Решение № 14262 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2017 г.

Решение № 14262 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1514/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Г. подадена, чрез адв. С. Д. от АК Г. срещу Решение № 121 от 13.12. 2016 г., постановено по адм. дело № 175/2016 г. на Административен съд- Г. (АС Г.) в частта, в която е уважен протеста на Окръжна прокуратура- Г. и отменен изцяло чл. 22 от Наредбата за реда и условията за провеждане на търговска дейност на територията на О. Г. (Наредбата). Излагат се твърдения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на нарушение на материалния закон и наличие на основания за отмяна на атакуваните разпоредби на наредбата. Счита за неправилен изводът на съда, като направен в противоречие с материалния закон- Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Моли за отмяна на решението в обжалваната част и да се реши спора по същество като се отхвърли протеста на ОП Г. в тази му част. Претендира и разноски по делото. Касационният жалбоподател Общински съвет Г., в съдебно заседание, чрез адв. С. Д. счита, че в съдебното решение не са разгледани всички хипотези на чл. 22, като твърдяното от съда несъответствие не се отнася до точки 1- 5 на визираната разпоредба на наредбата. Ответникът прокурор в Окръжна прокуратура- Г. не се представлява по делото и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд- Г. е сезиран с протест на М. Г. - прокурор в Окръжна прокуратура - Г. срещу разпоредби на Наредбата за реда и условията за провеждане на търговска дейност на територията на О. Г., приета с Решение № 139 от 15.07.2004 г. С така депозирания протест са оспорени разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5.2, чл. 16, ал. 3, т. 3, чл. 18, ал. 1, т. 7 и чл. 22 от Наредбата, като са наведени доводи за тяхната незаконосъобразност, с искане за отмяната им. По отношение на чл. 22 в протеста са налице твърдения за противоречие с нормативен акт от по- висок ранг- ЗМДТ, а също така и с норми на Конституцията на Р. Б., поради което се иска неговата отмяна. С обжалваното решение на АС Г. са ОТМЕНЯТ разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 5.2, чл. 16, ал. 3, т. 3, чл. 18, ал. 1, т. 7 и чл. 22 от Наредбата за реда и условията за провеждане на търговска дейност на територията на О. Г., приета от О. Г., като незаконосъобразни. По отношение на чл. 7, ал. 1, т. 5.2, чл. 16, ал. 3, т. 3, чл. 18, ал. 1, т. 7 постановеното съдебно решение не е обжалвано и съответно е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. По отношение на чл. 22 от адм. съд е посочено, че О. Г. е приел оспорените текстове от същата, като е спазил процедурата по приемането им, но същите се явяват приети в противоречие с материалния закон, което ги прави незаконосъобразни и което от своя страна е основание за тяхната отмяна като такива. Според съда разпоредбата в това й съдържание води до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност, в която връзка е основателен доводът на оспорващия Прокурор при ОП - Г. за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Намира, противоречие и с чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Визира и несъответствие с чл. 4 от ЗМДТ, тъй като установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а по аргумент от чл. 9б от ЗМДТ по същия ред се извършва администрирането и на местните такси. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Г. е неправилно в частта за точки 1- 3 от чл. 22 на Наредбата, като подадената срещу него касационна жалба в тази част е ОСНОВАТЕЛНА. В останалата част, относно точки 4- 6 от чл. 22 на Наредбата решението е правилно. В чл. 22 от Наредбата са регламентира основанията за отнемане на издадено разрешение за ползване на терен общинска собственост, като същите са изброени в 6 точки и е посочен органа, компетентен да отнеме разрешението и реда за това. Доводите в протеста относно тази разпоредба касаят единствено основанието по т. 6, съгласно което, разрешението се отнема когато не се заплащат дължимите такси в определения с тази наредба срок. Разпоредбата на чл. 196 АПК сочи, че неуредените въпроси в раздел 3 се прилагат за оспорване на индивидуалните административни актове. С разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, се въвежда задължение за съда, при оспорване на административния акт - в случая подзаконов НА, да обсъди не само основанията посочени от оспорващия, но и да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от формулирания в жалбата или протеста петитум. Отменените текстове на чл. 22, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата са в пълно съответствие с чл. 80 от ЗМДТ, чийто текст възпроизвеждат изцяло. Не е налице законово несъответствие между разпоредбите на наредбата и закона. В тази част решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Същото подлежи на отмяна, а протеста срещу тези разпоредби следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението е правилно. В съдебното решение правилно е прието, че разпоредбите на чл. 22, т. 4 - т. 6 от Наредбата са в противоречие с нормативни актове от по- висока степен и че това е нарушение на чл. 15 от ЗНА и на чл. 76, ал. 3 от АПК, съставляващо основание за отмяна. Неоснователни са доводите за неправилност на оспореното решение в тази му част, тъй като същото е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Решаващият съд е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Незаконосъобразно е изискването в чл. 22, т. 6 от Наредбата за отнемане на разрешителното за поставяне при незаплащане на дължимите такси в определения от наредбата срок. Това правило е в противоречие с чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по- висока степен обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Задълженията за местни данъци и такси, редът за установяването им и сроковете за изпълнението им, органите, които осъществяват контрол за това, както и последиците от тяхното неизпълнение, са установени и регламентирани от специалния закон- ЗМДТ. Предвид това, недопустимо с подзаконов нормативен акт се създава възможност за осъществяване на контрол от страна на общината за изпълнение на тези задължения по друг ред и в друго производство. Налице е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗМДТ, ДОПК което определя незаконосъобразност на посочената разпоредба. Освен това протестираните разпоредби на чл. 22, т. 4- 6 от Наредбата в това им съдържание водят до нарушаване принципа на свободната стопанска дейност. Налице е нарушение на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, който предвижда при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местно самоуправление да не могат да ограничават лицата да извършват дадена стопанска дейност. С точки 4, 5 и 6 се въвеждат допълнителни изисквания, които не се базират на закона. Създадена е уредба, неуредена в по- високия по степен нормативен акт. Налице е неправилно смесване на различни административни процедури, като в административното производство по процесната наредба неправилно се въвеждат допълнителни изисквания към стопанските субекти. По изложените съображения разпоредбите чл. 22, т. 4- 6 от Наредбата за реда и условията за провеждане на търговска дейност на територията на О. Г. подлежат на отмяна. Като е достигнал до този правен извод АС Г. е постановил правилен съдебен акт в тази му част. С оглед изхода на делото и частичната основателност на касационната жалба в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, за адвокатски хонорар, общо за двете инстанции, за всяка от тях в предвидения минимален размер. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение