Решение № 4278 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2009 г.

Решение № 4278 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10050/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Мобилтел" ЕАД гр. София срещу решение № 632/30.06.2009 г., постановено по преписка № КЗК-741/2007 г., по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е оставена без уважение молбата на дружеството, поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от Закона за защита на конкуренцията, отменен (ЗЗК отм.) от страна на "Българска телекомуникационна компания" АД гр. София. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната му и връщане на преписката на КЗК за произнасяне по същество, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - "Българска телекомуникационна компания" АД, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред КЗК е образувано по молба на "мобилтел" ЕАД, с искане за установяване на извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК отм. от страна на "БТК" АД, във връзка с приети от последното Общи условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули (Общите условия), чрез които се налагат необосновано високи цени за съвместно ползване за определени услуги; за достъп и контрол при инсталиране на оборудване; нови цени и т. н., необосновани търговски условия и дискриминационни условия спрямо "мобилтел" ЕАД. С обжалваното решение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение молбата на жалбоподателя срещу "БТК" АД поради липса на извършени нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК отм. След идентификация на страните по спора и извършеното проучване с оглед твърденията на жалбоподателя, КЗК е констатирала продуктовите и географски граници на съответния пазар - услугата "предоставяне за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули", с географски граници, съвпадащи с местоположението на съответните обекти, обхващащ всички точки, на които са разположени, както обектите на "БТК" АД, така и всички други обекти, принадлежащи на други предприятия на съответната географска точка. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че "БТК" АД има господстващо положение на пазара на услуги по предоставяне за ползване на свои помещения, съоръжения и кули по смисъла на чл. 17 от ЗЗК отм., а приетите от "БТК" АД Общи условия за съвместно ползване на помещения, съоръжения и кули са одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с Решение № 721/10.05.2007 г. и са приложими въпреки обжалването им по съдебен ред, но не са прилагани нито след одобряването им от КРС, нито към момента на произнасяне на КЗК, при което и с изготвянето им не е извършено нарушение на чл. 18 от ЗЗК отм. Изложени са мотиви, че цените са определени на принципа на разходоориентираност, а разбиването на дейностите, извършвани от "БТК" АД при предоставяне на съвместно ползване в самостоятелни услуги и определянето на самостоятелни цени на база разходите за тези дейности не противоречи на ЗЗК отм. Прието е също, че с диференцирането на цените за услугите "достъп и контрол при инсталиране на оборудване" и "достъп до съоръженията при прекратяване на услугата" не се налагат нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм.; цените по т. 7.3.1., б. "б" и т. 7.3.3, б. "в" от Общите условия са определени за различни услуги и определянето на цена за охрана на обекти за съвместно ползване не представляват нелоялни търговски условия. По отношение на правата на "БТК" АД да съгласува и изисква коригиране на работни проекти, както и тези по т. 4.4, т. 12 и т. 5.1.2 административният орган е приел, че същите не представляват нелоялни търговски условия. В решението на КЗК са изложени доводи, че клаузите по т. 3.6 от Общите условия не създават административни и др. пречки на предприятията искащи съвместно ползване и изискването за подаване на заявка за такова ползване и изготвянето на нарочен образец не представлява нелоялно търговски условие. По отношение на забраната по чл. 18, т. 3 от ЗЗК отм. извода на КЗК е, че при извършеното проучване не са установени клаузи, които да възлагат задължения на "Мобилтел" ЕАД, при липса на еквивалентно задължение от страна на "БТК Мобайл" ЕООД Настоящият съдебен състав намира, че решението на комисията е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания - неоснователни. За да има нарушение по чл. 18 от ЗЗК отм., следва да са налице елементите както на фактическия състав на общата клауза, така и да бъде установено като проявна форма противоправно действие на предприятие с господстващо положение в една от изброените хипотези. Разпоредбата на чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм. забранява действията на предприятия с монополно или господстващо положение на съответния пазар, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията като пряко или косвено налагане на цени или други нелоялни търговски условия. Правилни са изводите на КЗК относно липсата на извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от ЗЗК. Комисията е установила, че определените в Общите условия цени са определени на принципа на разходоориентираност и разбиването на дейностите, извършвани от "БТК" АД в самостоятелни услуги и определянето на самостоятелни цени на база разходите за тези дейности не противоречи на ЗЗК отм. За съставомерността на цитираната норма е необходимо определените от дадено дружество цени да не съответстват на действителните разходи, да липсва яснота по отношение на начина на формирането им и същевременно да са формирани с цел създаване на нелоялни търговски условия. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 3 от ЗЗК отм., забраняват се действията на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите посредством прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти. За да е налице нарушение по чл. 18, т. 3 ЗЗК отм. е необходимо сключването на еднакви по своя предмет и съдържание договори, като по отношение на даден партньор конкретния договор е различен в някой/някои от съществените си елементи, който/които определят неравнопоставеността на страните по тях като конкуренти. Действията на "БТК" АД не са имали за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на "Мобилтел" ЕАД. Дружеството не е налагало на жалбоподателя нелоялни търговски условия, нито са прилагани различни условия спрямо това дружество, поставяйки го в неравноправно положение спрямо неговите конкуренти. В съответствие с доказателствата по делото правилно КЗК е приела за недоказани твърденията на "мобилтел" ЕАД за извършени нарушения на чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК отм., от страна на "БТК" АД, като настоящият състав споделя изложените от Комисията мотиви. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че жалбата на "мобилтел" ЕАД е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на КЗК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на "БТК" АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение