Решение № 127 от 22.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г.

Решение № 127 от 22.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ВК "Съгласие", [населено място], срещу въззивното решение № 218 от 21.06.2012 г. по възз. гр. д. № 518/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е обезсилено изцяло решение № 125 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 163/1998 г. на Великотърновския районен съд, като производството е прекратено като недопустимо на основание чл. 224 ГПК (отм.) по иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на метален навес с инвентарен №... на стойност 187 100 (неденоминирани) лева, находящ се в [населено място], а в частта по иска за обезщетение с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС делото е върнато на първоинстанционния съд.

Решението е допуснато до касационно обжалване от друг състав на Върховния касационен съд с определение № 929 от 11.12.2012 г. в неговата цялост поради вероятност обжалваното решение да е недопустимо по иска по чл. 108 ЗС с оглед правомощията на Върховни касационен съд по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК с цел проверка на неговата допустимост по иска по чл. 108 ЗС, а поради това, че изходът на спора по иска чл. 73, ал. 1 ЗС за парично вземане, съставляващо обезщетение за ползването на претендирания от ищеца имот, е в зависимост от решението по иска за собственост, касационното обжалване е допуснато и по този иск.

Насрещната страна - Н. В. А. оспорва основателността на касационната жалба.

По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК:

Производството в първата и във въззивната инстанция е проведено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).

Ищецът е предявил иска си за склад в [населено място], с инвентаризационен №..., с полезна квадратура 325 кв. м., с балансова стойност (продажна) 488 685 (неденоминирани) лева, намиращ се в парцел... от първи стопански двор с посочени граници: от юг - улица, на запад - отводнителен канал, на север и изток - празно пространство на парцел... (по приложената скица на парцел 32 със сградите в нея). По исковата молба е образувано гр.д. № 163/1998 г. по описа на Великотърновски районен съд.

След изготвяне на заключение на технико - икономическа експертиза (л. 30 и сл.) и въз основа на констатациите в нея (л. 31) с молба от 26.06.1998 г. (л. 33 по делото) ищецът е заявил, че при огледа на място, измервания и съобразяване с документи е установено, че посоченият процесен склад документално се води и фактически е метален навес с инвентарен №... от 308 кв. м. с балансова стойност 187 100 (неденоминирани) лева и е поискал от съда да допусне поправка на исковата молба в обстоятелствената и петитумната част, че процесният склад документално и счетоводно - технически се води и е метален навес с инвентарен №... от 308 кв. м. с балансова стойност 187 100 (неденоминирани) лева, поради което е заявил, че намалява иска за собственост и владение на навес метален с инвентаризационен №... с 301 585 (неденоминирани) лева от 488 685 (неденоминирани) лева на 187 100 (неденоминирани) лева и увеличава иска си за обезщетение с 683 368 лева от 455 000 лева на 1 138 368 лева. Всички стойности са в неденоминирани лева.

В следващото съдебно заседание на 01.07.1998 г. (л. 36, стр. 2) съдът е докладвал молба на ищеца, с която на основание чл. 116 ГПК (отм.) се правят изменения на предявения иск и е постановил определение, с което е допуснал изменение на предявения иск както следва: намаление на иска за собственост и владение на метален навес с инвентарен №... на сумата 187 100 лева и увеличение на иска за заплащане на обезщетение от 495 000 лева на 1 138 368 лева.

С решението си по делото № 125/09.02.2012 г. ВТРС е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС за склад с инвентаризационен №..., находящ се в [населено място], община В. Т., с полезна квадратура 325 кв. м., намиращ се в парцел 32 от първи стопански двор с граници: от юг - улица, на запад - отводнителен канал, на север и изток - празно пространство на парцел 32.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след постановяване на определение от 01.07.1998 г. (л. 36-37 от първоинстанционното дело) исковете по чл. 108 ЗС и чл. 73 ЗС следва да се считат предявени не за имот - склад №... с полезна площ 325 кв. м. и балансова стойност 488 685 неденоминирани лева, който е посочен в исковата молба, а за имот - за метален склад с инвентарен №... със стойност 187 100 лева и че произнасяйки се по иска за склад... с посочената полезна квадратура и балансова стойност, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.

