Решение № 9642 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2017 г.

Решение № 9642 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 150/07.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1781/2016 г., по описа на Административен съд -гр. П. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу обжалвания РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 8000 лева за две инстанции. Ответникът - "Триглав - Еделвайс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Златанова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16002415006095-091-001/16.02.2016 г., издаден от органи по приходите, при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 470/12.07.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. П. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА в която на "Триглав - Еделвайс" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 128 166,57 лв. по фактури с № 127/20.05.2014 г., № 128/26.05.2014 г., № 130/01.06.2014 г., № 131/05.06.2014 г., № 136/23.06.2014 г., № 164/29.05.2015 г. и № 167/30.06.2015 г., издадени от "М. Р." ООД, ведно с лихви за забава. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, Решенито е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. От обективна страна за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки за 2014 и 2015 г. са розов цвят, като доставчика "М. Р. " ООД е намерен на декларирания адреса и е представил исканите му документи и обяснения. Подробно в мотивите на съдебното решение са обсъдени събраните в хода на ревизията документи, както и приети като неоспорени съдебно счетовода и съдебно агрономическа експертизи и изслушаните свидетелски показания и е прието, че е установено реалното предаване на процесните количества розов цвят. Установено е, че превозът на розовият цвят се извършвал от и за сметка на доставчика, за което са представени неоспорени от ответната страна пътни листи и товарителници за периода от 07.05.2014 г. до 15.06.2014 г. за извършен превоз на розов цвят от "М. Р." ООД от гр. Б., местност "Белинино" до с. Ч. - розоварната на "Триглав - Еделвайс" ЕООД. В хода на ревизията е установено, че количествата и датите за реколта 2015 г. съответстват на тези от представените товарителници. Обсъдени са от съда и приетите по делото договори да продажба и доставка на розов цвят от 01.04.2013 г. и от 12.11.2014 г.; споразумение за прихващане от 30.06.2014 г. и представените счетоводни регистри. Изисканата в хода на ревизията информация от Институт по розата и етеричномаслените култури, гр. К., според която средният добив на цвят от маслодайна роза за Казанлъшкия район за 2014 г. е 380 кг./дка, а за 2015 г. е 270 кг./дка. и направения въз основа на това извод, че доставчика е произвел количество розов цвят 23 989,40 кг. /380 кг. х 63,130 дка/ за 2014 г., а за 2015 г. - 25 280,10кг. /270 кг. х 93,63 дка /, което е многократно по-малко от декларираните продажби към "Триглав - Еделвайс" ЕООД - 67 738 кг. за 2014 г. и 170 815,79 кг. за 2015 г., съдът е приел, че е оборена от заключението на приетата по делото като неоспорена съдебно-агрономическа експертиза. От последната се установява, че от декларираната земя от доставчика като земеделски производител 63 130 дка за 2014 г. и 93 630 дка за 2015 г., и от земеделският производител Кратункова използвана земеделска земя общо 115 564 дка. е възможно да бъдат произведени продадените количества розов цвят. От заключението на ССЕ за установено съдът е приел, че фактурираното количество розов цвят е заприходено в счетоводството на жалбоподателя, като са издадени кантарни бележки, със стокови разписки или приемо-предавателни протоколи към тях, подробно описани в приложения 2 и 3 от експертното заключение. За доставките са проследени от експерта и издадените товарителници и пътни листи за извършен превоз на розов цвят от страна на доставчика, с превозни средства собствени на същото дружество. Относно факта на извършване на беритба на розовите масиви, съдът е кредитирал представените представени 70 граждански договора, а относно масивите е прието, че са: 178,694 дка за 2014 г. и 209,194 дка за 2015 г., представляващи общо декларираните от доставчка и от земеделския производител Кратункова, която е била в договорни правоотношения с доставчика. Установена е и последващата реализация на полученото розово масло. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорният момент е налице ли е реална доставка от "М. Р." ООД на процесните количества розов лист - 67738 кг за 2014 г. и 170815,79 кг. за 2015 г. Основните доводи в касацонната жалба са свързани с факта, че в хода на ревизията от получена информация от Институт по розата и метеричномаслените култури, гр. К. е установен неколкократно по нискък среден добив на цвят от декларирания от доставчика и, че неправилно са кредитирани оспорените представените едва в хода на съдебното обжалване граждански договори за 2014 г. Относно първия довод настоящият състав намира, че правилно първоинстнационния съд е кредитирал заключението на приетата по делото като неоспорена съдебно-агрономическа експертиза, от която се опровергават данните на института които са общи и осреднени. Вещото лице е проверило състоянието на масивите на място /макар и на следващата 2016 г./ и е дало заключение, че е възможно да бъдат произведени процесните количества розов цвят. Заключението не е оспорено от страните, поради което и с оглед останалите доказателства по делото, правилно е кредитирано от съда. Действително представените граждански договори и разписките към тях за изпълтени суми за 2014 г. са оспорени от процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП", гр. П. при ЦУ на НАП относно датата на съставяне и истинността на документите, като в съдебно заседание е указано на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно достоверността на датите на оспорените частни документи. В същото съдебно заседание, в което не е присъствал представител на жалбоподателя е даден и ход по същество на спора, но това нарушение не следва да бъде обсъждано, поради липса на доводи в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предвид факта, че обжалвания акт е благоприятен в тази част за дружеството. За да прецени, дали да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът следва да съобрази доказателствената сила на оспорените документи. Документите могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с оглед истинността на автора - автентични или неавтентични. Всеки автентичен подписан документ има формална доказателствена сила - установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда. Производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК се открива в зависимост от обвързващата съда доказателствена сила на документа. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК. След обсъждане с останалите документи по делото, макар и представени след приключване на ревизионнното производство, няма процесуална пречка частните документи да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни доспозитивни или свидетелстващи, но когато те са оспорени по надлежен процесуален ред, не следва да бъдат кредитирани, при липса на допълнителни доказателства ангажирани от ползващото се от тях ДЗЛ. В настоящият случай правилно оспорените частни документи са кредитарани от съда, тъй като съответстват на останалите доказателства по делото. Освен фактурите за закупената стока са представени - договори, въз основа на които е предоставена стоката, приемо-предавателни протоколи, транспортни листи и пътни листове, стокови разписки, които доказателства установяват индивидуализирани и предадени, съответно приети стоки. Фактическата наличност на стоката се установява, както от съпътстващите фактурите документи, така и от установената посредством съдебно-агрономическата експертиза възможност за добив на съответното количество розов цвят от масивите, в които същия е реализиран. Установен е и факта на разплащане по банков път, като косвен извод за реалност на доставката и на последващата реализация на произведеното розово масло. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Н. от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. " Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В конкретния случай такива данни не са установявани както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, поради което и като е достигнал до извода за реалност на процесната доставка, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е жалбата и в частта на присъдените на дружеството разноски, тъй като видно от мотивите на съдебния акт, съдът е взел предвид размера на уважената част от жалбата и по компенсация е присъдил разноските на дружеството. При този изход на спора и предвид изричната претенция на ответника по касация, Дирекция "ОДОП"-гр. П., следва да бъде осъдена да заплати на "Триглав - Еделвайс" ЕООД сумата от 1000 лева, редуцирана на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,