Решение № 5512 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10988/2023 г.

Производството е по чл.237 във вр. с чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане, подадено от А. Асенов, лишен от свобода, понастоящем в затвора [населено място], за отмяна на съдебно решение 638/19.06.2023г. по адм. дело653/2023г. по описа на Административен съд Бургас. С определение 2354 от 18.09.2023г. АС-Бургас е предоставил правна помощ на А. Асенов, представляваща процесуално представителство в производството по искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С определение 2447 от 28.09.2023г. за процесуален представител на А. Асенов е назначен адвокат П. Генов от Адвокатска колегия гр. Бургас. В с.з. А. Асенов, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Генов, поддържа молбата за отмяна, счита, че е налице основанието за отмяна по чл.239 т.5 от АПК. По съществото излага съображения за допустимост на искането и основателност, тъй като Асенов не е бил надлежно представляван в производството пред АС-Бургас, нарушено било правото му на защита. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС- Бургас. Подробни съображения излага и в писмени бележки. Ответникът главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , редовно призован се представлява от главен юрисконсулт Николова, оспорва искането за отмяна, моли да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, приема, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл.240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение 638 от 19.06.2023г., постановено по адм. дело 653/2023г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на А. Асенов против отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. 3546/28.03.2023г. на главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Решението е постановено в производство по реда на чл.40 от ЗДОИ и е посочено, че е окончателно. В хода на производството пред АС-Бургас А. Асенов е поискал предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство. Съдът с определение 1028 от 24.04.2023г. е отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ. Препис от определението е връчен на А. Асенов/л.25 от първоинстанционното дело/, определението е влязло в сила. В становището на адв. Генов пред настоящия съдебен състав се сочи, че са били налице всички основания за предоставяне на правна помощ на Асенов в производството пред АС-Бургас. В производството пред АС-Бургас Асенов не е бил надлежно представляван, въпреки изразеното желание за това и по този начин е нарушено правото му на защита. Съгласно чл.239, т.5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл.239, т.5 от АПК, която се въвежда като основание, изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В настоящия случай не се установява съдът да е допуснал нарушение на правилата, които гарантират участието на Асенов в съдебното производство. Отмяната по чл.239, т.5 от АПК не е средство за поправяне на пропуски на страната да упражни свое право, а средство за отмяна на съдебно решение, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, в резултат на което страната не е могла да вземе участие лично или чрез упълномощен представител в съдебно заседание. Производството по искания за предоставяне на правна помощ е специално и с развива в рамките на основното производство по предвидения в закона процесуален ред. В случая процесуалният ред е изчерпан с влизане в сила на определение 1028 от 24.04.2023г. Този извод следва от принципа за правна сигурност и стабилност на правните последици на влезлите в сила съдебни актове. Доводите, че незаконосъобразно съдът не е предоставил правна помощ целят недопустимо ревизиране на влезлия в сила съдебен акт по искането и не са относими към основанията за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Обстоятелството, че молителят не е съгласен с постановения отказ за предоставяне на правна помощ не обосновава допуснато нарушение на съответните процесуални правила, поради което да са нарушени неговите права на участие в делото или на надлежното му представителство. Не са налице основанията на чл.239, т.5 от АПК, поради което искането за отмяна на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,