Решение № 2516 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2018 г.

Решение № 2516 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Николов, действащ като ЕТ "ТВК – Т. С.", гр. [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1804 от 9.08.2018 г., постановено по адм. дело № 663/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 16002617004015-091-001/16.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 66/5.02.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил обстоятелството, че органите по приходите са изследвали факти и обстоятелства във връзка със задължението за регистрация по ЗДДС, които са извън ревизирания период. Намира, че с оспорения протокол от 21.09.2017 г. за приобщаване на доказателства отново не е съобразен времевия обхват на ревизията. Акцентира върху представеното кредитно известие от 27.12.2012 г. към фактура № 135/26.11.2012 г., както и върху липсата на мотиви относно представения консигнационен договор, сключен между ЕТ "ТВК – Т. С." и ЕТ "ЕЛ МАРИ - 97 - М. Иванова". Позовава се на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, според което не целият обем на стоки /чугунени отливки/ са отразени като реализирани в счетоводството на получателя. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, с който да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд – Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 16002617004015-091-001/16.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 66/5.02.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "ТВК – Т. С." са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС за периода 29.04.2012 г. – 31.12.2012 г. и 29.10.2013 г. - 01.12.2013 г. в размер на 7 819. 08 лв. и лихви в размер на 4 022. 72 лв., както и задължения за вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за 2013 г., определени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО в размер на главница 518. 15 лв. и лихви 191. 17 лв., ведно с лихви, начислени поради просрочие за невнесени в срок задължения за вноски за ЗО 2012 г. в размер на 27.90 лв., за вноски за ЗО за 2014 г. - 5.13 лв., за вноски за ЗО за 2015 г. - 3. 35 лв. и за вноски за ЗО за 2016 г. -0. 53 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че основната дейност на ЕТ "ТВК-Т. С." е търговия на дребно с облекла и металообработващи услуги /направа на чугунени отливки/, от които е реализирал приходи за периода от януари 2011 г. до декември 2016 г. Прието е, че към 31.03.2012 г. РЛ е достигнало облагаем оборот от 53 988.81 лв., в резултат на което за него е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС. Констатирано е още, че съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС Т. Николов, действащ като ЕТ "ТВК-Т. С. " е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.04.2012 г. Въз основа на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, органите по приходите са приели, че търговецът е следвало да начислява ДДС за извършените от него доставки, въз основа на което са определили дължимият ДДС за периода от 29.04.2012 г. до 31.12.2012 г. и от 29.10.2013 г. до 31.10.2013 г. Установили са също, че на 26.11.2012 г. ревизираният е издал фактура № 135 на стойност 18 400 лв., с получател ЕТ "ЕЛ МАРИ - 97 - М. Иванова". Към тази фактура е издадено кредитно известие с дата 27.12.2012 г., но чугунените отливки, предмет на доставката, не са върнати от ЕТ "ЕЛ МАРИ - 97 - М. Иванова". На същата дата между търговците е съставен договор за продажба на консигнация. Предвид установеното основание за корекция на декларирания от Т. Николов доход от стопанска дейност като ЕТ с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., органите по приходите са приели, че следва да се коригира и размера на осигурителния му доход, в резултат на което са определени задължения за здравноосигурителни вноски, ведно с лихви за забава. Начислили са и лихви поради просрочени задължения за вноски за ЗО за 2012 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е посочило, че консигнационният договор не е счетоводно отразен нито от ревизирания субект, нито от ЕТ "ЕЛ МАРИ - 97 - М. Иванова". След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят изводите на ревизиращите. Обсъждайки неоспореното заключение на вещото лице, съдът е счел, че счетоводните записвания, извършени от ЕТ "ЕЛ МАРИ - 97 - М. Иванова" отразяват покупка на материали. Поради това е достигнал до извода, че за едноличния търговец е възникнало задължение за начисляване на ДДС в размер на 3 066. 67 лв. при издаването на фактура № 135. Във връзка с оспорването на Протокол № 1433735/21.09.2017 г., решаващият състав е приел, че тежестта за доказване на неистинността му пада върху ревизирания, но той не е посочил никакви доказателства. В обобщение е извел заключението, че РА е законосъобразен както в частта относно установените задължения за ДДС, така и в частта на определените ЗО за 2013 г., ведно с лихвите за забава и начислените лихви за просрочие за 2012 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелими са аргументите на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съобразената от приходните органи дата, на която е възникнало задължението му за регистрация по ЗДДС, е извън времевия обхват на ревизията. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС в приложимата редакция, в случаите, при които лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: 1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и 2. За периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В случая, задължението за регистрация на ревизирания е възникнало на 31.03.2012 г., но при определяне на дължимия ДДС е взет предвид само облагаемият оборот, реализиран в обхвата на ревизията – 29.04.2012- 31.12.2012 г. и 29.10.2013 г. – 01.12.2013 г. Поради това неоснователно касаторът поддържа, че органите по приходите не са съобразили времевия обхват на ревизията, посочен в ЗВР. Такъв извод не следва от сочения протокол от 21.09.2017 г. за приобщаване на доказателства, касаещи факти извън ревизирания период. При нормативно установената с чл. 96 ЗДДС /Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. / задължителна регистрация по този закон при достигнат облагаем оборот 50 000 лв. или повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, органите по приходите са оправомощени да изследват релевантни факти и обстоятелства, осъществили се преди ревизирания период, но проявяващи правното си действие в неговия обхват. Това заключение следва пряко от нормата на чл. 102, ал. 1 ЗДДС, която предвижда, че когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило горното задължение в срок, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. Именно тези условия са преценени от ревизиращите при съобразяване на месечните обороти на лицето за последните 12 месеца, а наличието им към 31.03.2012 г. е потвърдено и от експерта по ССчЕ. Противно на твърдението в касационната жалба, на стр. 7 в РД конкретно са посочени оборотите на търговеца по месеци от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г., като същите са изчислени въз основа на издадени от него фактури и продажби по ЕКАПФ. Разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗДДС не обуславя определянето на облагаемия оборот от представяното на нарочна справка от данъчно задълженото лице, нито свързва възникването на задължението за регистрация с депозирането на такава. Поради това несподелима е тезата, че органите по приходите са нарушили принципите на обективност, добросъвестност и безпристрастност и в резултат на това са достигнали до необосновано заключение относно момента на достигане на облагаем оборот. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е изследвал представените относими доказателства към фактура № 135/26.11.2012 г. - кредитно известие, договор за покупка на консигнация и приемо-предавателен протокол с получател ЕТ "ЕЛ МАРИ - 97 - М. Иванова". Въз основа на техния анализ и заключението по съдебно-счетоводната експертиза решаващият състав мотивирано е приел, че доставката по фактурата е реално извършена. Вещото лице изрично е уточнило, че не е налице счетоводно отчитане по договора за консигнация, нито каквито и да било други отразявания в тази връзка. При условие, че стоките по фактурата бяха предадени за продажба на консигнация, то по аргумент от чл. 127 ЗДДС следваше да са осчетоводени две доставки. Тъй като това не е сторено, то обосновано първоинстанционният съд е приел недоказаните факти за неосъществени. Като е достигнал до извода, че РА, в частта относно установените задължения по ЗДДС е законосъобразен, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Същият краен извод следва и относно частта на установените задължения за ЗО, ведно с лихвите за забава и начислените лихви за просрочие на невнесени в срок задължения. В касационната жалба не са изложени никакви доводи и възражения в тази връзка, а осъществената от касационния състав служебна проверка на съответствието на решението с материалния закон сочи, че то е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 908 лв. Необходимо е да се посочи, че при определяне на неговия размер е неприложима общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй специалната норма на чл. 161, ал. 1, изр. последно предвижда, че юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение