Решение № 12923 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт гр.София срещу Решение 656 от 16.05.2024 г., постановено по адм. д. 76/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на А. К. С. от [населено място], община Джебел обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 500 лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на разпореждане 2113-08-1368-3/24.08.2023 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 410 лв съдебни разноски. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон и при действието на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национален осигурителен институт гр. София, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск.А.Христова по делото са депозирани писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба, съответно за неправилност на обжалваното решение. Ответникът, А. К. С. от [населено място], община Джебел , редовно призован, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. М. Бозов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Кърджали е осъдил Националния осигурителен институт - София да заплати на А. К. С. от [населено място], община Джебел обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 500 лв, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на разпореждане 2113-08-1368-3/24.08.2023 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 410 лв съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, АС-Кърджали, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е стигнал до извода за основателност и доказаност на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв за защита в административното производство по обжалване на акта на ръководителя Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали пред по-горестоящия административен орган. Налице са всички елементи за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен по реда на задължителния административен контрол и осъществилия се след него съдебен контрол административен акт Разпореждане 2113-08-1368-3/24.08.2023 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, реално настъпила за ищцата вреда във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на административния акт по реда на задължителния административен контрол, която не може да бъде претендирана по реда на възстановяването на деловодни разноски, налице е и причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно разпореждане на органа за осигуряването при безработица и настъпилата реална вреда, доколкото ако не беше незаконосъобразния административен акт, ищцата не би заплатила възнаграждение на адвокат за обжалването му.За да обоснове основателността на иска, административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е специална по отношение на нормата на чл. 120, ал. 2 от КСО и дерогира прилагането на общия ред. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Кърджали, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с действалата както към датата на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие, така и към датата на предявяване на исковата молба разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, според която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. С решение 6 от 05.06.2025г. на Коституционния съд по к.д. 28/2024г. / обн. ДВ,бр.48 от 13.06.2025г./ цитираната от касатора разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО е обявена за противоконституционна, поради което и на основание чл.22, ал.2 от Закона за Конституционен съд към датата на постановяване на настоящия съдебен акт тази разпоредба от КСО не се прилага. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на съдебни разноски в размер на 500 лв своевременно поискани и надлежно заплатени, видно от приложен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,