Решение № 13743 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2019 г.

Решение № 13743 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството e по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез процесуален представител Ф. Димов, срещу решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред, относно: произнасяне по предложението за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" ЗСВ на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, с които: 1. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", 2. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", 3. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка", както и срещу решение по т. 2 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г. (публикувано на интернет страницата на ВСС), с което не е прието да се наложи дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от Инспектората на Висшия съдебен съвет. Твърди се, че по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет е образувано дисциплинарно дело № 17/2016 г. по описа на ВСС, срещу М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, за извършено от нея дисциплинарно нарушение, в качеството й на съдия в Софийски районен съд, приключило с Решение № ВСС – 2346/18.02.2019 г. на дисциплинарния състав. С него било предложено СК на ВСС да приеме, че съдия М. Тодорова е извършила нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), за което да й се наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - намаляване на трудовото възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 (шест) месеца. Предложението на дисциплинарния състав било внесено за разглеждане на заседанието на СК на ВСС, като с решение по т. 3. 1. от протокол № 7/26.02.2019 г. Съдийската колегия не приела предложението на дисциплинарния състав. Поддържа, че след изказвания от членове на СК на ВСС за налагане на по - тежко дисциплинарно наказание, на основание чл. 320, ал. 5 ЗСВ Съдийската колегия отложила разглеждането на дисциплинарното производство срещу съдия М. Тодорова. В заседанието на 02.04.2019 г. членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет след проведено гласуване отхвърлили направените предложения, за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от 1 година", по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година" и по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка". Жалбоподателят излага съображения, че тези решения са формирани в нарушение на чл. 320, ал. 7 ЗСВ и чл. 34 ЗСВ, защото не са мотивирани. Нарушението на изискването за форма на административните актове (чл. 146, т. 2 АПК) обосновава с обстоятелството, че в нито едно от изказванията на членовете на СК не се съдържат съображения за ненаказуемост на поведението на съдията, свързано със системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Позовавайки се на приложените в административната преписка протоколи, от проведени заседания на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, жалбоподателят изтъква, че спорът не бил относно това дали съдия М. Тодорова е извършила дисциплинарно нарушение, а единствено се обсъждало какво по вид дисциплинарно наказание следва да й бъде наложено. Жалбоподателят счита, че неправилно СК на ВСС не взела решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. Тодорова по направеното предложение на ИВСС. С оглед на така изложените доводи за наличие на основанията по чл. 146, т. т. 2 - 5 АПК, жалбоподателят претендира за отмяна на оспорените решения на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне по направеното от ИВСС предложение. Ответникът - Съдийска колегия на Висш съдебен съвет, чрез упълномощен процесуален представител Д. Захариева оспорва основателността на подадена жалба и моли същата да се отхвърли. Заинтересованата страна – съдия М. Тодорова чрез адв. Д. Доковска в писмена молба по делото излага правни аргументи за неоснователност на подадената от Инспектората към Висшия съдебен съвет жалба, съответно за законосъобразност на решенията на колегиалния орган. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14 – дневен преклузивен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от активно легитимирано за това лице, което е вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, при наличие на правен интерес, срещу решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред, с които: 1. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", 2. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", 3. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" (тук и по – долу само "решенията"). Жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, по т. 2 от дневния ред относно: произнасяне по предложението за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" ЗСВ на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, прието по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г. (публикувано на интернет страницата на ВСС), с което не е прието да се наложи дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от Инспектората на Висшия съдебен съвет е процесуално недопустима за разглеждане, по – съображения, които ще бъдат изтъкнати в настоящото изложение. От относимите за правния спор доказателства по делото се установява, че производството по налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. Тодорова е започнало по повод предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ, входирано в администрацията на ВСС с peг. индекс № Ж – 02 – 2/16 от 29.11.2016 година. В предложението се съдържа изложение относно дейността на магистрата в качеството на съдия в Софийски районен съд (СРС), като докладчик по изброените дела и констатирано забавяне на крайния съдебен акт по тях, което се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Предложението на ИВСС е да се образува дисциплинарно производство за налагане на съответно на тежестта на нарушението наказание – измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. С Решение № ВСС – 2346/18.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 17/2016 г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав предлага на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да приеме, че М. Тодорова - съдия в Софийски градски съд е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт по съдебните производства, описани в обстоятелствената част на решението, в качеството й на съдия в Софийски районен съд, за което да й се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 (шест) месеца". На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ преписката по дисциплинарното дело е внесена от председателя на Върховния касационен съд за разглеждане от СК на ВСС, в проведеното на 26.02.2019 г. заседание. В съответствие с изискванията на чл. 313, ал. 1 ЗСВ привлеченото към дисциплинарна отговорност лице – съдия М. Тодорова е поканена да се яви в това заседание, за да бъде изслушана и съответно да представи писмени обяснения. От дисциплинарния състав е възприет решаващ извод, че тежестта на нарушенията съответства на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Видно от приложения по делото препис извлечение от протокол № 7 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.02.2019 г., по т. 3. 1. е формирано решение, с което СК на ВСС не приема предложението на дисциплинарния състав за налагане на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 (шест) месеца". След отхвърляне на предложението на дисциплинарния състав и направено предложение от член на СК на ВСС по чл. 320, ал. 3, б. "в" ЗСВ за налагане на по – тежко наказание, на основание чл. 320, ал. 5 ЗСВ Съдийската колегия е предоставила възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, за изслушване или за даване на писмени обяснения. Горните обстоятелства се установяват от стенограма от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на 26.02.1019 г., в частта по т. 3 от дневния ред "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС". По време на това заседание са били проведени разисквания от членовете на Съдийската колегия относно обстоятелството, че съдията е осъществила от обективна страна състава на дисциплинарното нарушение, посочено в решението на дисциплинарния състав. По време на това заседание, от член на СК на ВСС е направено предложение за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание, от това, което е предложил дисциплинарния състав, съответно "понижаване в длъжност за срок от една година", евентуално "понижаване в ранг за срок от една година". Мотивите за предложението са обосновани с факта, че съдия М. Тодорова е извършила описаните от дисциплинарния състав нарушения, докато е изтърпявала друго дисциплинарно наказание. Съображенията за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание се споделят от част от членовете на СК на ВСС. Тези от членовете на СК на ВСС, които не са съгласни с направеното предложение за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание и с изложените за това мотиви, считат, че индивидуализацията на наказанието следва да бъде съобразена само с нарушенията, които са предмет на конкретното дисциплинарно производство. Аргументирано се позовават и на разпоредбата на чл. 326, ал. 1 ЗСВ, която е свързана със заличаване на наложеното дисциплинарно наказание с изключение на дисциплинарното наказание "освобождаване от длъжност", една година след изтърпяването му. Според съдържанието на протокол от заседанието на СК на ВСС от 12.03.2019 г. съдия М. Тодорова е присъствала при разглеждане на направеното предложение за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание, от това на дисциплинарния състав, като е изложила своите доводи против ангажирането на дисциплинарната й отговорност. Позовала се е на практиката на Върховния административен съд по сходни казуси, съответно на § 24, 26 и 35 от Становище № 17/2014 на КСЕС относно оценката на работата на съдиите, качеството на правосъдието и независимостта на съдебната власт. Направеното в заседанието на 26.02.2019 г. предложение за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" ЗСВ, на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, е внесено за разглеждане като т. 2 от дневния ред на заседанието на СК на ВСС за 12.04.2019 година. Видно от препис извлечение от кратък протокол № 12/02.04.2019 г., по т. 2 от дневния ред Съдийската колегия не е взела решение за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от ИВСС. В пълния стенографски протокол (приложен по делото в цялост), към който препраща публикуваното на интернет страницата на ВСС решение по т. 2 по протокол № 12/02.04.2019 г., се съдържат съображенията на членовете на СК на ВСС, във връзка с направените от тях по – рано предложения за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание на съдия М. Тодорова, а именно по чл. 308, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ и за налагане на по – леко по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ и съответно проведените три гласувания по всяко едно от тях. В това заседание се правят изказвания, които са в подкрепа на предложението за налагане на по – тежко наказание (чл. 308, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ) и на по – леко (чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ). Не се съдържат изказвания, които отричат наказуемостта на извършеното от съдия М. Тодорова дисциплинарно нарушение, т. е. отрицателни изказвания по смисъла на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ. При обсъждането на предложенията в заседанието на 02.04.2019 г. се излагат допълнителни съображения от членовете на СК на ВСС в подкрепа на предложението за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание. Поддържат се становища, че работата на съдия М. Тодорова се характеризира със системност досежно забавяне на съдебните наказателни производства и съответно изготвяне на съдебните актове по тях. Предложението за налагане на по – леко дисциплинарно наказание се обосновава с вида на дисциплинарното нарушение и неговия ефект върху поведението на магистрата, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека, по - конкретно с делото "Димитров и Ханъмов" против България. В подкрепа на това предложение се изказват членове на СК на ВСС, които се позовават на непосредствените впечатления, които притежават от работата на съдия Тодорова, както, и че същата има изключително малко отменени актове (8 отменени определения от разгледаните за две години 1348 дела) от въззивната инстанция, съответно с високата натовареност на съдиите от Софийски районен съд и Софийски градски съд, респ. с липсата формиран умисъл от страна на съдията, за извършване на дисциплинарното нарушение. След проведени три гласувания в заседанието на 02.04.2019 г., по т. 2 от дневния ред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не формира воля за налагане на дисциплинарно наказание на съдия М. Тодорова, както следва: по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", защото резултатът при явното гласуване е 6 гласа "за" и 7 гласа "против", по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", резултатът е 5 гласа "за" и 8 гласа "против" и по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка", резултатът при явното гласуване е 4 гласа "за" и 8 гласа "против". При извършената на основание чл. 168 от АПК служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, следното: Основателна е жалбата на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г., обективирани в пълния стенографски протокол, по т. 2 от дневния ред, относно: произнасяне по предложението за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 320, ал. 3, буква "в" ЗСВ на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, с които: 1. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ – "понижаване в длъжност за срок от една година", 2. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ – "понижаване в ранг за срок от една година", 3. не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка". Решенията са приети от компетентен колегиален административен орган, в съответствие с правомощията, които има по чл. 320, ал. 3 ЗСВ и при наличие на кворум, като в ЗСВ не се съдържа изискване за наличие на квалифицирано мнозинство при формирания отказ. В този смисъл, когато не се постигнат 8 гласа "за" налагане на наказание, решението на органа следва да бъде "не налага", който извод произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ в относимата редакция. Последната предвижда квалифицирано мнозинство само при вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание, но не и при отказ. По делото се установи, че след проведено явно гласуване на 02.04.2019 г. и получен резултат от трите гласувания, по направените предложения за налагане на съответното дисциплинарно наказание (по чл. 308, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ), СК на ВСС не формира мнозинство, съответно воля, съдията да бъде наказана за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят Инспекторат към Висш съдебен съвет не е ангажирал доказателства, че решението на СК на ВСС по т. 3 от протокол № 7/26.02.2019 г., с което не се приема предложението на дисциплинарния състав за налагане на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е обжалвано по реда на чл. 323 и сл. ЗСВ, поради което същото е стабилен административен акт. Формираният диспозитив на решението по т. 2 от дневния ред "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС", от проведеното на 02.04.2019 г. заседание на СК на ВСС в приложения по делото препис извлечение, а именно "не взе решение за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение на Инспектората на Висшия съдебен съвет", не опровергава така изложения извод за стабилитет решението на СК на ВСС по т. 3 от протокол № 7/26.02.2019 година. В съответствие с нормата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ Съдийската колегия след като е разгледала предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14 - дневен срок от внасянето, след проведено явно гласуване е отхвърлила предложението. В този случай Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет има право и на основание хипотезите на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, да не наложи дисциплинарно наказание, да наложи по – леко дисциплинарно наказание от предложеното от дисциплинарния състав или да наложи по – тежко дисциплинарно наказание. Във всичките тези случаи СК на ВСС следва да се произнесе по предложението на вносителя за образуване на дисциплинарно производство, като се мотивира за приетото решение. Законосъобразно и на основание чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "в" и б. "б" ЗСВ членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са направили предложение на съдия М. Тодорова да бъде наложено по – тежко наказание (по чл. 308, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ), респ. по – леко наказание (чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ). При спазване на разпоредбите на чл. 313, ал. 1 ЗСВ и чл. 320, ал. 5 ЗСВ съдия М. Тодорова е била уведомена за предложението за налагане на по - тежко наказание, като й е била предоставена възможност да бъде изслушана или да даде писмени обяснения в насрочените две заседания на СК на ВСС. Основателни са доводите на жалбоподателя, за наличие на нарушение на чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, свързано с неспазване на изискването за форма на акта, което представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на спорните решения – основание по чл. 146, т. 3 АПК. Настоящият съдебен състав счита, че при приемане на обжалваните административни актове, с които е формиран отказ, съответно липса на воля на СК на ВСС да наложи дисциплинарно наказание, за извършено от обективна страна дисциплинарно нарушение от съдията, е допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на решенията. Съгласно текста на чл. 320, ал. 7 ЗСВ решението на СК на ВСС по чл. 320, ал. 3 ЗСВ се мотивира. Доколкото предложението на дисциплинарния състав не е прието, както е в настоящия случай, като мотиви на акта и на основание чл. 320, ал. 7, изр. второ ЗСВ, се смятат изказаните съображения от членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Констатираното противоречие между съобразителната част и диспозитива на административния акт, препятства установяването на фактическите и правните основания за постановяване на оспорените решения. Видно от представените по делото пълен стенографски протокол № 12 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 02.04.2019 г. и в частност протокол № 7 от проведеното на 26.02.2019 г. заседание на СК на ВСС, изказванията на членовете на Съдийската колегия, не са мотивирани от обстоятелства, при наличието на които, на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд не следва да се налага дисциплинарно наказание, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Напротив, сторени са разисквания, както на обстоятелствата по дисциплинарното дело, така и на допълнителни факти, които са възприети от някои от членовете на СК като утежняващи вината обстоятелства и съответно като основание за налагане на по – тежко дисциплинарно наказание. Във всички изказвания на членовете на СК на ВСС се приема, че съдия М. Тодорова е извършила дисциплинарно нарушение, свързано със системното неспазване на установените в закона срокове, но при гласуването на направените предложения не се формира воля магистратът да бъде дисциплинарно наказан. Именно излагането на обосновани от фактите и обстоятелствата по дисциплинарното дело съображения, съдът намира, че са гаранция, както за упражняване на признатото на съдията право на защита, така и за проверка законосъобразността на решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Както е прието в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта или при отказ той да бъде издаден, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, до определен период от време. В случая от данните по административната преписка и дисциплинарно дело № 17/2016 г. по описа на ВСС, не се установява органът да е изложил мотиви, които да обосновават ненаказуемостта на извършеното от съдия М. Тодорова дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Видно е от доказателствата по дисциплинарно дело № 17/2016 г., че за проверявания период от страна на ИВСС, от месец април 2014 г. до месец април 2016 г. по 229 дела съдия М. Тодорова не е спазила предвидения в НПК срок за изготвяне на мотивите към постановените присъди и решения. При извършената допълнителна проверка на работата на съдията, проверяващият екип от ИВСС е констатирал, че към 01.09.2016 г. броят на забавените дела е намален до 124. Фактическите установявания на ИВСС, които са обективирани в акт за резултати изх. № Ж – 02 – 2/06.06.2016 г. и Решение № Ж – 02 – 2/14.10.2016 г. на главния инспектор на ИВСС, са послужили като основание за изготвяне на предложение, на съдия М. Тодорова да бъде наложено цит. "адекватно на тежестта на нарушенията дисциплинарно наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ". При анализа на представените по дисциплинарното производство доказателства, както и от решението на дисциплинарния състав, се констатира системност при неспазване на процесуалните срокове, като е отчетена индивидуалната натовареност на съдията. Констатирано е, че по 26 дела забавянето е над 2 години, по 7 дела – над 1 година и 7 месеца, по 7 дела – над 1 година и 10 месеца, по 17 дела – 1 година и 9 месеца, по 12 дела – над 1 година и 8 месеца, по 17 дела – над 1 година и 9 месеца, 12 дела – над 1 година и 8 месеца, 17 дела – над 1 година и 7 месеца, 4 дела – над 1 година и 6 месеца, 9 дела – 1 година и 6 месеца, 10 дела – над 1 година и 5 месеца, 26 дела – над 1 година и 4 месеца, 11 дела – над 1 година и 3 месеца, 3 дела – 1 година и 1 месеца, а по останалите дела забавянето е от 1 месец до 1 година. Според изказванията на членовете на СК на ВСС преди да бъдат гласувани процесните три решения, на обсъждане е било подложено именно системното неспазване на процесуалните срокове по чл. 308 и чл. 340 НПК, осъществяващо от обективна страна състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Текстът на чл. 307 ЗСВ съдържа легална дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение, както и субектите, които могат да бъдат дисциплинарно отговорни, на предвидените в закона основания. Нормата дава и изчерпателно изброяване на видовете дисциплинарни нарушения, измежду които и системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.. Касае се за неосъществяване на дължимо поведение от страна на магистрата свързано със срочност при изготвяне на съдебните актове, в рамките на неговата професионална отговорност, компетентност и служебна прецизност. От обжалваните решения не става ясно дали при формирането им са отчетени обективни и субективни фактори, които са били основателна причина или са допринесли за констатираното забавяне на постановените съдебни актове от съдия М. Тодорова (в този смисъл са възраженията й за служебната натовареност, която следва да се отчита при индивидуализация на наказанието) и дали тези фактори са послужили като мотив да не бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата по ЗСВ. Видно от чл. 210, т. 1 и т. 3 ЗСВ съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, като при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. За наказателни дела от общ характер и за частни наказателни дела (първоинстанционни и въззивни) приложение следва да намери нормата по чл. 22, ал. 1 и 3 НПК, според която съдът разглежда и решава делата в разумен срок, а делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разглеждат и решават с предимство пред останалите дела. За касационните административнонаказателни дела е приложимо идентичното правило по чл. 127, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, според което съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. В този смисъл дори и да се приеме, че сроковете по чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК не са задължителни, а инструктивни, съдията следва и по арг. от чл. 12, ал. 2 ЗСВ да изготвя своите актове в установените от процесуалните закони срокове. Също така, сроковете по чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК не са давностни или преклузивни и с изтичането им не отпада задължението на съдията да изготвя мотивите към присъдата. Задължението за изготвяне на мотивите към съдебния акт и след изтичането на тези срокове е проявление на правораздавателната функция, която съдилищата изпълняват по силата на чл. 119 от Конституцията на Република България и то в разумен срок. Според константната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека относно "разумния срок", в който делото да се реши, следва да бъде посочено, че този срок може да бъде свързан както със срока за изготвяне на съдебния акт, така и с цялостното времетраене на съдебното производство. Този срок по същество съответства на правото на гражданите и организациите да получат правосъдие в разумен интервал от време на основание чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Във всички случаи разумността на времетраенето на производството, включително и изготвянето на съдебните актове, трябва да се оценява с оглед на обстоятелствата по делото, които са относими, както към сложността на случая, така и досежно обема, и характера на дължимите правни действия от решаващия орган или поведението на страните (така и постановените от ЕСПЧ решения по делото "Димитров и Ханъмов" срещу България, "Рутен" срещу Холандия, "Андрючи" срещу Италия, "Китов" срещу България, "Джангозов" срещу България и др.). За защита на това право, както вече се е произнесъл Върховният административен съд, законодателят е създал компенсаторни и санкционни защитни механизми. Компенсаторните се състоят в отговорността на държавата за бавно правосъдие, а санкционният защитен механизъм се състои във възможността на съответния магистрат да бъде потърсена дисциплинарна отговорност за всяко действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и / или за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (арг. чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ). В конкретната хипотеза Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ е следвало да съобрази изискванията на чл. 309 ЗСВ, съответно своята установена практика при аналогични случаи и да приеме решение, с което да ангажира дисциплинарната отговорност на съдия М. Тодорова, като наложи съответното по вид наказание. Това означава, че преценката за вида на дисциплинарното наказание, измежду предложените в заседанието на 02.04.2019 г. на СК на ВСС, е изцяло в дискрецията на административния орган, която за да бъде упражнена законосъобразно следва да е мотивирана и съответно да няма противоречие между мотивите и диспозитива на приетото решение. Производството, в което се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата е вид санкционно производство и то не се развива пред дисциплинарния състав, а пред съответната колегия на ВСС, в случая СК на ВСС, която именно може да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. Поради това, във всички случаи за конкретно установеното дисциплинарно нарушение, с конкретна тежест, се налага само едно дисциплинарно наказание и на това основание се изключва дискрецията на колегиалния орган СК на ВСС. Ето защо, СК на ВСС при установено от обективна страна нарушение в настоящата хипотеза, за което тя е надлежно сезирана, не може да не наложи съответното дисциплинарно наказание на извършилия го магистрат. След като има изисквания за наказуемост на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и те са законоустановени, то определянето на наказание, което да съответства на тежестта на нарушението е въпрос на законосъобразност, което е предмет на съдебен контрол. С приемане на процесните решения е нарушен и принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Спазвайки този принцип административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер да съответства на тежестта на извършеното нарушение. Върховният административен съд намира, че констатираната незаконосъобразност на решенията, на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК води и до неправилно приложение на материалния закон – чл. 146, т. 4 АПК, съответно до несъответствие на актовете с целта на закона – чл. 146, т. 5 АПК, поради което същите следва да се отменят. С оглед наложилата се съдебна практика, след отмяната им преписката следва да бъде върната на колегиалния орган, който да се произнесе по направените предложения от членовете на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата, за извършеното от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ по образуваното дисциплинарно производство. При новото произнасяне Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет съобразно текста на чл. 309 ЗСВ, трябва да изложи фактическите и правните основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, като се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, съответно мотивите на приетото решение да съответстват на неговия диспозитив. Жалбата на ИВСС срещу решението по т. 2 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 12 от заседанието, проведено на 02.04.2019 г. (публикувано на интернет страницата на ВСС), с което не е прието да се наложи дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от Инспектората на Висшия съдебен съвет е процесуално недопустима, тъй като така формулираното решение от дневния ред по т. 2 не е било подложено на гласуване от СК на ВСС, в проведеното заседание на 02.04.2019 година. Това обстоятелство се установява от представения по делото пълен стенографски протокол от същата дата, съгласно който по предложения дневен ред по т. 2 има проведени три гласувания. Формирани са само решенията, с които на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, не се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ. Следователно не е налице волеви акт от страна на колегиалния орган, който да е насочен към постигане на определени правни последици. По тези съображения, решението по т. 2 от протокол № 12/02.04.2019 г. (публикувано на интернет страницата на ВСС) с диспозитив цит. "не взе решение за налагане на дисциплинарно наказание на М. Тодорова – съдия в Софийски градски съд, по направено предложение от Инспектората към Висшия съдебен съвет", не е акт, който подлежи на оспорване по реда на АПК. Наличието на годен за обжалване по съдебен ред административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При констатирана липса, какъвто е процесният случай, на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата в тази част се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство се прекратява. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, както и на основание чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,