Решение № 9566 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4216/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. от гр. София, срещу Решение № 4600 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело №7272/2025 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради наличие на всичките касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №2153-21-165 от 12.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на Т. срещу Разпореждане №6003299160/35 от 02.05.2025 г. на длъжностното лице по „ПО“ в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ – София град, чрез гл. юриск. Медарова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Т., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че лицето няма необходимия осигурителен стаж, поради което не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а от нея е видно че със заявление вх. № 2170-21-735 от 01.11.2024 г. Т. Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като въз основа на представените документи и данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица на НОИ, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на лицето осигурителен стаж в размер на 39 години, 6 месеца и 8 дни от трета категория труд, като при преценката е зачетен и осигурителен стаж в размер на една година за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г. на получавано парично обезщетение за безработица след прекратяване на трудовото правоотношение с „Булран“ ЕООД, както и осигурителен стаж в размер на 4 години, 2 месеца и 8 дни на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО. Към датата на подаденото заявление Т. А. Т. е имал навършена възраст 64 години, 7 месеца и 2 дни. С оглед изпълнението на изискуемите предпоставки с Разпореждане № 6003299160 от 07.11.2024 г. на Т. А. Т. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО в минимален размер, считано от 29.10.2024 г., която впоследствие е била определена в действителен размер, считано от датата на отпускането ѝ. В резултат на извършена проверка на осигурителя „Булран“ ЕООД, ЕИК 202444828 са били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01723556 от 18.10.2024 г. за заличаване на некоректно подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с вид осигурен „01“ за лица, включени в Национална програма „Помощ за пенсиониране“, сред които и за Т. Т. за периода от 21.07.2021 г. до 20.07.2023 г., както и за подаване на коректни данни с вид осигурен „25“. След влизане в сила на задължителните предписания с Разпореждане № 214-00-10844-4/14.03.2025 г. е било отменено разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г., а с Разпореждане № 214-00-10844-5/14.03.2025 г. е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. При извършена нова преценка на правото на пенсия по подаденото на 01.11.2024 г. заявление е бил изключен зачетеният първоначално осигурителен стаж по реда на чл.9, ал.2, т.4 КСО в размер на една година за периода 21.07.2023 г. – 20.07.2024 г., като е прието, че общият осигурителен стаж на Т. А. Т. към датата на заявлението възлиза на 38 години, 6 месеца и 8 дни, а предвид внесените осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО за период от 4 години, 2 месеца и 8 дни, лицето има право да внесе осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО само за период от 9 месеца и 22 дни, с които не придобива право на пенсия, тъй като недостигащият осигурителен стаж е в размер на 11 месеца и 22 дни. С Разпореждане № 6003299160/35 от 02.05.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, потвърдено с Решение №2153-21-165 от 12.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София град, е било отменено Разпореждане № 6003299160 от 07.11.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и последващите го разпореждания, като е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 01.11.2024 г. заявление. В касационната жалба се оспорва „отпадането“ основанието за зачитане на стажа по чл.9, ал.2, т.4 от КСО за периода от 21.07.2023 г. до 20.07.2024 г. По тези конкретни възражения касационната инстанция намира изводите на първостепенния съд за точни и обосновани. От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че осигурителят „Булран“ ЕООД по силата на влезли в сила задължителни предписания е заличил некоректно подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО с вид осигурен „01“ за лицето Т. А. Т. за периода от 21.07.2021 г. до 20.07.2023 г., като е подал коректни данни с вид осигурен „25“ - за лицата, включени в програми за насърчаване на заетостта, които не се осигуряват за безработица. По отношение на периода от 21.07.2021 г. до 20.07.2023 г. при осигурителя „Булран“ ЕООД, за който данните са били заличени, тъй като осигуреното лице не участвало в това производство, то няма пречка същото, но при условията на главно доказване, което следва да е пълно, да установи действителното осъществяване на трудовата функция, респ. действителността и на осигурителното правоотношение и неговия вид, което е относително самостоятелно от трудовоправната връзка. Доказателствата в настоящото производство обаче не водят до подобен извод, а именно за наличието на осигуряване за фонд „Безработица“. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от КСО лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма. Съгласно т.2 от раздел VII от Приложение към НП „Помощ при пенсиониране“ приета със Заповед № РД-01-275/20.09.2023 г. на министъра на труда и социалната политика и действаща до 27.05.2024 г. е уточнено във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от КСО, че лицата, включени в Програмата, не се осигуряват за безработица. Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица приема, че за лицата включени в програми за насърчаване на заетостта, които не се осигуряват за безработица, следва да се подават данни за вид осигурен „25“. От горното може да се направи обоснован извод, че за периода през който касатора е бил включен в Националната програма „Помощ при пенсиониране“ той не е бил осигурен за безработица, който съответно не е бил оборен в настоящото административно производство. Съответно коригираните от своя страна данни относно паричното обезщетение за безработица са довели и до намаляване на осигурителния стаж на касатора, като периода 21.07.2023 г. – 20.07.2024 г. е бил изключен от общият осигурителен стаж, а при направата на нова преценка за правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, органът е достигнал до законосъобразния извод, че Т. не е отговарял на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, както и на предпоставките по чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият му осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е възлизал на 11 месеца и 22 дни при внесени по реда на чл.9а, ал.1 КСО осигурителни вноски за 4 години 2 месеца и 8 дни и право да внесе на основание чл.9а, ал.6 от КСО осигурителни вноски за 9 месеца и 22 дни. При това положение не се установяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно фактите, установени пред него. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание, които касаторът следва да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,