Същевременно въззивният съд е установил, че през 2001 г. по иск на ВК "С." срещу Н. В. А. с правно основание чл. 108 ЗС за навес - металният с инвентаризационен №..., площ 361 кв. м. и подробно описани граници, по който е образувано гр. д. № 1819/2001 г. на Великотърновския районен съд, спорът по който е приключил с влязло в сила решение по гр. д. № 3045/2007 г. на ВКС, II г. о. Делото е имало за предмет същия имот, който е предмет и на иска по чл. 108 ЗС, разглеждан от по гр.д. № 163/1998 г. на ВТРС. Следователно спорът между страните по това дело по действително предявения между тях иск по чл. 108 ЗС към момента на приключване на устните състезания по делото, е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо и принципът за непререшаемост на спора са обусловили приложението на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.), поради което решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС е недопустимо и производството следва да бъде прекратено. Въззивният съд е приел и че решението е недопустимо и по иска с правно основание чл. 73 ЗС, т.к. също е разгледан непредявен иск - за обезщетение за склад с инвентаризационен №..., а не..., и че след обезсилването на решението и в частта по този иск делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по претендираното обезщетение с оглед допуснатото изменение на иска относно имота - предмет на спора.

Към настоящото дело са приложени гр. д. № 1819/2001 г. на ВТРС, гр. д. 754/2003 г. на ВТОС и гр. д. № 3045/2007 г. на ВКС, II г. о., с решенията по които в три инстанции със сила на пресъдено нещо е разрешен спор между ВК "Съгласие" и Н. В. А., като е уважен искът на ВК "Съгласие" срещу Н. В. А. с правно основание 108 ЗС включително за недвижими имоти, намиращи се в [населено място], [община], а именно строителна база, състояща се от метален навес с инвентарен №..., със застроена площ 361 кв. м., изграден от метална конструкция, при граници: изток - метален навес №..., от запад - парцел 65 - отводнителен канал и север - парцел 33, заедно с правото на строеж върху земята, както и (състояща се) от склад - навес №..., индивидуализиран в решението.

При проверка на допустимостта на въззивното решение, настоящият състав намира следното:

Предмет на спора по разгледаните искове е склад, който е сграда, постройка.

Неговата индивидуализация се извършва чрез посочване на местоположението му - поземления имот, в който е изграден, както и границите му вътре в поземления имот и чрез описание на неговата етажност, площ и помещенията в него.

Балансовата стойност (по счетоводен баланс) не е индивидуализиращ белег за недвижимия имот. Посочването на различна балансова стойност не представлява изменение на иска - намаление или увеличение.

Когато въведените като индивидуализация на сграда нейно местоположение, граници, площ, етажност и други особености на строежа, не се променят посочването от ищеца на различен инвентаризационен (инвентарен) номер - с който е отбелязана в счетоводния баланс и вътрешни актове, не представлява изменение на иска.

С определението си от съдебно заседание от 01.07.1998 г. (л. 36, стр. 2) първоинстанционният съд е постановил, че допуска изменение на предявения иск: намаление на иска за собственост и владение на метален навес с инвентарен №... на сумата 187 100 лева и увеличение на иска за заплащане на обезщетение от 495 000 лева на 1 138 368 лева.

От определението е видно, че съдът не е допуснал изменение на площта на процесния имот (както е поискано), а само на инвентарния му номер и на балансовата му стойност. Изменението в местоположението и границите не е искано и допускано. Извършеното от съда представлява уточнение в индивидуализацията на процесния имот и уточнение на предявените искове за него.

