Решение № 412 от 10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2015 г.

Решение № 412 от 10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от [населено място] и А. А. Б. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. И. срещу решение № 397 от 07.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 471/2014 г. по описа на Врачанския окръжен съд. С него е отменено изцяло решение № 124 от 09.05.2014 г., постановено по гр. д. № 129/2014 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено на основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, по отношение на ищеца [фирма], [населено място], че ответниците Г. И. Г. и А. А. Б. дължат солидарно на дружеството сумата от 6 415 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от извършен деликт /кражба на 11бр. бали памук с общо тегло 2 546 кг./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-20.12.2013 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 384.42 лв. обезщетение за забава за периода от 10.05.2010 г. до 19.12.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 693/21.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1168/2013 г. на РС-Бяла Слатина. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно и недопустимо, респективно че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище по същата. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. С определение № 796 от 18.6.2015 г., постановено по гр. дело № 2269/2015 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание ТР № 1 от 19.2.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса относно вероятността въззивното решение да е нищожно или недопустимо. С обжалваното въззивно решение Врачанският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение на Белослатинския районен съд и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от [фирма], [населено място] срещу Г. И. Г. и А. А. Б. обективно и субективно съединени установителни искове, главният от които с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за дължимост на сумата от 6 415 лв., представляваща обезщетение за нанесени на дружеството имуществени вреди от противоправните действия на ответниците /кражба на 11бр. бали памук с общо тегло 2 546 кг., установена с присъда по н. о. х. д. № 125 от 2010 г. на РС-Тетевен/, съединен с иск за заплащане на лихва за забава с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК за сумата от 2 384.42 лв. за периода от 10.05.2010 г. /влизане в сила на присъдата на РС-Тетевен/ до 19.12.2013 г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 693/21.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1168/2013 г. по описа на РС-Бяла Слатина. Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че дружеството-ищец е било в договорни отношения с [фирма], [населено място] въз основа на договор от 01.04.2004 г., по силата на който последното дружество възлагало на [фирма] като изпълнител да произвежда прежда от 100% памук "на ишлеме", като за изпълнение на поръчката му предоставяло необходимото количество гръцки памук, а изпълнителят [фирма] имал задължение да произведе памучна прежда при рандеман не по-нисък от 93%. По делото е приложено като доказателство н. о. х. д. № 125/2010 г. на Тетевенския районен съд, от което се установява, че с присъда № 25/20.04.2010 г. ответниците в процеса А. А. Б. и Г. И. Г. са признати за виновни за това, че през м. Август 2009 г. и на 16.11.2009 г. в [населено място], Л. област, при условията на продължавано престъпление, като съучастници, са отнели от владението на [фирма] [населено място] 11 бали памук, общо 1546 кг., на обща стойност 6 415 лв., собственост на дружеството, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК съдът им наложил наказание пробация с конкретно описани пробационни мерки. От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е приел за установено, че спецификата на сключената между [фирма] и [фирма] сделка не изисквала фактуриране на памука от последното дружество при изпращането му, тъй като собствеността върху него не преминавала в [фирма], по счетоводните документи няма разлика между получения от [фирма] памук и предадената от него на [фирма] памучна прежда за времето от м. август 2009 г. до 06.11.2009 г. При така установената фактическа обстановка, Врачанският окръжен съд е приел от правна страна, че предявените субективно съединени главни искове са процесуално допустими и възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. Отговорността на ответниците за обезщетяване на дружеството-ищец произтича от извършен от тях деликт-кражба, за която са признати за виновни с присъдата по н. о. х. д. № 125/2010 г. на Районен съд-Тетевен. Ищцовото дружество е страна в материалното правоотношение, възникнало от извършения от ответниците деликт, поради което то е материалноправно легитимирано да предяви иска за обезвреда, а също така е носител и на типичната процесуалноправна легитимация да предяви иска, която произтича и се основава на материалноправната такава. Според приетото от въззивния съд, предявените искове са основателни, като правната им квалификация е чл. 45 ЗЗД. В случая за извършения от ответниците деликт има постановена влязла в сила присъда. Следователно гражданският съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, следва да приеме, че деянието е извършено, при изложените от наказателния съд обстоятелства, че е противоправно и че извършителите са виновни, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК. Настъпилата на ищеца имуществена вреда е в размер на 6 145 лв., представляваща стойността на откраднатите 11 бр. бали памук, общо 1546 кг. Въпреки че откраднатите бали памук не са собственост на дружеството-ищец "ТК Т.", а на друго дружество, което не е страна в процеса-"Б. 95", [населено място], в резултат на кражбата е причинена вреда именно на дружеството-ищец. От заключението на счетоводната експертиза е установено, че по документи за м. август и м. ноември 2009 г. полученото от [фирма] количество памук отговаря на предадената памучна прежда на [фирма]. Но успоредно с това, от приложеното наказателно дело се установява, че кражбата на памук е разкрита не след анализ на документи, които били изрядни, а на практика-памукът от камиона, доставен от ответника Б., бил свален и камионът бил натоварен със съответното количество памучна прежда за обратния курс до [населено място]. Едва тогава била установена липсата на бали памук, от доставения и отчетен като приет в [фирма]. Според въззивния съд изводът, който се налага е, че с действията си ответниците са успели да заблудят [фирма], че му доставят количества памук, съответстващ на документите, докато в действителност, част от балите с памук ответниците откраднали при транспортирането. Предавайки памучна прежда на [фирма], [населено място], съответстваща на количеството доставен по документи памук и при съобразяване на договорения рандеман, ищецът [фирма] е увреден в размер на 6 415 лв., представляваща равностойността на доставените по-малко 11 бр. бали памук, които ответниците откраднали при транспортирането. В заключение, въззивният съд е приел, че по делото е доказано съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 693/21.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1168/2013 г. на Белослатинския районен съд. По въпроса по който е допуснато касационно обжалване. По заявеното основание за допускане на касационно обжалване. С решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 572/2011 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. С решение № 360 от 13.6.2014 г. по гр. дело № 796/12 г. на ВКС, Четвърто ГО е прието, че недопустимостта на съдебния акт е налице когато съществуват процесуални пречки или липсват процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск, поради което е невъзможно, при подобен порок, произнасянето по същество на спора. По оплакванията в жалбата. При служебната проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното съдебно решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е разбираема. Отделно от това липсват процесуални пречки и са налице всички процесуални условия за надлежното упражняване на правото на иск. Същото обаче е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и по точно не е установено, че ищцовото дружество е претърпяло вреда, която да е в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците. По силата на представения по делото договор, сключен между [фирма] и [фирма] възложителят предоставя на изпълнителя гръцки памук за преработването му в прежда, от която възложителят изработва памучни изделия. Правото на собственост върху преработвания памук не преминава от възложителя към изпълнителя, поради което вещта не се фактурира. Същият се доставя за преработка срещу възнаграждение и отново се връща на възложителя. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по документи липсват различия между полученото количество памук и предадено количество прежда, при отчитане на съответния рандеман. Влязлата в сила присъда, установява факта, че ответниците са отнели от владението на [фирма] посоченото количество памук, но не установява наличие на претърпяна от ищеца имуществена вреда. Такава не е установена в настоящия процес, поради което предявеният иск по чл. 422 от ГПК е неоснователен. Разноски не се претендират от касаторите, поради което такива не следва да им бъдат присъждани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение