Решение № 9696 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2013 г.

Решение № 9696 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Тополовград, чрез процесуалния представител адв. Леков, против решение № 7/5.02.2013 г., постановено по административно дело № 289/2012 г. по описа на Административен съд - Ямбол, в частта, с която по протест на прокурор при Районна прокуратура - Тополовград е обявена нищожността на Решение № 56/26.07.2007 г., Решение № 55/30.04.2008 г., Решение № 136/27.11.2008 г. и Решение № 342/30.03.2010 г., всички на Общински съвет - Тополовград, с предмет отдаване под наем на язовири, описани в таблици като неразделна част от решенията с посочено землище, местност, номер на парцел, акт за общинска собственост и площ. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част поради това, че в случая се касаело за унищожаеми, а не за нищожни административни актове, в която връзка се твърди и недопустимост на протеста поради просрочие. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени и да се отхвърли протеста. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът - Районна прокуратура - Тополовград не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на община - Тополовград - също. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Намира за правилно приетото от съда, че процесните язовири не попадат в кръга на обектите по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, чието приложно поле обхваща прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, ако до влизането в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2 до предявяване на искането по реда на § 3, ал. З от ПЗР на ЗСН, язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост (ПОС), могат да се отдават под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган, и доколкото ОбС Тополовград не оспорва, че тези язовири не са били включени в имуществото на посочените организации и не представляват част или елемент от напоителна система, язовирите са извън приложното поле на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Счита, че в случая е приложим Закона за водите, който предвижда ред за управление и разпореждане с водните обекти - публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Позовава се на чл. 20 от ЗВ, в който е посочен редът за разпореждане с водните обекти - публична общинска собственост, като в нормата е предвидено това да става чрез сключване на договор за концесия, което е императивна правна норма. Намира, че Закона за концесиите от своя страна е специален по отношение на ЗОбС и предвижда ред и процедури за предоставяне на концесия, различни от тези за отдаване на имот под наем, регламентирани в ЗОбС. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Ямбол се е развило по протест на прокурор от Районна прокуратура - Тополовград с искане за обявяване нищожността на 5 решения на Общински съвет Тополовград. За да обяви нищожността на четири от тях, а именно Решение № 56 от 26.07.2007 г., Решение № 55/30.04.2008 г., Решение № 136/27.11.2008 г. и Решение № 342/30.03.2010 г., всички на Общински съвет - Тополовград, с които е допълнено Решение № 1/28.04.2006 г. (по отношение на което съдът е отхвърлил протеста), съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че всички язовири, предмет на цитираните по-горе решения на Общински съвет-Тополовград са актувани като публична общинска собственост, видно от представените по делото заверени преписи на АОС /л. 44, 48, 59, 143 и 144/, като страните не спорят за вида на собствеността. След като е издирил и обсъдил приложимите правни норми, съдът приел, че язовирите, по отношение на които е взето решение да се отдадат под наем, не попадат в кръга на обектите по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, чието приложно поле обхваща прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСН е неприложима в конкретния случай, доколкото по делото няма данни, а и Общински съвет Тополовград не оспорва обстоятелството, че язовирите не са били включени в имуществото на посочените организации и не представляват част или елемент от напоителна система, видно от писмо изх. № 07-00-208 от 18.12.2012 г. на кмета на общината, в което изрично е посочено, че язовирите не представляват част или елемент от напоителна система и не са включени в имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът приел, че язовирите е следвало да бъдат предоставени за ползване на концесия по реда на Закона за концесиите в приложимата редакция, а предоставянето им под наем в съществена степен противоречи на императивни правни норми на Закона за концесиите /ДВ, бр. 36/2006 г./, арг. от чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4, буква "в" от Закона за водите и е основание за прогласяване нищожността на протестираните решения на Общинския съвет. Така постановеното решение, в обжалваната му част е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на протеста, с който е сезиран административният съд, поради просрочие. То не държи сметка за разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Неоснователно е и основното възражение на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон. Противно на твърдяното, първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил правилно разпоредбите на Закона за водите, Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че спорните обекти са публична общинска собственост, с оглед приложените преписи на актове за публична общинска собственост, които имат удостоверителен характер и представляват годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти. Освен това касаторът не оспорва, а и безспорно е установено, че обектите не попадат в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Освен това § 4 е съобразен с редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОС от ДВ, бр. 101/2004 г., във вр. с чл. 14, ал. 7 от с. з., като след изменението, могат да бъдат отдавани под наем само части от имоти - публична общинска собственост, съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Правилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Този извод се налага, тъй като обектът, според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите е публична собственост и съответно съгласно чл. 20 от този закон управлението на водните обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. В случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетите от Общинския съвет - Тополовград четири решения. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.