Решение № 12795 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, както и по касационна жалба на П. А. Ч., чрез адв.Б. Дойчинов от САК, срещу решение 8108 от 22.12.2023 г. постановено по адм.д. 8999/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение 307/15.08.2023г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка 224 за 2022г., в частта, с която е установено, че по отношение на П. А. Ч. е извършена пряка дискриминация по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по признак образование и се предписва на Министерство на образованието и науката да се въздържа от дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на студенти. В касационната жалба на КЗД се твърди, че решението на АССГ е неправилно и необосновано и се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се остави в сила Решение 307/15.08.2023г. на Комисия за защита от дискриминация ( КЗДискр.). Поддържа се, че е безспорно доказана извършената от Министерство на образованието и науката (МОН) пряка дискриминация, съгласно чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. и са налице всички елементи от фактическия състав, тъй като П. Ч. е бил третиран по-неблагоприятно по признак образование, вследствие липсата на предприети действия от страна на МОН да снабди висшето учебно заведение с холограмен стикер за дипломата на П. Ч. при наличие на предпоставките за това. В касационната жалба на П. А. Ч. се сочи, че решението на АССГ е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество. Алтернативно с поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Варненски свободен университет Черноризец Храбър, редовно призован, не изразява становище по касационните жалби и не се представлява. Ответникът по касационна жалба Министъра на образованието и науката, редовно призован, не изразява становище по касационните жалби и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни. В производството пред Административен съд София град е оспорено Решение 307/15.08.2023г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка 224 за 2022г., в частта, с която е установено, че по отношение на П. А. Ч. е извършена пряка дискриминация по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. по признак образование и се предписва на Министерство на образованието и науката да се въздържа от дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на студенти. Със същото решение на КЗД е прието, че МОН не е извършило дискриминация по признак "лично положение", както и ВСУ не е извършил дискриминация по признаци "лично положение" и "образование" по отношение на П. А. Ч.. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е установил, че производството пред КЗД е образувано по жалба на П. А. Ч., подадена на 26.09.2022г., с оплаквания за наличие на дискриминация по признак образование и лично положение, с доводи, че след като през 2018г. е завършил Варненски свободен университет Черноризец Храбър, специалност Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред (ППООР) - ОКС Бакалавър, отново през 2018 г. е приет за студент в същия университет, специалност Право. При обучението му по специалност Право от специалността ППООР са му били признати изпити, като успешно е положил останалите семестриални изпити, съгласно учебния план, като в края на 2020г. успешно положил и държавните изпити по специалност Право. Предвид установеното забавяне на издаване на неговата диплома, с писмо до МОН с вх. 94-2422 от 21.06.2022 г. е поискал издаване на съответния стикер, като с писмо на заместник-министъра на образованието и науката с изх. 94-2422/06.07.2022 г. е уведомен, че е налице несъответствие относно данните за неговото обучение с оглед продължителността на същото и изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация Юрист (конкретно продължителност на обучението не по-малко от 10 семестъра), както и за възможността му да се обърне към висшето училище, което да определи при какви условия в конкретния случай може да бъде приведено обучението в съответствие с изискванията. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т.1- т.4 във връзка с чл.48, ал.1 и чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 - чл. 66 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 59 АПК и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е посочил, че липсват доказателства П. А. Ч. целенасочено да е бил по-неблагоприятно третиран от МОН в сравнение с останалите студенти, на които в предходен период е бил издаден холограмен стикер, както и поведение към студента, което да е пряко и непосредствено обвързано от защитен признак образование. Развил съображения, че забраната за всяка пряка или непряка дискриминация на основата на признак на образование не се отнася до всяко различно третиране, а единствено до разлики в третирането, които не могат да бъдат оправдани от обективни и разумни основания. Приел, че проверката от МОН по отношение на обучението на студента П. Ч. е оправдана с изискването на чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (НДИСОДИВУ) и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация ,,юрист(отм.), както и от констатациите на МОН за несъответствия на проведеното обучение на студента П. Ч. с изискванията на Закона за висшето образование, което е наложило да се извърши проверка и да се изискат допълнителни доказателства от висшето училище. Действията на МОН по осъществяването на контрол за съответствие на проведеното обучение с държавните изисквания по ЗВО, не обосновават извод, че едно лице е третирано по-неблагоприятно чрез действия/бездействия в рамките на производството по проверка, защото не е страна в това правоотношение, развиващо се между МОН и висшето училище, а не между МОН и студентът, който е завършил обучението си. При тези мотиви, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразни изводите на административния орган и отменил издадения от него административен акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е посочил разпоредбите, определящи държавните изисквания за придобиването на висше образование в различните образователно - квалификационни степени и специалностите от регулираните професии, сред които и специалността "Право", както и нормите за реда, по който се установява спазени ли са държавните изисквания при провеждане на обучението, регламентиран в приложимата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация юрист (отменена с ПМС 165 от 12.07.2022 г.) и тези от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (НДИСОДИВУ). Съгласно чл. 4, ал. 4 от НДИСОДИВУ, в приложимата редакция, обн. В ДВ бр. 10 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) в дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование под или до снимката на притежателя й висшето училище поставя холограмен стикер, а съгласно чл. 4, ал. 7 НДИСОДИВУ, в същата редакция, диплома за завършено висше образование без холограмен стикер не се признава от държавата. Правилно е позоваването и на приложимата процедура по чл. 4а (отм.) от НДИСОДИВУ, свързано с извършването на проверка от МОН за провеждане на обучението в съответствие с държавните изискванията, както и за предоставяне на холограмен стикер от МОН на висшето училище, ако обучението е проведено в съответствие със ЗВО и държавните изисквания, обосновало и правилния извод, че правоотношението по издаване на холограмния стикер възниква между МОН и съответното висше учебно заведение, а не между МОН и съответния студент от висшето училище. В конкретния случай не е издаден холограмен стикер по причина, че обучението не е протекло при спазване на единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и по-конкретно не са изпълнени изискванията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" за продължителност на обучението не по-малко от 10 семестъра. Направените от първоинстанционния съд изводи относно правомощията на МОН за извършване на проверка и по издаване на холограмни стикери се споделят от настоящия касационен състав.. Доколкото единствено на МОН са възложени правомощията по преценка дали конкретно физическо лице притежава висше образование с образователно квалификационна степен "магистър" по специалност "Право", неиздаването на стикер от страна на МОН, поради констатирани нередности по време на проведеното обучение не е форма на пряка дискриминация спрямо физическото лице и по признак "образование". Не може да се приеме, че прилагайки закона във връзка с възложените му правомощия МОН е извършило действия, които да представляват по-неблагоприятно третиране на П. Ч., защото не е носител на защитен признак "образование". Отказът да се издаде холограмен стикер е обективиран с неспазване на държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право при извършена проверка по повод приключване на неговото обучение. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответниците по касационните жалби не е направено искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение