Решение № 6693 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3254/2010 г.

Решение № 6693 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3254/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимир Савов Савов от гр. София, против решение № 75/19.01.2010 г., постановено от Административен съд София-град, по адм. дело № 6337/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-19-17/15.07.2009 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, а същата е отменена по отношение на Милан Генадиев Миланов от гр. София. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Бърчев, който поддържа жалбата и уточнението към нея, по изложените в същата съображения, с претенцията за присъждане на разноските по делото. Ответната по жалбата страна - Милан Генадиев Миланов, се явява лично, оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила, по съображенията, изложени в писмения отговор от 04.03.2010 г. Представя допълнителни доказателства - 2 бр. нотариални покани и 2 бр. заверени скици, подписани от касационния жалбоподател, с които твърди, че същият е наредил изпълнението на тези преустройства и промени в отклонение от одобрените строителни проекти. Столична община - Директор на дирекция "Контрол по строителството", не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението се счита правилно, постановено при липса на основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. От данните по делото е видно, че сградата, в която се намират процесните апартаменти, е приета на основание на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, с Констативен акт /образец 15, съгласно Наредба № 3/ на 10.12.2007 г. След подписването на този акт, владението на апартаментите в сградата са прехвърлени на собствениците и възложителя и строителя на сградата е освободен от отговорност. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. Видно е от доказателствата по делото, че с процесната заповед, при точната преценка за издаването й от компетентен орган и в изискуемата форма, е разпоредено спиране изпълнението и е забранен достъпът до строеж "преустройство на апартаменти № 25 и № 26", в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Бяла" № 5-7, кв. Лозенец, с възложител Красимир Спасов и строител Милан Миланов, като е определен срок за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и са задължени възложителят и строителят да опразнят строителната площадка от продукти, хора, средства и механизация и да вземат мерки за обезопасяване и консервиране на строежа. Така издаденият административен акт, оспорен и от двамата адресати, първоинстанционният съд е преценил незаконосъобразен по отношение отговорността на изпълнителя на строежа - Миланов, като е постановил частичната му отмяна, а по отношение на Спасов е отхвърлил първоначално подадената жалба и го е осъдил да заплати направените от Столична Община съдебно - деловодни разноски. Приел е, че при издаването на заповедта по отношение на жалбоподателя Миланов, административният орган е допуснал нарушение на процесуално-правни норми, като не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по административната преписка, което е довело до неправилния извод, че той е строител не само на сградата, но и извършител на процесното преустройство. Обсъдено е, че Миланов е сезирал компетентните лица в СО и навсякъде е посочил точно възложителя за това - вторият жалбоподател Савов (нот. акт № 160/22.12.2005 г.). Нещо повече, от представения по делото и неоспорен констативен акт / образец 15, съгласно Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и отговарящ на изискванията на чл. 176, ал. 1 ЗУТ е видно, че към 10.12.2007 г., когато е издаден, строежът на сградата е бил завършен в съответствие със строителните книжа, владението на жилищата, по силата на цитираната разпоредба е предадено на собствениците на отделните обекти, затова и към датата на установяването на незаконното строителство (март 2009 г.), Миланов не може да се счита отговорен за извършеното в отклонение преустройство. Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, като се постанови друго от настоящата инстанция, по съществото на спора, с уважаване на жалбата. Неправилен и в противоречие с представените по делото доказателства извода на АССГ, че Миланов е строител на сградата, но не и изпълнител на процесното преустройство на апартаменти № 25 и № 26, в резултат на което, след съставяне на Констативен акт обр. 15 от 10.12.2007 г., владението на процесните апартаменти е предадено на собственика и след този момент отговорността на същия е ангажирана като възложител. Този извод на съда противоречи на данните по делото, които, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна обвързаност, установяват различна от приетата от съда фактическа обстановка. Безспорно е, че на 12.09.2005 г., в качеството на възложител и купувач, Красимир Савов е сключил с Милан Генадиев и съпругата му Йорданка Генадиева, като изпълнители и продавачи, договор за строителство, явяващ се и предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижими имоти - апартаменти № 25 и № 26, по силата на чл. 4 от който, изграждането и предаването на двата апартамента, с Акт - обр. 16, следва да бъде извършено в срок от 12 месеца от дата на сключване на договора (т. е., до 12.09.2006 г.). Не се спори между страните, че на 22.12.2005 г. е сключен договор за продажба на правото на строеж върху апартаменти № 25 и № 26, изповядан в нотариална форма. В качеството на продавач по предварителния договор и изпълнител на строителството, Миланов е този, който носи пълната и единствена отговорност за започване, извършване и предаване, с разрешение за въвеждане за експлоатация на строежа, съгласно постигнатите в предварителния договор договорености. Тази отговорност произтича и от категоричната разпоредба на чл. 163, ал. 2 от ЗУТ. С други думи, съгласно цитирания договор, (действието на който съдът е игнорирал), страните са се съгласили да отложат установения в чл. 176 ЗУТ момент на предаване на владението, като изпълнителят се е съгласил да предаде строежа след въвеждането му в експлоатация и това е единият от фактите, опровергаващ правилността на извода за освобождаване на строителя от отговорност, с подписването на Акт- обр. 15. На второ място, страните не са оспорили, (това изрично е отбелязано в протокола от с. з. от 19.11.09 г.) фактическите констатации на административния орган, съдържащи се в констативен протокол № КП-038/23.02.2009 г. и констативен акт № КС- 013/14.05.2009 г . на отдел КС в район Лозенец, възпроизведени в обстоятелствената част на оспорената заповед № РД-19-17/15.07.2009 г. на Директора на дирекция "Контрол по строителството" при СО, че двата обекта са преустроени по описания в тези актове начин "по време на строителството на жилищната сграда", като изпълнението е извършено " през 2007 г." Доводът в решението, че констатацията е точна, "тъй като процесните апартаменти се намират в новопостроена сграда, завършена като строеж през 2007 г." е без правна тежест и противоречи на следващия извод - че извършеното преустройство на двете боксониери в едно жилище е самостоятелен строеж, (предмет на заповедта и на контрола на съда), а констатацията на административния орган за времето на извършването му, е именно през 2007 г. Обстоятелството, че преустройството е извършено преди съставянето на Констативен акт обр. 15 от 10.12.2007 г., се подкрепя категорично и от представения по делото протокол от 23.04.2007 г., изготвен от проектанта на обекта, в който се съдържат констатации за извършени СМР на петия етаж, касаещи срязана носеща и вертикална армировка, (за което акцентува ответника, досежно нарушената конструкция на сградата) и се нарежда отстраняването им. Този протокол също не е обсъждан в решението. Същият е приобщен по делото (л. 62) именно от Миланов, като приложение към нотариалната му покана от 07.07.2008 г. и е описан в нея, което явно противоречи на твърдението, че "бронираната врата", описана от проектанта, е монтирана след м. декември 2007 г., че е отворена през м. февруари 2009 г. и едва тогава е констатирана "срязана арматура № 20, стремена № 10 от шайба 7 " и т. н. (възражение л. 52 по делото). Описаното съвпада с техническите данни по обсъждания протокол, означени и графично от изготвилия го, във връзка с дадените указания от м. април 2007 г., които няма данни да са изпълнени, а и не се твърди отстраняването на извършеното в отклонение от одобрените проекти преди изготвянето на Акт обр. 15 от 10.12.2007 г., в който неясно защо извършеното без строителни книжа преустройство не е отразено. Представените пред касационната инстанция скици на двата обекта, с твърденията на Миланов, че са подписани от собственика Савов, са индиция, че още през 2005 г., след сключването на предварителния договор, е обсъждана и вероятно е постигната договореност, строителят да извърши отклонения от архитектурния проект по време на изграждането на строежа, но при това обстоятелство, негово е било и задължението да ги преведе в съответствие с изискванията на закона, по съответно предвидения в ЗУТ ред, съобразно вида им. Обстоятелството, че същият не го е сторил, а е извършил преустройството в отклонение на одобрения проект, ангажира именно неговата отговорност за извършеното незаконно строителство. Като е игнорирал обсъдените доказателства, първостепенният съд е достигнал до необоснован и неправилен извод, че за изпълнителя Милан Миланов е отпаднала отговорността за незаконното преустройство и такава следва да носи възложителя. В нито един от актовете, включително и в процесната заповед, с неоспорени фактически констатации, не се посочва, че касаторът е изпълнител на незаконното преустройство, осъществено през 2007 г., в периода на изграждането на сградата, когато именно строителят носи отговорността за обекта - чл. 163, ал. 2 ЗУТ. Ирелевантни са обстоятелствата, (възприети обаче в мотивите на решението), че са сезирани с жалби компетентните лица (те имат характера само на сигнали), че са отправяни нотариални покани, които изхождат от ответника Миланов и съдържат само негови твърдения по защитната му теза, съставени са след установения период на осъществяване на незаконния строеж, затова и не са доказателства, за каквито ги е приел съдът. Изводът, че възложителят носи отговорността за обекта след подписването на Акт обр. 15 принципно е верен, но прехвърлянето й не става автоматично, въз основа на нормата, след като от надлежните по делото доказателства се установява, че преустройството е извършено преди подписването му. С оглед така изложеното, решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, по съществото на спора от настоящата инстанция, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,