Решение № 4472 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9691/2018 г.

Решение № 4472 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9691/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Ценова, чрез нейния баща и законен представител С. Ценов, против решение № 183 от 09.05.2018 г., постановено по адм. дело № 816/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Враца не взема становище. Ответниците - С. Ценов и Д. Цупарска, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Ж. Ценова против заповед № 1630/03.10.2017 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Реконструкция на масивна жилищна сграда с пристройки и надстройка", находящ се в УПИ VI-273, кв. 17 по плана на ЦГЧ, гр. Враца, като изпълнен без строителни книжа, с извършители С. Ценов и Д. Цупарска. За да постанови този резултат, съдът е приел жалбата за допустима като подадено от лице, което е собственик на сградата, а по същество - за неоснователна. Извършил е преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че разпореденото за премахване представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Като се е позовал на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че е извършена "реконструкция" на съществуващата сграда съгласно § 5, т. 44 ДР ЗУТ, както и пристрояване, увеличило застроената й площ с 24 кв. м, за които не са представени строителни книжа, а липсата им определя строежа като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложил е съображения за липса на хипотезите по чл. 151 ЗУТ, които не изискват разрешение за строеж. Приел е, че строежът не попада и в изключенията по чл. 147 ЗУТ, в които не е необходимо наличието на одобрени инвестиционни проекти. Предвид извършването на строежа в периода 2015 г. - 2017 г. е достигнал до извод за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че в случая е извършено външно укрепване на сградата със стоманобетонни колони, преустройство на подпокривното пространство с надзиждане на южната фасада на сградата, изграждането на стоманобетонови елементи и на нова двукратна покривна конструкция, което представлява изпълнение на нови конструктивни елементи и основни части, увеличаващи носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. Според вещото лице изброените в заповедта строителни дейности са извършени, като представляват преустройство и реконструкция на сградата. Установено е и пристрояване от източната и западната страна, което е увеличило застроената й площ от 97 кв. м (с каквато квадратура е нанесена в одобрената КК и е описана в нотариалните актове от 2010 г. и 2016 г., съответно за покупка и дарение) на 121 кв. м. Описанието на строежа в съставения констативен акт съответства на това в мотивната част на заповедта и на установеното със заключението на съдебно-техническата експертиза. Настоящият състав споделя изводите на съда, че извършените строителни дейности по сградата представляват реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, защото засягат конструкцията й, а не са текущ ремонт съгласно § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Посоченото в заповедта надстрояване всъщност е извършеното преустройство на подпокривното пространство, независимо от обстоятелството, че етажността на сградата не се променя, тъй като изпълненото не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен етаж. Фактът, че височината на сградата се запазва не води до извод, че строежът не е индивидуализиран точно, както и че не съответства на направеното в констативния акт и в заповедта описание като вид, параметри и характеристики. След като реконструкцията и пристрояването са видове строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, то за извършването им са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито собственикът не разполага. При липсата на такива строителни книжа процесният строеж се явява незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и законосъобразно е разпоредено премахването му. В случая разпоредбата на чл. 151 ЗУТ е неприложима, защото тя визира извършването на текущи ремонти и вътрешни преустройства на сгради, с които не се засягат конструктивни елементи, каквато хипотеза в случая не е налице. Въпросът за търпимостта на незаконния строеж е изследван от съда, като съобразно времето на изграждането му законосъобразно е прието, че същият не е търпим, тъй като не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в позоваване на приетата по делото декларация и кредитиране на показанията на свидетелите Кръстев, Кацарски и Босолов при определяне периода на изпълнение на строителството и неговите параметри, са неоснователни. Декларацията от трети лица, изискана от административния орган в хода на административното производство, е допустимо доказателствено средство по чл. 39 във вр. с чл. 44 АПК за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за случая. Законосъобразно кметът на община Враца и съдът са съобразили същата за установяване на периода, в който е изпълнен строежът. Обстоятелството, че по отношение на част от подписалите я лица, посочените по - горе свидетели, е проведено по сигнал на настоящите ответници - физически лица, производство по премахване на незаконно изградени гаражи и навеси, не води до еднозначния извод за заинтересованост от тяхна страна. Правилно съдът е отчел, че те са непосредствени съседи на имота и имат преки наблюдения върху извършваните строителни дейности. Обосновано при преценката относно периода на изпълнението им, респ. търпимостта на строежа, съдът е кредитирал техните показания. Те кореспондират с времевия период, очертан и от свидетелите на жалбоподателя, а относно вида и обема на извършеното строителство се подкрепят от заключението на експертизата. Същото не е оспорено от страните и правилно е възприето от съда. Вещото лице е потвърдило направените в оспорената заповед констатации. Искане за допускане на допълнителна или тройна експертиза не е направено. Излагане на доводи от касатора, сочещи на оспорване на заключението в касационното производство е недопустимо. Представените пред настоящата инстанция удостоверение за регистриран на 15.08.1998 г. пожар и скица за преустройство от 17.03.1999 г. по никакъв начин не установяват, че реконструкцията и пристрояването на сградата са извършени във вида, в който съществуват в момента, в предходен период, а именно 1998 г. - 1999 г. Съдът подробно е обсъдил представения от законния представител на жалбоподателя доклад от 2012 г., противно на твърденията в касационната жалба, както и приетите нотариални актове, в които сградата е описана със застроена площ от 97 кв. м. Данните по делото сочат, че строежът е изпълнен в периода от 2010 г., след закупуване на имота от родителите на жалбоподателя, до 2017 г., което изключва неговата търпимост. Дори и да се приеме тезата на касатора, че строителството е осъществено в по - ранен момент в резултат на настъпването на пожара през 1998 г., което е в противоречие с показанията и на двете групи свидетели, то би била приложима хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. По делото обаче липсват твърдения и доказателства за декларирането на незаконния строеж от собственика пред одобряващите органи в 6 - месечния срок от обнародването на закона. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,