Решение № 5980 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2015 г.
ВАСIII отделение18.05.2016 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2905 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 7165 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, 14 състав. ОСЪЖДА Пламен Димитров Соколов, с ЕГН ********** да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 730,00 (седемстотин и тридесет) лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5980 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Димитров Соколов, срещу Решение № 2905 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 7165 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, 14 състав (АССГ). С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Министерство на правосъдието (МП) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв. и Соколов е осъден да заплати на МП юрисконсултско възнаграждение в размер на 730,00 лв. В касационната жалба Соколов твърди, че при постановяване на обжалваното съдебно решение е нарушено правото му на справедлив съдебен процес, тъй като съдът не съобразил, че Писмен отговор с изх. № 94-П-81 от 04.06.2013 г. е отменен като незаконосъобразен с Определение № 1170 от 11.03.2014 г. Твърди, че не са взети предвид от съда Констативен протокол от 24.01.2015 г. на Инспектората при Висшия съдебен съвет (ИВСС), посоченото определение и Заявление от 08.04.2015 г. Поддържа, че е нарушена равнопоставеността на страните в производството с оглед неизпращане до ответника на Заявлението от 08.04.2015 г. и неотлагане произнасянето на решението по делото с два месеца. Изтъква съображения за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото у постановилия съдебния акт съдия. Обосновава, че е претърпял вреди не само от отменения като незаконосъобразен писмен отговор изх. № 94-П-81 от 04.06.2013 г., но и от съдилищата, като първите са във връзка с продължилото повече от осем години гр. д. № 4164/2004 г., което е отразено в Констативен протокол от 24.01.2015 г. на ИВСС. Подчертава, че в периода 2004 г. - 2012 г. е бил дълго време безработен и поддържа, че чрез свидетелските показания е доказал претендираните неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Оспорва като завишено присъденото юрисконсултско възнаграждение на МП в размер на 730,00 лв., претендира сторените от него разноски и присъждането на сума съобразно тази, за която е подписано споразумението от 23.04.2015 г. Иска отмяната на решението предмет на контрол. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че спорът бил разрешен със сила на пресъдено нещо предвид подписаното споразумение между него и МП от 23.04.2015 г., чийто предмет и предметът на правния спор по адм. д. № 7165 по описа на АССГ за 2013 г. е един и същи. Не му била дадена възможност да се откаже от предявения иск, тъй като първоинстанционният съд се произнесъл с решение. Отказ от иска не прави и пред настоящия съд. Иска отмяната на постановеното решение. Възразява срещу размера на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба МП я оспорва по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание, чрез упълномощен юрисконсулт. Изразява становище за нейната неоснователност. Подчертава, че исковата претенция е за репариране на неимуществени вреди от отменено по съдебен ред писмо, издадено от директор Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека", а представеното от Соколов споразумение, подписано между него и МП е за обезщетяване на вредите, претърпени във връзка с продължило дълго време дело, предвид което не е налице връзка между двете. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Пред АССГ Соколов е предявил иск срещу Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал осъждането на този ответник да му заплати обезщетение в размер на 8000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата заради претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изключително унижение, потиснатост, съкрушение, гавра с човешките права на посоченото лице, унилост и липса на самочувствие (съобразно молба на Соколов от 26.01.2015 г.), причинени от отменен като незаконосъобразен Писмен отговор изх. № 94-П-81 от 04.06.2013 г. на директор Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека" към МП, за периода от 04.06.2013 г. до предявяване на исковата молба (19.06.2013 г.), така заявен още в исковата молба. Установено е от съда, че във връзка с подадено от Соколов Заявление с вх. Рег. № РС-13-48 от 21.02.2013 г. по описа на ИВСС по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, в което са изложени оплаквания за бавно и неефективно правораздаване по гр. д. № 4164 по описа на Софийски районен съд за 2004 г. и незаконосъобразни решения на Върховния касационен съд, е извършена проверка. След проверката заявлението, ведно с документите по случая е изпратено в МП. С Писмен отговор с изх. № 94-П-81 от 04.06.2013 г. директорът на Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека" към МП е уведомил Соколов, наред с другото, че заявлението му не може да бъде разгледано по посочения ред. Този писмен отговор е отменен с Определение № 1170 от 11.03.2014 г., постановено по адм. № 6676 по описа на АССГ за 2013 г. и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по същество по заявлението от 21.02.2013 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е намерил предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен и го е отхвърлил изцяло. Приел е, че Соколов не е установил и доказал, че е претърпял неимуществени вреди (душевни болки и страдания) в резултат именно на незаконосъобразния акт - Писмен отговор № 94-П-81 от 04.06.2013 г., предвид което е направил извод, че не са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на МП на основание чл. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че това не е установено и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Дадените такива от Петров е оценил като абстрактни, от които не се установява, че Соколов е страдал поради това, че му било отказано разглеждане на заявлението, а показанията на Ковачев е преценил като относими към притесненията на настоящия касатор във връзка със забавяне на решението по трудовия му спор и невъзможността да се върне на същата работа. В резултат отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба от Соколов, че при постановяване на обжалваното съдебно решение е нарушено правото му на справедлив съдебен процес, тъй като съдът не съобразил, че писмен отговор с изх. № 94-П-81 от 04.06.2013 г. е отменен като незаконосъобразен с Определение № 1170 от 11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 6676 по описа за 2013 г. Именно при съобразяване на този факт, неколкократно споменат в съдебното решение, първоинстанционният съд с Определение от 15.08.2014 г. (л. 14 от първоинстанционното дело) е възобновил производството по делото и с оглед направените от Соколов уточнения с молба от 01.09.2014 г. (л. 19, 20 пак там) е приел предявения пред него срещу МП иск за обезщетяване на претърпени от Соколов неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв. от незаконосъобразния писмен отговор № 94-П-81 от 04.06.2013 г. за допустим (чл. 204, ал. 1 АПК). Неоправдани са оплакванията на касатора, че не са взети предвид от съда констативен протокол от 24.01.2015 г. на ИВСС и Заявление от 08.04.2015 г., като е нарушена и равнопоставеността на страните в производството с оглед неизпращане до ответника на това заявление и неотлагане произнасянето на решението по делото с два месеца. Този констативен протокол не е бил представен в първоинстанционното производство. Данни за съществуването му се съдържат в писмо до Соколов от заместник-министъра на правосъдието от 06.03.2015 г. (88 и 89 от първоинстанционното дело), но документът се представя едва в касационното производство. Доколкото предмет на производството е претенцията на Соколов за обезщетяване на претърпените от него вреди от отменения като незаконосъобразен Писмен отговор № 94-П-81 от 04.06.2013 г., предвид съдържанието на констативния протокол, той е и неотносим към спора. Протоколът е съставен от състав на Специализираното звено на ИВСС в производство по реда на глава Трета "а" от Закона за съдебната власт във връзка с въведени от Соколов в негово Заявление с вх. Рег. № РС-13-48/2013 г. оплаквания за бавно и неефективно правораздаване по гр. д. № 4164/2004 г. по описа на Софийския районен съд до окончателното му приключване. Неизпращането до МП на препис от Заявлението от 08.04.2015 г. и неотлагане произнасянето по делото с два месеца не води на извод за нарушаване равнопоставеността на страните в процеса от съда. С посоченото заявление Соколов информира съда за постигнато споразумение с МП за изплащане на обезщетение в размер на 2100,00 лв. за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 4164/2004 г. по описа на Софийския районен съд в разумен срок, която сума съставлява обезщетение за всички вреди, разходи и разноски във връзка с нарушаване на това право. Между предмета на споразумението (представено пред АССГ неподписано) и този на делото не е налице идентичност, предвид което то се явява неотносимо към подлежащия на разглеждане от АССГ спор. То не може да се разглежда и като извънсъдебно споразумение за уреждането му, доколкото такава уговорка в него няма, а само такава относно претенции към МП, ВСС, органите на съдебната власт и българската държава като цяло във връзка с нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 4164/2004 г. по описа на Софийския районен съд. В този смисъл възраженията на ответника по касация са основателни. На първоинстанционния съд не е било представено и искане за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Също така, ако е била постигната спогодба между страните по спора пред АССГ, макар чрез подписването на посоченото споразумение, налице е била възможността по чл. 249 ГПК. Съдът не е имал и задължение за размяната на книжа между страните по повод заявлението на Соколов от 08.04.2015 г. Дадената му възможност да заяви в тридневен срок дали прави отказ от иска е с оглед недвусмислено уточняване на волята му. Въпреки липсата на посочената идентичност, желанието на Соколов, след подписване на споразумението, да направи отказ от иска е било реализируемо и след постановяване на решението на АССГ и в хода на касационното производство пред Върховния административен съд, но отказ, с който съдът да бъде надлежно десезиран, не беше направен. Без основание се поддържа от Соколов в приложеното по настоящото дело негово Становище (л. 55 и 56), че първоинстанционният съд следвало да прекрати производството по делото, тъй като предвид подписаното споразумение спорът бил решен. Както се посочи идентичност не е налице и искане в тази насока от Соколов не е направено. Не се споделят от настоящия състав и развитите в касационната жалба съображения за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото у постановилия обжалвания съдебен акт съдия. Конкретни факти във връзка с твърдяната заинтересованост не са въведени, а извод за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото не може да бъде изведен от начина, по който в съдебното решение е индивидуализиран свидетелят Петров. В хода на съдебното производството участието на Соколов е било обезпечено, като той се е явил лично в съдебното заседание и е бил представляван от упълномощен адвокат. Съдът е уважил направените от него доказателствени искания, допуснал е и е разпитал водените от него свидетели, а при постановяване на съдебния акт, предмет на контрол е обсъдил всички относими към спора доказателства и гласните такива, като в резултат е достигнал до фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съд. Правилно е прието от състава на АССГ, че исковата претенция на Соколов е недоказана. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по посочената разпоредба. Отговорността не се презюмира и в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й. В настоящия случай правилно съставът на АССГ е отчел, че не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди именно в резултат на незаконосъобразния писмен отговор от 04.06.2013 г. С оглед установяването им са разпитани допуснатите от съда двама свидетели, доведени от Соколов. Въпреки, че свидетелят Петров свидетелства за огорчение, което изпитвал Соколов във връзка с "...отговора от МП..." (който не индивидуализира по съдържание или по друг начин), за неговата унилост и липса на самочувствие, за изнервеността и притеснението му, предвид установеното от свидетеля, че не му е известна точната дата на получаване на писмото, не може да се направи извод, че дадените показания за относими именно за исковия период - от 04.06.2013 г. до предявяване на исковата молба - 19.06.2013 г. Наред с това, доколкото свидетелят не установява разлика в състоянието на лицето преди получаването на писмото и след това, въз основа на неговите показания не може да бъде направен извод за настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в изключително унижение, потиснатост, съкрушение, гавра с човешките права на посоченото лице, унилост и липса на самочувствие, причинени от отменения като незаконосъобразен Писмен отговор изх. № 94-П-81 от 04.06.2013 г. на директор Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека" към МП за исковия период. Показанията на другия разпитан свидетел Ковачев практически са относими към установяване на претърпени от Соколов вреди във връзка с воденето от него на трудово дело. Единствените относими към спора негови показания касаят попарени надежди на настоящия касатор във връзка с отговор от МП, с който му се отказва обезщетение, от който му се засилило чувството на унижение. Показанията на този свидетел са твърде общи, неконкретизирани по период и не установяват безспорно, че Соколов е търпял вреди, изразяващи се в засилено чувство на унижение именно във връзка с отменения отказ и то през исковия период. Доколкото, както се посочи, при липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал . 1 ЗОДОВ, настоящият състав споделя крайния правен извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразния писмен отговор от 04.06.2013 г. и да е налице причинна връзка между него и твърдения вредоносен резултат. Без връзка с предмета на делото в касационната жалба Соколов изтъква, че вреди са му причинени не само от писмения отговор от 04.06.2013 г., но и от Съдилищата във връзка с воденото и продължило осем години съдебно производство по гр. д. № 4164/2004 г. по описа на Софийския районен съд. С Разпореждане от 15.08.2014 г., постановено по адм. д. № 7165/2013 г. по описа на АССГ исковата молба на Соколов срещу Съдилищата, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв. за неоснователно забавено правосъдие при разглеждането на посоченото гражданско дело е оставена без разглеждане. С Определение № 13468 от 11.11.2014 г., постановено по адм. д. № 13251 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. това разпореждане е оставено в сила, като искът е изпратен по компетентност на Софийския районен съд. Ясно и недвусмислено също така, в отговор на разпореждане на първоинстанционния съд от 15.08.2014 г., с молба от 01.09.2014 г. (л. 19 от делото на АССГ) Соколов е посочил, че вредите са му причинени от незаконосъобразния писмен отговор от 04.06.2013 г. на МП. Предвид изложеното, касационните основания по чл. 209 АПК за отмяна на решението не са налице. То е обосновано, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на закона, предвид което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и поддържаното от касационния жалбоподател, че не е подписано. Предвид формирания извод за неоснователност на ищцовата претенция, при правилно приложение на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е осъдил Соколов да заплати на МП сума в размер на 730,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, коректно определена по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция, изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г.). Министерство на правосъдието е било представлявано от юрисконсулт в хода на производството и в съдебното заседание, който е осъществил защитата му на този етап от съдебното производство, а липсата на списък по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждането им. При този изход на спора пред настоящата инстанция и предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от представляващия МП пред настоящия съд, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ на МП се следва присъждането на сума за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 730,00 лв., която Соколов следва да бъде осъден да му заплати. Подписаното споразумение и изплатената от МП сума на Соколов въз основа на него не е относимо към отговорността за разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,