Решение № 495 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6190/2007 г.

Решение № 495 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6190/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 231 и сл. от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на Р. Л. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. № 754/2007 год. и на потвърденото с него решение на Пловдивски районен съд /РС/ по гр. д. № 3852/2005 год. в частта за присъдената издръжка за минало време, на осн. чл. 231, ал. 1, б. "г" и "е" от ГПК. Ответникът по молбата П. Л. не изразява становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК срещу влязло в сила съдебно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: С атакуваното по реда на отмяната решение на ОС Пловдив по гр. д. № 754/2007 год. е оставено в сила първоинстанционното, с което на осн. чл. 87 и чл. 82, ал. 2 от СК молителят, като ответник по иска, е осъден да заплати на ищеца П. Л. издръжка за минало време - от 27.12.04 г. до 27.12.05 год., в размер на по 150 лв. месечно. Първото поддържано в молбата основание за отмяна на решението е по чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК - като противоречащо на влязлото в сила решение на ОС Пловдив от 22.12.04 г. по гр. д. № 225/2004 г., с което, според твърденията на молителя, е отхвърлен искът за издръжка на същото основание, между същите страни и за същия период. При разглеждане молбата на това основание, ВКС констатира, че периодът, за който е присъдена издръжката по гр. д. № 754/2007 г. на ОС Пловдив е различен и следва този по гр. д. № 225/2004 г. на същия съд, за който искът е отхвърлен и е формирана силата на пресъдено нещо. Затова не са налице сочените идентитет и противоречие между двете решения, като основание за отмяна на по-късно постановеното от тях по чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК. Второто сочено от молителя основание за отмяна на решението е по чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК - твърди се, че при разглеждане на делото от първата инстанция молителят не е бил редовно призован за нито едно от заседанията, поради което е бил лишен от възможността да участва в делото. От данните по делото е видно, че молителят е призован редовно по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК за първото по делото заседание пред РС с призовка на л. 33, връчена му на 18.04.06 год., чрез съсед на адрес: гр. П., ул. "Дунав" № 2, на който молителят живее и сочи по делото /вкл. в настоящото извънредно производство/. Призоваване за останалите заседания пред РС не е извършено на осн. чл. 41, ал. 6 от ГПК - страната е длъжна сама да следи за развитието на производството. Въззивното производство по делото се е развило по жалба на молителя, като ответник по иска и в него той е участвал лично и чрез пълномощници. Или правото му на участие и защита в производството по делото и пред двете инстанции по същество на спора не е нарушено. Затова не е налице и второто сочено основание за отмяна - по чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да остане без уважение. Поради това ВКС на РБ, трето гр. отд.