С решението си по делото № 125/09.02.2012 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на склад, какъвто е описан в исковата молба: за склад с инвентаризационен №..., находящ се в [населено място], община В.

Т., с полезна квадратура 325 кв. м., намиращ се в парцел... от първи стопански двор с граници: от юг - улица, на запад - отводнителен канал, на север и изток - празно пространство на парцел..., т.е. съдът не е посочил допуснатия в уточнение на исковете инвентарен №..., а първоначално посочения.

Настоящата инстанция намира, че така първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на имота, който е индивидуализиран в исковата молба, а не отношение на друг имот, следователно не се е произнесъл по отношение на непредявен иск.

С решение № 640/29.04.2008 г. по гр. д. № 3045/2007 г. на ВКС, II г. о., съдът е разрешил правен спор между ВК "С." срещу Н. В. А., като е уважил иска на ВК "С." срещу Н. В. А. с правно основание 108 ЗС за два недвижим имоти, намиращи се в [населено място], [община], а именно строителна база, състояща се от навес -метален с инвентаризационен №..., със застроена площ от 361 кв. м., изграден от метална конструкция, при граници: изток - метален навес №..., от запад - парцел... - отводнителен канал и север - парцел.., заедно с правото на строеж върху земята, както и от склад - навес №..., индивидуализиран в решението, за който е посочено, че граничи от запад и от юг със склад навес.... В решението не е посочен какъв е устройственият и регулационен статут на поземления имот, в който се намират складът и складът-навес.

При сравнение на описанието на процесния имот (описан в обезсиленото решение) с описанието на навеса с инвентарен номер... във влязлото в сила решение на ВКС, се установява следното:

• Постройките са описани по различен начин: склад и навес;

• Площта им е различна: 325 кв. м. (поискано е, но не е допуснато уточнение за 308 кв. м.) и 361 кв. м.;

• Складът се намира в парцел (УПИ) 32 от първи стопански двор, а навесът - в строителна база, за която не е посочен парцел или имот;

• Границите на склада са посочени вътре в парцел..., като негови граници не са посочени постройки и от решението не става ясно дали вътре в парцела има други постройки и от кои страни (географски посоки) на склада се намират, навесът граничи от изток с метален навес №..., от запад и от север като негови граници са посочени парцели -...- отводнителен канал и... (не са посочени границите вътре в имота).

От тази съпоставка и от изявлението на Н. В. А. в съдебното заседание на настоящата инстанция може да се приеме, че страните са спорили за няколко склада в един и същи двор, но поради различен начин на описанието на склада и навеса не може да се направи извод дали са идентични или не и следователно дали силата на пресъдено нещо на решението на ВКС обуславя недопустимост на обезсиленото решение.

Настоящият състав намира, че при съмнение, но липса на категоричност за идентичност и задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта, въззивният съд е следвало да изясни въпроса включително като допусне и назначи служебно заключение на съдебно-техническа експертиза, на което да постави задача да даде заключение за наличието или липсата на идентичност на постройките по двете дела въз основа на преценка на представените скици и другите технически документи, съдържащи обозначение, белези и характеристики на имотите по двете дела и след оглед на място, включително и в присъствието на страните, като вещото лице изготви и скица.

В обобщение следва да се приеме, че изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск е неправилен и това е довело до неправилно приложение на правилото на чл. 209, ал. 1, предл. 3 ГПК от 1952 г. (отм.), че изводът на въззивния съд, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо е необоснован и това е довело до неправилно приложение на правилото на чл. 224, ал. 1 и ал. 2 от 1952 г. ГПК (отм.). Необосноваността на изводите и процесуалните нарушения не са се отразили на допустимостта, а на правилността на въззивното решение.

От изложеното и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за извършване на съдопроизводствени действия - приемане на заключение на съдебно-техническа експертиза за наличието или липсата на идентичност между имотите, предмет на исковете по чл. 108 ЗС по двете дела.

Съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът