Решение № 5667 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2012 г.

Решение № 5667 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Тера трейдинг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1385/27.07.2012 г. по адм. д. № 197/2012 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 02-1101279/25.10.2011 г. на ТД на НАП - Бургас в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Полифийлд груп" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас против решението в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "МУ - Рихманс" ЕООД в общ размер 11 149 лв. и начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подаден в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 02-1101279 от 25.10.2011 г. на ТД на НАП - Бургас в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "МУ - Рихманс" ЕООД в общ размер 11 149 лв. и начислени лихви за периода м. 7.2010 г. и е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Полифийлд груп" ЕООД в общ размер 48 641,81 лв. за периода м. 7 и 8.2010 г. В РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на двамата доставчици на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките не са реално осъществени. За да уважи жалбата против РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "МУ - Рихманс" ЕООД в общ размер 11 149 лв. и начислени лихви за периода м. 7.2010 г. съдът е приел, че доставчикът не е намерен на адреса, осчетоводил е фактурите през м. 12.2010 г. и поради непредставени доказателства в РА е прието, че доставките на СМР по договор не са осъществени. Приел е, че са представени приемо-предавателни протоколи за договорените и извършени СМР и боядисване на покрива в зърнобаза с. Оризово със застроена площ от 7000 кв. м, състояща се от пет халета, административна сграда, сграда за обслужване на кантара, възстановяване на водопровод и електрозахранване. Съдът е приел, че доставката е осъществена предвид представените протоколи и доказателства за плащане на стойността и данъка по фактурите. Изводът е необоснован. В РА е констатирано, че доставчикът няма заведени ДМА, никакви материални запаси, не е отразил покупки в дневника за покупки в периода за изпълнение на договора и има назначен само един работник на длъжност продавач-консултант. В договора е уговорено материалите за ремонта да се закупуват от възложителя, но предвид обема на възложените дейности и срока за изпълнение - около два месеца, практически е невъзможно единственият продавач-консултант на доставчика да осъществи договорените и фактурирани СМР. Неоснователен е доводът на ревизираното лице за ползван подизпълнител от доставчика за изпълнение на възложените СМР. В дневника за покупки на доставчика не са отразени получени доставки на строителни услуги в периода на изпълнение на договора. Неправилно съдът е приел, че липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши фактурираните доставки е само индиция за нередности в счетоводството на доставчика. Фактът на доставката в процеса се установява с всички допустими по ДОПК доказателства, които съдът следва да прецени в тяхната съвкупност. Неправилно съдът е приел, че доказването на факта на доставката е в тежест само на ревизиращите органи. Всяка от страните в процеса следва да докаже фактите, от настъпването на които черпи изгодни за себе си правни последици. В случая органите по приходите са извършили необходимите и дължими проверки и процесуални действия, насочени към установяване на относимите към спора факти. От събраните в преписката доказателства при доказана липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика се установява, че отразените във фактурите доставки на СМР не са осъществени от издатели на фактурите. В съдебното производството не са представени доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от възприетата в РА и съдът необосновано е приел, че спорните доставки са осъществени като в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите и начислените лихви. Позоваването на решението по дело С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неправилно, тъй като в цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и цитираната от втория касатор т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството против РА. За да отхвърли жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Полифийлд груп" ЕООД за доставка на рапица и пшеница в общ размер 48 641,81 лв. за периода м. 07 и 08.2010 г. съдът е приел, че фактурите не са подписани от управителя на доставчика Нейка Славова, поради което са неистински. Видно от фактурите в тях като съставител е посочена Нейка Славова, поради което изявлението на Славова в протокол за разпит като обвиняема, че не е подписвала фактурите и декларациите към тях правилно са преценен от съда. Представеното пълномощно в касационната инстанция от Нейка Славова, с което упълномощава сина си да извършва търговска дейност от нейно име не позволява на сина й да подписва упълномощителя си. Обясненията дадени по прокурорската преписка от Славова са допустимо доказателствено средство по чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК. Съдът е приел, че доставчикът има назначен само компютърен оператор и не разполага с техническа и кадрова възможност да осъществи доставките на тонове зърнени култури. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските поради промяната в резултата, които следва да бъдат преизчислени. Вторият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1645,82 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,