Маркова, против решение № 3118 от 10.05.2018 г., постановено от Административен съд- София- град, ІІ отделение, 24 състав, по адм. д. № 12060/2017 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се твърдят отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател възразява срещу насоките, които му се дават във връзка с приемането на нови изисквания, конкретни цели за развитие на децата, чрез допълнителна образователна програма - дейност "Танци". Според касатора всички критерии са обявени в обявата и съгласно Правилника, който е приет от СОС за осъществяване на допълнителни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - Сдружение "Емоушън денсинг скуул" оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Керемидсква, която с писмен отговор от 05.07.2018 г. и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, тъй като в него подробно, изчерпателно и логично мотивирано са изложени и анализирани в съвкупност множество пороци при постановяване на заповедта. Претендира присъждане на направените разноски. Заинтересованата страна - Сдружение "КСТ Танцувай с мен" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд е мотивирал решението си с нарушение на производствените правила и основните принципи на равенство, достъпност, публичност и прозрачност и по – конкретно нарушение на чл. 12, ал. 3 от Правила за осъществяване на допълнителни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община, приети с Протокол № 30/06.04.17 г. на СОС, съгласно които в конкурсната комисия следва да участват представители на детската градина, районната администрация, обществения съвет и родителското настоятелство. Според участващия по делото прокурор първоинстанционният съд е изложил правилни съображения досежно механизма на оценяване на кандидатите, като е приел, че актът е немотивиран и е в нарушение на чл. 11 от Правилата, което също води до опорочаване на конкурсната процедура. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3118 от 10.05.2018 г. е отменена по жалба на Сдружение "Емоушън денсинг скуул" заповед № 028/04.10.2017 г. на директора на Детска градина № 171 "Свобода", в частта, с която Сдружение "КСТ Танцувай с мен" е определено да извършва допълнителна образователна дейност "Танци", като незаконосъобразна; преписката е върната на директора на Детска градина № 171 "Свобода" за довършване на процедурата, съобразно дадените от съда указания; Детска градина № 171 "Свобода" е осъдена да заплати на Сдружение "Емоушън денсинг скуул" направените разноски по делото в размер на 10 лева. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на основните принципи в административния процес, установени в чл. 7, чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК – принципите на равенство, на достъпност, публичност и прозрачност и на последователност и предвидимост, което е довело до постановяване на един незаконосъобразен по съдържание акт. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че редът и условията за провеждане на конкурс за избор на изпълнител за осъществяване на допълнителни образователни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община са уредени в Раздел ІІ от Правилата за осъществяване на допълнителни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община, приети с Протокол № 30/06.04.17 г. на СОС. Според съдебния състав оценяването, обективирано в протокол № 1/27.09.2017 г., на кандидатите за допълнителна образователна дейност "Танци", е немотивирано. Протоколът съдържа единствено бланкетно изявление на Комисията изразено чрез поставяне на точки по отделните критерии, заложени в конкурсната документация, като е отразен само общият брой точки за съответния кандидат по всеки един критерий като сума от поставените оценки по отделните критерии. Според решаващия съдебен състав по същество протоколът представя крайния резултат от оценяването на участниците, не и процеса на достигането му. Чрез този подход изначално е изключена възможността да се осъществи контрол върху протичането му, а извеждането от съда на предполагаемата воля на членовете на комисията чрез извършването на собствена преценка за дължимия конкурсен резултат, е недопустимо. С оглед на това първоинстанционният съд е преценил, че липсата на съждения относно механизма за формиране на оценката за всеки кандидат опорочава конкурсната процедура, нарушавайки принципите на истинност, равенство, достъпност, публичност, прозрачност и предвидимост в административния процес /чл. 7, 8, 12 и 13 от АПК/. В конкретния случай не става ясно как комисията е определила точките, които следва да се присъдят на участниците в конкурса при оценяване на някои от критериите и съответните показатели към тях, като видно и от протокола и представената работна карта, на която ответникът не се е позовал при издаване на процесната заповед, са вписани само брой точки по отделните критерии и показатели, които назначената комисия е присъдила на всеки един от кандидатите. След като от горепосочения протокол не може да се установи по какъв начин и защо помощният орган е формирал, съобразно обявените критерии и показатели, общия брой точки, получени от кандидатите, на още по-малко основание съдът, а и самите оспорващи, като страни в производството, биха могли обективно да изградят убеждение относно законосъобразното оценяване по отношение на всеки един кандидат. Това обстоятелство е засегнало производството по провеждане на конкурса съществено, тъй като е довело до невъзможност за проверка на начина, по който са оценени офертите и е определен крайния конкурсен резултат. Освен това първостепенният съд е установил, че в състава на назначената комисия по провеждане на конкурса не е включен представител на Родителското настоятелство, каквото е императивното изискване на чл. 12, ал. 3 от Правилата. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По отношение на развитите в касационната жалба подробни съображения относно механизма на оценяване на подадените оферти по предварително обявените критерии, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се обсъждат. Това е така, защото чрез изложените едва сега доводи касационния жалбоподател замества аналитичната дейност, която е следвало да извърши назначената комисия. Анализът, който е направен с касационната жалба е следвало да бъде обективиран в протокол на конкурсната комисия преди издаване на оспорената заповед и по този начин да бъде мотивирано обявеното класиране и определяне на изпълнител на процесната допълнителна образователна дейност. Заявяването сега на конкретни и относими мотиви от издателя на оспорения административен акт, и то в касационното производство е ирелевантно за преценката относно законосъобразността на оспорения акт и не може да обори мотивите на решаващия съд за отмяна на заповедта. Ето защо настоящият състав счита за правилни и обосновани правните изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед в атакуваната й част, поради неизлагане на мотиви. При липсата на фактически основания, изложени в акта, не може да бъде извършена преценка относно законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК е върху административният орган, който следва при пълно и главно доказване да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неизпълнението на задълженията по чл. 170, ал. 1 АПК от страна на административния орган води до заключение, че процесната заповед в оспорената й част е издадена без да са посочени конкретни фактически основания, тоест при липса на мотиви при постановяване на акта. Фактическите и правните основания на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на ефективен контрол за законосъобразност от съда. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде установена волята на административния орган относно упражненото правомощие при издаване на акта, с който е определено класирането на участниците в проведената конкурсна процедура. Посочването от конкурсната комисия единствено на крайния резултат от оценка на подадените оферти не изпълнява вмененото задължение за извършване на аналитична дейност при оценяването, съобразно предвидените в обявата за провеждане на конкурса квалификационни критерии. По отношение на предвидените критерии следва да се отбележи, че за част от тях съответните точки се присъждат при съобразяване на точно определени числови данни, но за част от критериите, предвидени в програмата за обучение на децата, степените на оценяване изискват извършване субективна преценка от членовете на конкурсната комисия, поради което определеният брой точки следва да е мотивиран с описание на аналитичната дейност на комисията при определяне на броя точки по скалата - пълно съответствие, непълно съответствие и несъответствие. Непосочването на фактическите основания за издаване на оспорената заповед съставлява съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, предвидено с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за отмяна. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че липсата на мотиви в протокола на конкурсната комисия относно това кои конкретни изисквания, предвидени с разпоредбата на чл. 11 от Правилата не отговарят или отговарят на представените от отделните участници програми, нарушава принципите на равенство, достъпност, публичност и прозрачност, предвидени с разпоредбите на чл. 8, чл. 12 и чл. 13 АПК. Спазването на визираните принципи е задължение на административния орган при осъществяване на вменените му правомощия, поради което нарушаването им при осъществяване на административната дейност има характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Касационният съдебен състав споделя и изводите на първоинстанционния съд относно установеното нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 3 от Правилата за осъществяване на допълнителни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община, приети с Протокол № 30/06.04.17 г. на СОС, съгласно които в конкурсната комисия следва да участват представители на детската градина, районната администрация, обществения съвет и родителското настоятелство. От данните по делото е установено, че последното не е взело участие в определената с оспорения акт комисия, което отново е довело до опорочаване на процедурата по провеждане на оспорения конкурс. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143 АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните от него разноски, реално направени в касационното производство. Съгласно представените доказателства и списък на разноските за касационното производство ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 700 лв. и в този доказан размер следва да бъдат присъдени поисканите разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,