Решение № 15455 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2012 г.

Решение № 15455 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агрикул ленд" ООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Мария Колева срещу решение № 40/29.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1147/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 120991100005754/28.07.2011 г., потвърден с решение № 574/14.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на протоколите за извършени насрещни проверки, които според касатора не могат да бъдат годни доказателства. Твърди се, че актът за дерегистрация не отговаря на законовите изисквания - не е мотивиран, тъй като само са посочени протоколите за посещение на адрес за кореспонденция, но липсват конкретни мотиви относно приложимостта на чл. 176 ЗДДС. Съдът не е допуснал искането на дружеството за оспорване на истинността на приложените протоколи. Наведени са доводи за процесуални нарушения поради необсъждането на изложени доводи относно нарушения на чл. 50 от ДОПК, и също така за ненадлежно връчване на Акта за дерегистрация по ЗДДС от страна на органите на приходната администрация. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с променено наименование с ДВ, бр. 94/2012 г., считано от 1.01.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" чрез процесуалния си представител юриск. Калчев я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че несъмнено от представените доказателствата по делото може да се установи, че задълженото лице нито веднъж от всички извършени посещения не е открито на предоставените на НАП адреси, което от своя страна попада в хипотезата на чл. 176, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Прието е, че процесните протоколи съдържат всички необходими реквизити по чл. 50, ал. 1 от ДОПК и същите представляват годно доказателствено средство въз основа на което законосъобразно е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС. Административният съд е изложил мотиви, че с оглед на всички представени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, ненамирането на данъчния субект на адреса му за кореспонденция с такава продължителност и систематичност, представлява действие, което препятства органите на приходната администрация да упражняват правомощията си и нарушение на данъчното законодателство. Така постановеното решение е правилно. Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен данъчен субект. Едно от тези основания е посочено в чл. 176, т. 1 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и то е поради ненамиране на адреса за кореспонденция по реда на ДОПК. Макар законодателят да не е конкретизирал броят на ненамиране на адрес, което да е основание за дерегистрация по ЗДДС, несъмнено то трябва да е системно, а не еднократно, за да може и органът по приходите да извърши мотивирана преценка, че това ненамиране на адреса е достатъчно основание за дерегистрацията на данъчно задълженото лице. В процесния случай по делото са приложени няколко протокола за извършени насрещни проверки, от които се установява, че дружеството многократно не е намерено на посочените от него адреси за кореспонденция. Правилно административният съд е изложил мотиви, че представените протоколи от извършените проверки са официални удостоверителни документи и се ползват с материална доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти. В тежест на жалбоподателя е оборването на доказетелствената сила на отразените в протоколите факти, но същият не е представил достатъчно доказателства за това. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно липсата на основание за дерегистрация по ЗДДС. Независимо, че дружеството е изпълнявало данъчните си задължения редовно, подавало е в срок справки декларации, не е имало невнесени задължения по ЗДДС, то основанието за издаване на Акта за дерегистрация по ЗДДС е системното неоткриване на дружеството на посочените адреси за кореспонденция, възпрепятстващо дейността на органите на НАП по отношение на прилагането на данъчното законодателство, което от своя страна е едно от основанията посочени в чл. 176 от ЗДДС. Оплакването на касатора, че в протоколите от извършени насрещни проверки, които са приложени по делото не фигурират свидетели, каквото е изискването на чл. 50 ДОПК е неоснователно. Такова изискване законодателят не е въвел в чл. 50 ДОПК, а само подпис на лица, извън кръга на приходните органи, когато съответното данъчно задължено лице откаже да подпише съответния протокол. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно връчването на акта за дерегистрация по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Правилни са съжденията на първоинстанциония съд, че такова връчване не е необходим реквизит за издаване на акта за дерегистрация, като единствено съставените протоколи за извършени проверки са достатъчни основания за издаване на акт за дерегистрация. В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че първоинстанционното решение е обосновано на доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,