Решение № 1174 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2017 г.

Решение № 1174 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12045/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на А. Б. К. от гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 10084 от 31.07.2017 г. по адм. д. № 6522/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу решение № 812100-11370/5.05.2016 г. на министъра на вътрешните работи в обжалваната част и е присъдил разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, а не на чл. 28а, т. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с Инструкция № 8121з-748/2014 г. на Министерството на вътрешните работи. Счита, че и в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация не е посочено изрично, че тя се запазва дори и след реабилитацията на осъденото лице. Според касатора, решението е постановено и в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт в атакуваната част. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че производството пред административния орган е започнало по жалба от 8.10.2015 г. на А. К., с която е поискал да бъдат заличени данните на полицейската му регистрация от всички информационни масиви на МВР, тъй като към момента на подаване на искането лицето е реабилитирано по съдебен ред. За установяване на относимите обстоятелства са представени надлежни писмени доказателства. С решение № 812100-11370/05.05.2016 г. министърът на вътрешните работи е приел искането за частично основателно. Заличил е личните данни на А. К., обработвани във връзка с влязла в сила присъда № 256/05.08.1997 г. по дело № 256/1997 г. на Военен съд. Постановил е отказ от заличаване на личните данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ № 1461/1997 г. по описа на СДВР 1-во РУ и свързаните с този ЗМ присъда № 9974 от 6.04.1999 г. по нохд № 9874/98 г. на Военен съд - С. и задържане в арест, въведено от СДВР 7- мо РУ на 2.04.1998 г., рег. № 98407000058 в 8.00 ч. А. К. е оспорил решението в частта на постановения отказ. Отказът за заличаване на личните данни на касатора, обработвани в информационните фондове на МВР, е мотивиран с влязла в сила осъдителна присъда срещу лицето и липсата на обстоятелства, посочени в чл. 3, т. 4 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер за заличаването им. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Обоснован е правният извод, че по отношение на касатора не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за заличаване на полицейска регистрация. Полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършено криминално деяние. Тази регистрация няма връзка с реабилитацията на лицето и с нейните цели като институт на наказателното право, поради което и настъпването на реабилитация по чл. 87 НК, включително реабилитация по право или абсолютна реабилитация по см. на чл. 88а НК, не е основание за снемане на полицейска регистрация. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са достатъчно значими с оглед защита обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата, извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда. В този смисъл законодателят е последователен както в сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, така и в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗМВР (отм.). Доколкото полицейската регистрация касае и обработка на лични данни, общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР са уредени в Раздел VI "Информационна дейност" на ЗМВР. От общия обем лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, предвид тяхната специфика и специална уредба, се разграничават две категории - обработването на лични данни, свързано с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс - чл. 26, пр. четвърто от ЗМВР, и обработването на лични данни, свързано с целите на полицейската регистрация на осъждани лица, която полицейска регистрация като вид обработване на лични данни е уредена в специалната норма на чл. 68 ЗМВР. Информацията при регистрация по чл. 68 ЗМВР касае само лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като данните от тази полицейската регистрация се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, съгласно чл. 27 ЗМВР. Както правилно е приел тричленният съдебен състав, полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. С оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност - чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Има съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР по чл. 26, ал. 2 ЗМВР и правомощието по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност. При постановяване на административния акт не е нарушен и чл. 5 от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. Изключение от правилото на чл. 5 е предвидено в чл. 9, т. 2, б. а от Конвенцията, съгласно който разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 се дерогират, когато това е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията. Събирането и съхранението на информация за дадено лице от държавата безспорно е намеса в личния му живот. Но законодателят е определил рамка за събирането и съхранението на данни, и тяхното заличаване, а интересът на лице с полицейска регистрация не е противопоставим на обществения интерес. П. регистрация следва да бъде разглеждана като мярка за постигане на целите, дефинирани в чл. 61, ал. 1 ЗМВР - за осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване и изпълнение на функциите им, посочени в чл. 67 - да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Като е приел, че решението на министъра на вътрешните работи е законосъобразно в оспорената му част и е отхвърлил жалбата на А. Б. К., съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд